Колко часа трябва да работи основател на стартъп?

Ще започна тази тема с ецин цитат от Бил Гейтс. Всъщност, няма да е точно цитат, защото не помня къде го чух за първи път, но ще възпроизведа по памет:

Докато бях на 20, вярвах само в работата. Когато бях на 30, започнах да вярвам в уикендите. Когато бях на 40, започнах да вярвам в почивката.

Въпреки че тези два реда до голяма степен обобщават всичко, за което ще говоря, все пак си струва да разнищим темата в дълбочина. Струва си, защото схващането “работи умно, а не упорито” е по-разпространено отколкото (според мен) трябва. Теорията ми по въпроса е, че всеки предприемач, който е стартирал технологична компания трябва (с извинение) да си “скъса гъза” от бачкане. И докато за някои хора това означава да не влизат във фейсбук през работно време, за повечето успешни собственици на компании, това означава чисто и просто да нямат работно време. За да е успешна една компания, нейните основатели почти нямат право да мислят за каквото и да е било друго през първите няколко години. Работа, работа и пак работа. Безсънни нощи, почти тотална липса на личен живот, бърнаут, умора, стрес, раздразнение — все чувства, които всеки преприемач изживява в една или друга степен.

Ако трябва все пак да се отговори на въпроса КОЛКО, бих казал не по-малко от 10 часа пълноценна работа. Това би ни дало някакъв шанс за успех, като имаме предвид, че около 12 би било за предпочитане. Тук искам да отворя една скоба (работата по повече от 8 часа на ден вероятно вреди на здравето ви, така че приемайте тези съвети на своя отговорност).

Много хора, които четат тази статия няма да възприемат тезата ми и ще коментират, че това не е вярно. Някои дори ще анатемосат думите ми и може би с право. Тъй като съм техничар по душа и обичам точните науки, ще се опитам да защитя мнението си с древните методи на аритметиката. Не за друго, просто ми е комфортно да зная, че 2+2 прави 4. И така, ако един стартъп в Щатите може да “рейзне” първоначална инвестиция от няколко милиона (на ниво MVP или дори идея), а в Европа сме доволни на няколко стотин хиляди, колко точно по-висок трябва да е стандарта отвъд океана, за да сме на равни начала?

Нека да разгледаме един конкретен пример — нашата компания (Kanbanize) и най-сериозните ни конкуренти от САЩ, които дори не са в долината. При почти идентично ниво на развитие на компаниите, почти по едно и също време, с почти идентични идеи, ние рейзнахме 125 хиляди евро, а те 5 млн. долара. Това прави разлика от повече от 30 пъти! Бърза справка за стандарта на живот между София и Ню Йорк показва, че за едно и също качество на живот, в Ню Йорк бихме имали нужда от 4 пъти повече пари. И ето тук моят инженерен мозък започва да скърца. Разлика във финансирането — 30 пъти, разлика в стандартите — 4 пъти. Дори да удвоим разликата в стандарта до 8 пъти, това пак води до отношение 4 към 1.

За да допринесем още повече към този така несправедлив дисбаланс, нека добавим и следната информация: Дни използван платен отпуск осреднен по държава:

1. САЩ — 13 дни 
2. Великобритания- 28 дни 
3. Германия- 35 дни 
4. Франция- 37 дни 
5. Италия- 42 дни

Дори данните, които изрових от съмнителен сайт в интернет да са грешни, едва ли са съвсем далеч от истината, тъй като всички знаем, че в САЩ хората работят повече.

И за да стане съвсем интересно, нека споменем неписаното правило, че щатските стартъпи имат достъп не само до много по-сериозни капитали, но и до много по-големи пазари. Това е изключително важно за B2B компаниите, продаващи на ентърпрайзи, каквито сме и ние.

В крайна сметка, какво излиза? Не само, че в щатите получават от 4 до 8 пъти по-голямо предимство с финансирането, имат по-бърз и лесен достъп до пазари, но и работят повече от нас. В такъв случай, може ли някой привърженик на фразата “Работи умно, а не упорито” да ми обясни точно колко по-умно трябва да работим от Американците, за да можем да ги бием? Ако някой знае, МОЛЯ да ми обясни, ще си платя за съвета.

Дори да излезем от конкретния пример, за който разказах, нека видим какво се случва между 2 стартъпа, които са в една и съща държава, било то САЩ, Германия, Великобритания или другаде. Хипотетично, и двата стартъпа взимат едно и също количество пари по едно и също време. Ако приемем, че и двете компании са еднакво добри в стратегията си, кой ще победи в крайна сметка? Естествено, че този, в който се вкарват повече усилия. А да започваме ли въобще да говорим за случаите, в които се състезаваш с 200-тонната годзила, която за нещастие се оказва твоя конкуренция? По-добре не.

Тъй като съм водил подобни разговори с хора, които са на друго мнение, нека адресирам някои от най-популярните възражения.

Само с “копане” не става, важна е стратегията и начина, по който се правят нещата.

Съгласен. Ако не си ефикасен, да бъдеш ефективен би могло дори да е вредно. Ако не знаеш какво правиш, няма смисъл да блъскаш кой знае колко. Опитът и знанието са страхотен катализатор на успеха, но без сериозно “копане” не става.

Хората, които работят повече от осем часа на ден са неефективни.

Това е частично вярно. Ако работиш 12+ часа на ден в продължение на няколко години, със сигурност ще се почувстваш доста изморен в един момент. Затова е важно да поддържаш тялото си здраво, да спортуваш, да имаш начини да изпускаш парата, както се казва. Освен това, в предприемачеството малко или много важат законите на джунглата — най-силният/издръжливият/умният побеждава.

В живота има далеч по-важни неща от работата.

Има хора и хора. За някои е важно да се изкачат по корпоративната стълбичка, за други — да изградят семейство, за трети — да създават. Лично за мен Kanbanize е мисия и всеки ден идвам в офиса с непоклатимо желание и целеустременост да създавам. За мен висшият смисъл на човешкото съществуване се крие в това да правим света около себе си по-добър и моят начин да допринеса е чрез създаването на продукти, които хората обичат.

А ти старт-ъп фаундър ли си? Може би твоята компания е едно чудесно изключение? Споредли с мен и другите своя опит в коментарите по-долу.

Show your support

Clapping shows how much you appreciated Dimitar Karaivanov’s story.