За любовта смърт няма

“Скръбта е твар перната” на Макс Портър

“Скръбта е твар перната“ е дръзка необичайна книга, нещо като притча, нещо като есе, нещо като роман в стихове с редуващи се гледни точки, главоблъсканици, много бели петна — да има къде да си поемем дъх, — измислени думи, невъзможни звуци, две немирни момчета, един смазан от мъка баща, който е изгубил любовта, една мъртва майка и Вран като олицетворение на скръбта, както я е възпял Тед Хюз непосредствено след самоубийството на Силвия Плат — жестока смрадлива птица, която обаче знае и да е нежна и грижовна, чудовищно весела и забавна, която умее да лекува и утешава, да обръща всичко на шега и която е древна като болката и света.
Новаторска тук е не само формата, но и подходът към темата за скръбта, толкова експлоатирана в литературния свят, че се е превърнала в минно поле от сълзливост и клишета. В дебютния си роман Макс Портър преодолява с лекота всички капани и създава творба, колкото смазваща и стъписваща с болката си, толкова и заредена с вяра и воля за живот.

АВТОРЪТ Макс Портър е роден през 1981 г. и е завършил изкуствознание. Още като студент започва да работи книжар, а на хонорар чете предложени за издаване ръкописи в различни издателства. Не след дълго е привлечен като сътрудник към едно от най-интересните и влиятелни независими английски издателства — „Гранта Букс“, където сега е отговорен редактор. Именно той е подготвил за печат „Светилата“ на Елинор Катън, удостоен с едно от най-престижните литературни отличия „Ман — Букър“ за 2013 г., пак Макс Портър е редактор на южнокорейката Хан Канг, която тази година получи за романа си „Вегетарианката“ международната награда „Ман — Букър“.

КНИГАТА е писана дълго, в продължение на години. Макс Портър губи баща си едва осемгодишен и още от ученик се опитва да изрази върху хартия усещането, че светът рухва под тишината на непоносимата загуба, че устоите на самия живот не могат да издържат под напора на болката. Излива чувствата си върху хвърчащи листове хартия, които събира прилежно в папка — само за себе си, без надеждата някога да ги види обединени в един том.

Като човек, който работи в издателство, си дава сметка, че творбата му трудно се вмества в двете основни изисквания в издателската дейност: да може да бъде описана с няколко думи и да е ясно кои точно читатели ще проявят интерес към нея. Но веднъж Макс Портър обядва със своя позната — редакторка в едно от най-престижните световни издателства „Фейбър анд Фейбър“ (там дълги години главен редактор е не друг, а Т. С. Елиот и отношението му към книгите и литературата и досега личи в издателските планове), двамата подхващат разговор за Тед Хюз и неговия „Вран“ и от дума на дума стигат и до романа на Портър. Редакторката от „Фейбър“ пожелава да го прочете и е толкова възхитена от него, че веднага го издава — с огромен успех (досега само от изданието на „Фейбър“ са продадени 100 000 бройки, а правата за книгата са купени в десетки страни).

ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРЕПРАТКИ. Главният герой е учен, който изследва творчеството на великия Тед Хюз. Самият Портър е голям негов поклонник и често включва препратки към стиховете и живота му, към сложната драма със съпругата му Силвия Плат, която се самоубива, след като слага двете им деца да спят, затваря се в кухнята, запушва пролуките под вратата и пуска газта на печката. Друг кумир на Макс Портър е Емили Дикинсън, от която той е взел заглавието на романа и встъпителния стих. Всички, които обичат двамата поети, ще оценят лекотата, с която Макс Портър вплита в книгата си отгласите от творчеството им.

ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА са бащата, двамата му синове, които са останали без майка, Вран — лицето на скръбта, на безпросветния хаос, който тя внася в ума и сърцето. Но най-яркият образ в тази книга е Любовта — нейният портрет е толкова огромен, толкова жизнен и пронизващ, че разбираме: за нея наистина смърт няма.

Скръбта е твар перната
Макс Портър
Изд. „Лабиринт“
128 стр., 12,90 лв.