THINKING FRAMEWORK: EXPLAINED

По-голямата част от живота си вече съм прекарал пред машина, не пред хора. Това ми отне (по Нинова) някои социални умения и социумни разбирания, но смятам, че ми даде силно аналитично мислене и ценни умения за работа с информация. И няма как да е иначе, при машината няма чувства и емоции, няма културни обременености, няма фикции и езотерики, няма фрустрирани погледи от едно или друго действие (или Facebook пост). Машината работи с данни, обработва ги и продуцира резултати. Точка. При хората, поради различни причини, за които ще ни трябва енциклопедичен подиум, за да се впуснем в дълбините на история, психология и биология, нещата стоят малко по-различно. Но в общия смисъл отново опираме до хардуер и софтуер. Хардуерът е онова, с което се раждаме — сензори (очи, оши, нос, нервни окончания) и изчислителна мощ за обработка на тази input информация (мозък). Всички ние имаме сравнително идентичен хардуер като параметри (specs). Някои малко по-мощен, други малко по-слаб, но като цяло всички ние сме представители на Хомо сапиенс с определена бройка сензори и изчислителна мощ в черепната кухина. Софтуерът е далеч по-интересната част.
Обичам да давам един пример, изведен от тази статия на Тим Ърбън за Елън Мъск:
Човешко дете:
“Страхувам се от тъмното, защото там причакват всякакви страшни неща, които не мога да видя, че идват за мен.”
Елън Мъск:
“Когато бях малко дете, аз истински се страхувах от тъмното. Но после осъзнах, че тъмнината е просто липса на фотони във видимия спектър от 400 до 700 нанометра. Тогава си помислих, че е доста глупаво да ме е страх от липса на фотони. В този момент вече не ме беше страх.”
Тим Ърбън нарича този език “MuskSpeak” и го сравнява именно с компютърните езици по начин на описване на заобикалящата среда — буквално точно такава каквато е. Разбира се, не се имам за Елън Мъск, и като малък ме беше доста страх от тъмното. Но този принцип за (често болезнено) буквално описване на света за мен също се превърна в някак естествен.
В статията (която силно препоръчвам да бъде прочетена и осмислена) Тим Ърбън разкрива “тайният сос” на Мъск, обяснявайки как функционира неговия софтуер. Ърбън извежда два различни типа абстрактни калкулации на високо нито, които нашият софтуер извършва — “разсъждения по аналогия” (reasoning by analogy) и “разсъждения по първа аналитика” (reasoning by first principles). Разсъжденията по аналогия са далеч по-евтини откъм ресурси (изчислителна мощ). Просто поглеждаме наоколо и виждаме другите около нас какво правят — “мъжете носят костюм, жените рокля, аз съм мъж, значи ще нося костюм” или “всички яздят кон през 1879, значи и аз ще го правя, а няма да съм Карл Бенц и да дам началото на индустрия за трилиони век по-късно”. Разсъжденията по аналогия са лесни и са ни служили хиляди години, за да оцеляваме в социални общности — да правиш като останалите от твоето племе показва, че си един от тях и ти осигурява храна, подслон, защита и възможности за чифтосване и продължаване на гените. Преди 50 000 години не е било най-разумното нещо да си оригинален. Оригиналните често не са продължавали гените си. Но днес светът се развива с други скорости. Разсъжденията по аналогия на моята баба не биха ми били от никаква полза за моето кариерно и социално развитие днес. Баба ми всъщност няма никаква представа с какво си изкарвам хляба, знае само, че е нещо с компютри и това ми позволява да ѝ оправям телевизора. Това е разлика от само 50 години.
Разсъжденията по първа аналитика са онова, което днес движи света напред и ще го прави все повече и повече. Още Аристотел, бащата на логиката, поставя този термин на масата. Това е начин на мислене, който пренебрегва разсъждението по аналогия, разбива проблема на достатъчно малки съставни части, които да са фундаментални факти, аксиоми. С други думи, Аристотел е един вид бащата на научния метод. Карл Бенц е пренебрегнал разсъждението по аналогия и днес всички караме автомобили, нищо че през 1879 всичко е сочело, че това е доста тъпа идея. И в малка или голяма степен същата тази история се повтаря и днес с Мъск и електрическите автомобили.
Нека чуем как самият Мъск обяснява какво са разсъжденията по първа аналитика:
Стъпвайки върху горните съждения, можем да започнем да извеждаме определен thinking framework. Инструмент, който да ни помага да навигираме в сложния свят, в който живеем. Ако приемем, че Аристотел, Бенц и Мъск имат право (и аз лично го приемам с две ръце), то ни остава само да стъпим върху здрав фундамент от данни (малките bulding blocks в първа аналитика на Аристотел).
Тази сутрин ми се пишеше именно за това. Ей така, и на мен ще ми е от полза да седна, да дефинирам и систематизирам хвърчащи мисли.
- Вярно или невярно.
За да можем да приложим аристотеловия принцип, трябва да стъпим върху здрава основа от малки building blocks. Основно умение за работа с информация е отсяването на верни от неверни изходни данни. Или иначе казано — факти. В света на изкуствения интелект или всеки един прост rules engine, който съществува, основният building block са фактите. Обикновено се “налива” някаква част от тях при самата имплементация, а по-късно чрез self-learning алгоритми базата данни от факти се надгражда и надгражда. Този процес не е изсмукан от пръстите на инженерите, той копира биологичния свят. Налятите факти, с които се раждаме и всички ние трябва да приемем за даденост са, че сме carbon based организми, имаме две ръце с по пет пръста, дишаме кислород, имаме си гравитация и ако паднем от 10 метра ще е tutto finito за нашата машинка. Ден след ден от нашите първи дни на земята, ние опознаваме средата и добавяме нови и нови факти чрез нашия биологичен self-learning механизъм. Синапс след синапс, от деня, в който отворим очи на този свят, ние трупаме факти в нашата кошница. Факти, които ще ни служат през целия живот по-нататък. Но огромна част от фактите, които трупаме имат културна обремененост и социумно влияние. Концепцията “държава” е фикция, която приемането от критична маса от хора превръщат във факт. Концепцията “пари” е също фикция, превърната във факт отново поради това, че критична маса от хора са я приели като факт. Когнитивната революция при Хомо сапиенс ни е дарила с умението “абстракция”. На базата на абстракция ние сме развили способността да симулираме физически несъществуваща реалност — въображение.
Въображението ни позволява да симулираме реалност, стъпвайки върху кошницата от факти, с която разполагаме и продуцирайки хипотетично възможни резултати и сценарии. Симулирайки алтернативни реалности, ние сме се научили на креативност, планиране в бъдещето и решаване на комплексни проблеми с оптимални резултати. Това умение ни е направило изключително адаптивни като вид и е играло голяма роля за нашето оцеляване стотици хиляди години. Въображението е мощен инструмент, но като всеки инструмент, то е нож с две остриета.
Вашето куче никога няма да коленичи върху килимче по пет пъти на ден или да се кръсти, когато влиза в кучешка колиба, защото вярва, че така почита божество. Вашето куче няма концепция за божество. Не, кучето ви не ви смята за божество и покорството му на вашите команди не е почит. То е инструмент за оцеляване и продължаване на вида, пръскане на гени. Вие му давате сигурен подслон и храна — оптимална среда за постигането на целта.
И докато въображението ни дава изключително предимство за оцеляване като вид, ние сме отключили и някои не толкова практични за оцеляването ни странични ефекти — открихме приказките, фантазиите и чудесата.
Много от вас сега ще кажат “но ние прекрасно можем да ги различим, нали разполагаме с кошницата от факти”. Poor us! :) От най-ранна детска възраст биваме затрупани от тонове данни, които ни се налага да обработваме, за да оцелеем. Освен данните, пристигащи от преките ни сензори като нос, очи, уста и нервни окончания по кожата, до нас достъпва и абстрактна вербална информация за заобикалящия ни свят. Често, неясна и неразбираема, поради все още ниския капацитет на базата данни. Какво прави всяко дете, когато не знае нещо? Пита родителя. Той е най-големия авторитет и “знае всичко”. Какво става обаче, когато този най-голям авторитет, този checksum за истинност на данни, започне да дава грешни отговори? Има Дядо Коледа, бебетата се носят от щъркел, има фея на зъбките, Торбалан, Господ. Всички тези данни пристигат редом до данни като “не пипай котлона, ще се опариш”, “не лапай това, ще се отровиш” и “не стъпвай там, ще паднеш” — важни данни за оцеляване на индивида. Изведнъж пристига и нещо като “бъди послушен, ще те отмъкне Торбалан”. Това става факт в невръстния детски мозък, редом до другите факти, и rules engine-а започва да работи с него. С течение на времето авторитетни започват да стават и други източници на информация, а self-learning алгоритъма започва да коригира своята база данни от факти. На седем е вече нормално да знаеш, че Торбалан няма да те отмъкне, че няма Дядо Коледа, а може и да поназнайваш вече това-онова за “птичките и пчеличките”, не за щъркелите. Но примерно данните за фикцията “Господ” остават все така противоречиви от много (уж) авторитетни източници на информация.
Затова следващата най-важна стъпка е да се научим да отсяваме авторитетните източници на информация от неавторитетните такива, за да продуцираме оптимални резултати за вярно и невярно.
2. Да се научим какво е авторитетен източник на информация!
Когато ни боли зъб, отиваме на зъболекар, който е учил за това. Когато сме в самолет, искаме учил за целта пилот да е в кабината, не случаен минувач от улицата. Когато учим математически алгоритми, ние се обръщаме към учителите и учебниците по математика. Когато искаме да знаем за звездите, ние четем дебели книги за астрономия, не за астрология… oh, wait! Когато искаме да знаем за сътворението на света, ние ползваме астрофизика и научния метод, за да наблюдаваме средата, да я измерваме, изграждаме научни хипотези от тези наблюдения и измервания, верифицираме ги чрез експерименти, които доказват или отхвърлят теорията. Не четем Библията/Корана/Книгата на Мормоните. Oh, wait again…
За да трупаме факти в нашата кошница, ние имаме нужда от адекватна методология. В това отношение сме поставени в един силно бинарен свят — от една страна имаме методологията на научния метод, а от друга страна имаме различни системи от субективни вярвания.
Ако бръкнем в Уикипедия на “научен метод” ще прочетем:
Научният метод (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.
Сега нека бръкнем на термина “вяра”:
Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи.
Тоест, обективно знание, че нещо е така, срещу субективна вяра, че нещо е така. Простичко казано. Няма средно положение (недоказана научна хипотеза не е равна на субективна вяра).
Историческият проблем на системите от вярвания е, че досега не са детронирали нито един факт, доказан чрез научния метод, но обратното се случва от хилядолетия насам. А всички живи организми са зависими от точното възприемане на реалността, за да оцеляват. Неандерталецът, който проверил какво има зад шумолящия храст живял по-дълго от този, който вярвал сляпо, че е просто вятъра. Процесът на разумно обясняване на тази реалност неизменно съдържа използването на логика, а самата логика се извлича от акуратното интерпретиране характеристиките на заобикалящия ни свят. От там нататък, научният метод просто е изкристализирал по естествен път. При системите от вярвания нещата са така, “защото са така”, а причини и логики могат евентуално да се търсят в субективни културни, географски, биологични и времеви характеристики. Има Господ, светът е създаден за шест дни, имаме душа, числото 4 означава смелост (примерно), днес в хороскопа ми пише, че ще ме повишат (както и 1/12 от населението на планетата).
Да, може да се излезе с аргумента, че водата винаги е съдържала два атома водород и един кислород, но сме научили това едва когато сме започнали да придобиваме реални познания за химичните елементи през 17 и 18 век. Тоест, аргументът, че не разполагаме с инструментариума и капацитета, за да знаем/осмислим нещо и че то реално си съществува, но “не сме дорасли да го видим”. Тогава контра-аргуметът ми е - ако човечеството не разполага с инструментариума/капацитета да знае/осмисля нещо, на каква база някой има самочувствието да го твърди като факт? Той откъде го знае? Той нали е “човечество”? :)
Искам да отбележа, че с горната графика не се фокусирам единствено върху религиите и в частност креационистката теория. Просто давам конкретен пример за двата борещи се да продуцират факти алгоритъма. Единият чисто и просто стъпва върху станичен ефект от когнитивната ни революция, опитвайки се да представя субективни възприятия като общовалидни факти. А те не са. Религиите са едни институционализирани езотерики и “фактите”, които промотират не са изведени по научния метод, следователно не са реални факти, на които нашия rules engine може да стъпи.
Фокусът не е само върху “наука срещу езотерика”, фокусът е върху далеч по-обширната тема “факт срещу измислица”. Тази тема обхваща всички видове конспиративни теории, които стъпват върху факти от тип “една жена твърди” или “на тази снимка от Марс аз виждам хуманоид, което в никакъв случай не е игра на светлината, която моят мозък обработва в познат образ”. Темата обхваща всички онези онлайн и офлайн “медии”, които преписват статии и не ги проверяват, да не говорим, че и доизмислят. Темата обхваща всеки един източник на данни, с който боравим. Всеки един! И както биологът не може да разчита на Библията, за да обясни защо някои видове жаби могат да си сменят пола (без да включва Содом и Гомор в тезата си), или както един астроном не може да разчита на нумерология и астрология, за да калкулира възрастта на Вселената, така и всеки един от нас не бива да разчита на всяка информация, която му попадне онлайн или офлайн, за да формира възприятията си за света.
Всичко, което изписах отгоре за мен е някак естествено зъбно колело в един естествен thinking framework. Няколко прости принципа за следване. Но се оказва, че огромно количество хора не разполагат с това сито, или то е слабо развито и пропуска твърде много. Достатъчно е да видите колко от Facebook приятелите ни миналата седмица написаха “ГОТОВО” под фалшивата игра на фалшивата страница на телевизията на Слави, за да спечелят телевизор. Или да си припомним дружно как миналия месец едно доволно количество хора влязоха в алтернативна реалност и си прибраха децата от училище, за да не ги отмъкнат норвежки чернокожи гей двойки. Или се разходете из секциите за коментари на някои от доказаните хибридни и fake news медии в България и ще се убедите от първа ръка, че всяка дума в статиите там е попита като абсолютен факт (служещ в нечий rules engine), формирала е мнение, то се е вляло в светоглед, а този светоглед има конституционно право на демократичен глас…
