Homepage
Sign in / Sign up

в ремаркето на Мел

късометражки на български

Latest
На кратко

На кратко

Всяка магия си има давност. Най-често е по 3 дни. Май и най-правилно ще е пак по толкова.3 дни само трябват и няколко откраднати почивки на 4 очи за по 3 цигари на по 2 приказки и по 1 кафе. ¶ Сините очи ги видях за първи път на тъмно. И студено. През декември. И се стоплих в тях. ¶ Сините очи бяха като облаци през изминалите 6 месеца. Минаваха рядко покрай мен и моето небе и раждаха бури. Бързо си отиваха. ¶ Сините очи тази седмица ми станаха познати, свикнах и с техния радио глас.
Go to the profile of VRK
VRKAug 6, 2015
Една здрава стъклена врата

Една здрава стъклена врата

“Официално те каня да пушим от твойте цигари” — каза той.Мойте цигари са с тютюн кафе. Вкусен им е даже аромата. Не са като другите цигари, а като свещи. От ония ароматните, на които подхождат и такива разговори. Само че загасват бързо, а с тях и думите. ¶ А като се съберем да пушим, какво да си говорим без да пушим. ¶ Аз приготвях цигарите. Той кафето. И двете бяха готови. Гледах го в очите, в лицето, в ръцете. Свих тютюна с ръце, а стомаха с мисли. С чаша, цигара и един куп тихи желания тръгнах да излизам на терасата.
Go to the profile of VRK
VRKAug 6, 2015
Когато синьото говори

Когато синьото говори

Случвало ли ти се е да слушаш истории в захлас?Понякога, когато слушам сините очи ми се иска да записвам всичко, което говорят. Или направо да си го чета. По дяволите защо очите не пишат книги? ¶ Само като ги погледнеш в синьото и знаеш, че има още толкова много истории, които ще ти останат неразказани. ¶ Мисля, че човекът зад сините очи е живял 100 живота. Или поне 5. Толкова много истории не се събират току-така в един живот. А на мен един ще ми стигне ли да ги изслушам всичките?
Go to the profile of VRK
VRKAug 5, 2015
През кафяви очи

През кафяви очи

Зад вратата на офис 92 намерих нещо.От ония неща, които си ги чувстваш свои без да са наистина. Без да можеш да ги пипнеш или да си ги прибереш ама пък така им се радваш. ¶ Моето нещо (което беше толкова мое, колкото и на всички други) имаше сини очи. Ама не като морето или небето. А сини като детски глъч. Сини като енергия и стихия и….и още нещо. Мое. ¶ Веднъж трябваше да погледна в тях, за да го оставя това моето там и да искам да поглеждам в тях често, за да си го намирам и да знам, че е в безопасност.
Go to the profile of VRK
VRKAug 4, 2015
More stories →About в ремаркето на Мел