“Скръбта е твар перната”

Макс Портър

Една книга в пет цитата

  1. Всеки разумен човек знае, че скръбта е дългосрочно начинание.
  2. Стоях, вдишвах техния въздух и си мислех — както винаги — за уязвимостта, опасността, късмета, несъвършенството, шанса, какво е да си добър, да си забавен, да си честен, за очите, косата и костите, за смайващо топлия, безмълвен, постоянно самоподновяващ се епидермис, който никога не е достатъчно непробиваем и винаги подканва към целувки, дори когато е обринат, дори когато има вкус на сол, заради мен, и в тези нощи се чувствах напълно, изцяло разкъсан на парченца от любовта си към тези деца.
  3. Едно силно БАМ, подскок, туп-туп по земята, един бърз танц за разпускане, БУМ, завъртане и издигане, все едно хвърлен диск, само дето дискът не отлетял в небето, а се засилил надолу, устремен като пусната атомна бомба, човката се стоварила като чук върху черепа на злия дух, нещо изпукало, нещо рукнало, но човката продължила навътре през костите, мозъка, мембраната и сивото вещество, стигнала до стърчащия гръбнак, гръбнакът щрак, гръбнакът пук, гръбнакът изчовкан и изплют и едно, две, три, четири, пет, надолу бърз като пираня, раздърпвал, разкъсвал, разпарчетосвал злия дух, окъпан в кръв и гръбначна слуз, пикня и лайна, развървял вътрешности, теглел сухожилия и нерви, заплетени спагети от консерви, все едно чепкал вълна, скубел, късал, вадил, похълцвал и попръцквал, искрено се наслаждавал на пътуването си през болката, ама каква болка, за Вран това било като мечтана кофа за боклук, пълна с хартиени опаковки от пържени картофи, сладоледени фунийки, наденички и току-що излюпени червеношийки, и всякакви подобни гнусни лакомства, освежаващи плътта като подухващ от запад ветрец над блатата, като поклащащ се от бриза жилав бряст пред крепостната кула, като стари семейни забавления на дълбоководните обитатели. Вран стои опиянен насред локва мръсотия и грижливо замита с крак останките от злия дух в канавката.
  4. В здрачносините среднощни часове на лятото влизах в стаята им и се вслушвах в дишането им. Завивките — изритани и събрани на топка, малки меки крачета и ръчички, стърчащи от памучни пижами на роботи и пирати, любимите плюшени играчки. Когато с жена ми идвахме да ги завием, все се дивяхме колко са съвършени, когато спят. Смеехме се колко са красиви, „това е някаква лудост”, казвахме. Така беше, лудост е.
  5. Аз съм стихотворната легенда на твоя Тед, леденостуденият Вран. Вран богоядът, боклукчията, словоубиецът, гаврещият се с трупове математически гений, най-гадното копеле и… 
    – Той никога не те е наричал „копеле“. 
    – О, извадил съм късмет.