Коронавирус: Защо Трябва Да Действате Сега
Политици, обществени водачи и бизнес лидери: Какво трябва да направите, и кога?
Тъй като тази статия е от далечния 10.03.2020г, някои числа са значително променени. Оставяме оригиналните числа, а в [] ще добавим текущите числа по време на превеждането на статията (22–24.03.2020).
Тази статия е превод на:
Специални благодарности на К. Колев и И. Георгиев за помощта при превода.
Покрай всичко случващо се около Коронавируса, може да е много трудно вземането на решение за какво трябва да се направи днес. Нужно ли е да изчакате за допълнителна информация или да действате днес?
Ето какво ще разгледам в тази статия, с много диаграми, информация и модели с множество източници:
- Колко заразени с Коронавирус ще има в областта ви?
- Какво ще се случи когато тези случаи станат действителност?
- Какво действие следва да предприемете?
- Кога?
Когато приключите с четенето на тази статия, ще останете убедени в следното:
Коронавирусът идва за вас. Идва с експоненциална скорост: едвам едвам, и след това веднага. Въпрос на дни е. Или може би седмица-две. Когато това се случи, системата ви за здравеопазване ще бъде пренатоварена. Вашите съграждани ще бъдат лекувани по коридори. Изтощени здравни работници няма да издържат на прекаленото натоварване. Някои ще починат. Ще им се наложи да избират кои пациенти ще получат животоспасяващ кислород — и кои не. Единственият начин за предотвратяване на това е социално изолиране ДНЕС. Не утре. Днес. Това означава оставането на възможно най-много хора вкъщи, от днес.
Като политик, обществен водач или бизнес лидер, Вие имате възможността и отговорността да предотвратите това.
Може да ви е страх да не реагирате пресилено. Хората да не ви се смеят или ядосат. Да не изглеждате невеж. Няма ли да е по-добре да изчакате други да направят първите крачки? Няма ли да нараните икономиката прекалено много?
Но след 2–4 седмици, когато целият свят е предприел мерки, когато взетите от вас ранни мерки спасят животи, няма да бъдете критикувани. Напротив, ще ви благодарят за вземането на правилния избор.
Ок, правим го.
1. Колко случаи на заразяване с Коронавирус ще има във вашата област?
Растеж по държави
Първоначално отнема ~45 дни за достигане на 100,000 случаи, за следващите 14 има нови 200,000.
Общия брой заразени е растял експонененциално, преди Китай да го овладее. След това обаче, болестта излиза извън Китай и се превръща в световна пандемия, която никой не може да спре.
А сега 10 дни по-късно…
Диаграма от преди 2 седмици.
Има толкова много случаи в Южна Корея, Италия и Иран, че другите държави трудно се виждат. Но нека надникнем в ъгълчето долу в дясно.
Има десетки държави в експоненциален растеж. Повечето западни.
Поддържането на такъв растеж само за седмица води до:
Ако искате да разберете какво ще се случи, или как да го предотвратите, е нужно да погледнете държави които са преминали през това: Китай, източни държави с вируса SARS, и Италия.
Китай
Това е една от важните диаграми.
В оранжево е показан официалният брой нови случаи на Коронавирус на даденият ден.
В сиво е показан истинският брой нови случаи. Китайският център за контрол и превенция на заболяванията стига до този брой посредством питане на пациентите за датата когато симптомите им започват.
Най-важното е, че тези случаи са били неизвестни по това време. Можем да разберем за тях, само гледайки назад към миналото. Властите не са наясно кога някой започва да проявява симптоми. Разбират за нов случай само когато заразеният посещава лекар и бива изследван.
С други думи, с оранжево е означено това което властите са знаели, а с сиво — реалността.
На 21 Януари, броят на нови случаи (оранжево) експлодира: има около 100 нови случая. Всъщност е имало около 1500 заразени на този ден, нарастващи експоненциално. Но властите не са знаели за това. Знаели са само, че изведнъж е имало 100 нови случая.
Два дни по-късно властите затварят достъпа то Вухан. По това време номерът на диагностицираните с Коронавирус е бил около 400. Запомнете това число. Взели са избор да затворят град със само 400 случая на ден. Всъщност са били 2500, но те не са знаели за това.
Ден по-късно, още 15 града в Хюбей биват затворени.
До 23 Януари, деня на затварянето на Вухан, броят на реалните нови случаи, обозначени в сиво, експлодира. Растежа му е експоненциален. След затварянето на Вухан, растежън на новите случаи започва да се забавя. На 24 Януари, когато още 15 града биват затворени, броят на реалните нови случаи (сиво) силно намалява. Два дни той достига най-високия си брой и след това постепенно спада.
Забележетер че оранжевите (официални) случаи все още показват експоненциален растеж. За повече от 12 дни изглежда сякаш растежа продължава да бъде експоненциален. Но това не е така. Причината за това е влошаването на вече заразените, подтиквайки ги да потърсят лекарска помощ.
Разделението на реални и официални случаи е важно. Имайте го предвид за по-късно.
Останалите райони на Китай, координирани от централната власт веднага поемат дръзки мерки. Това е резултатът:
Всяка плоска линия е регион в Китай със случаи на зараза с Коронавирус. Всяка е имала потенциала за експоненциален растеж, но благодарение на мерките предприети в края на Януари, всички спират вируса, преди разпространението му да започне.
Същевременно, във Южна Корея, Италия и Иран имаха от къде да вземат пример, но не го направиха. При тях започна същия експоненциален растеж като в Хюбей и разминаха всички други Китайски региони преди края на Февруари.
Източни държави
Южнокорейските случаи експлодират, но чудили ли сте се защо същото не се случва в Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд или Хонг Конг?
Всички те са били ударени от вируса SARS прес 2003, и са се поучили от случилото се. Знаейки колко заразен и смъртоносен подобен вирус може да бъде, те предприемат строги мерки. По тази причина въпреки ранния старт на заразата при тях, скоростта на разпространение в никакъв случай не е експоненциална.
До тук обсъдихме експлозивния растеж на заразата с Коронавирус, както и правителства, които приемайки заплахата сериозно, взимат нужните мерки за ограничаването ѝ. Но навсякъде другате по света, ситуацията се развива по съвсем различен начин.
Преди да стигнем до тях обаче, нека погледнем Южна Корея: държавата вероятно е изключение. Коронавирусът бива овлядян в рамките на първите 30 случая. Пациент 31 обаче предал заразата на хиляди други. Поради факта че вируса е заразен преди появата на симптоми, докато властите разбират за разпространяването му, той вече е навсякъде. Сега Корея страда от последствията причинени от този единствен заразен. Мерките им за овладяване обаче, въпреки това са високо-ефективни. Италия вече ги надмина по брой заразени. Иран също.
Щата Вашингтон
Вече видяхте растежа в западни държави и колко зле могат да се развият нещата в рамките на една седмица. Представете си какво би се случило при липсата на изолация, както беше предприета в източните държави. Колосална епидемия.
Нека погледнем няколко случая, като този с щата Вашингтон, Сан Франциско, Париж и Мадрид.
Щата Вашингтон е американския Вухан. Броя случаи там расте експоненциално.
Но щето интересно се случва в самото начало. Смъртността бива изключително висока. В един момент, в щата е имало 3 случая, един от който — завършил със смърт.
Знаем от други места, че смъртността от Коронавирус е в рамките на 0.5% — 5%. Как е възможно смъръността да е 33%?
Оказва се, че вируса се е разпространявал незабелязано за седмици. Не е като да е имало само 3 заразени. Просто властите са знаели само за тях, тъй като колкото по-сериозен случая — толкова по-вероятно болният да се изследва.
Това напомня на случаите обозначени в оранжеви и сиво в Китай. Знаели са само за оранжевите (официалните случаи) и всичко е изглеждало наред. Но всъщност, е имало стотици, може би дори хиляди заразени.
Това е проблем: знаем само за потвърдените случаи. Но трябва да знаем за всички. Как можем да намерим приблизителния брой истински случаи? Оказва се че начините са два. И имам можел и за двата, така че можете да си играете и с числата (директен линк към копие на модела).
Първо, посредством смъртните случаи. Ако имате смъртни случаи в района си, можете да използвате броя им за да стигнете до приблизителния брой реални текущи случаи. Знаем че средното време което отнема на заразен да почине е 17.3 дни. Това означава че някой починал на 29 Февруари във щата Вашингтон вероятно е бил заразен на 12-ти.
Второ, знаем смъртността. За този пример ще използвам 1% (по-късно ще се впуснем в детайли). Това означава, че около 12-ти Февруари, вече е имало приблизително 100 заразени във областта (само един от които се развива фатално, 17.3 дни по-късно).
Средното време за удвояване на заразите с Коронавирус е 6.2 дни. Това означава, че във рамките на 17-те дни които е отнело да се стигне до този смъртен случай, заразените са се увеличили приблизително осем-кратно (=2^(17/6)). С други думи, ако не диагностицираме всички реални случаи, за всеки смъртен случай се очаква да има 800 ново-заразени.
В щата Вашингтон в момента има 93 смъртни случая. С едно бързо изчисление стигаме до извода че броят на заразените е възможно да е над 70 000.
Ако погледнем в детайли, ще осъзнаем че 74 от смъртните случаи са от една определена област, която може да не е разпространила вируса силно към другите. Така че, смятайки всички тези 74 случаи за 1, общия брой смъртни случаи в щата става 20. Преразглеждайки модела, все-пак стигаме до 16000 заразени.
Има и други подходи за определянето на активните случаи, като този на Тревър Бедфорд, който ги определя гледайки вирусите и мутациите им, но в заключение можем да кажем че броят реално заразени не е ясен, но във всички случаи значително надвишава официалните.
Район на Санфранциския залив
До 08.03, в района на Санфранциския залив няма нито една смърт от Коронавирус. Това затруднява предвиждането на броя заразени. Официално, случаите са били 86, но Щатите не тестват достатъчно болни поради липса на нужните средства. Поради това, държавата изобретява собствени средства за тестване, които се оказва че не работят.
Това е броят на тестовете проведени в различни държави. Тук можете да намерите още подробна информация.
Това са броят тестове направени в различни държави до 3ти Март:
Турция, без случаи на коронавирус, е имала 10 пъти повече тестове на човек от САЩ. Ситуацията не е много по-добре днес, с ~8000 теста направени в САЩ, което означава, че ~4000 души са били тествани.
Тук можете просто да използвате дял от официалните спрямо истинските случаи. Как да разберем кой? За Санфранциския залив, те тестваха всеки пътувал или имал контакт с пътник, но нито един от случаите разпространени в обществото. Ако имаме представа за съотношението обществено разпространени спрямо разпространени пътувайки, можем да узнаем колко истински случаи има.
Погледнах това съотношение за Южна Кореа, която има страхотна информация. До момента, в който са достигнали 86 случая, количеството от тях разпространени в обществото е бил 86% (86 и 86% са съвпадения).
С това число, можете да пресметнете броят истински случаи. Ако Санфранциският залив има 86 случая днес, вероятно истинският брой е ~600.
Франция и Париж
Франция официално има 1,00 случая днес, 30 от които смъртни. Използвайките по-горните методи, можем да имаме истински брой случаи: между 24,000 и 140,000
[22.03.2020 — Франция официално има 16 000 случая, като 670 от тях — смъртни. Истинският брой обаче вероятно е далеч по-висок. В зависимост от метода на пресмятане до половин милион.]
Ако не ми вярвате, погледнете отново диаграмата на Вухан.
Source: Tomas Pueyo analysis over chart and data from the Журнала на Американската Медицинска Асоцияция
Ако добавите оранжевите линии до 22-ри Януари, ще получите 444 случая. Сега добавете сивите. Броят им е приблизително 12 000. Когато Вухан са мислили, че имат 444 случая на Коронавирус, в действителност са имали 27 пъти повече. Ако Франция мисли че има 1,400 случаи, значи може да има десетки хиляди. [Ако Франция мисли че има 16 000, може да има стотици хиляди.]
Същото се отнася за Париж. С ~30 случаи в града, истинският брой вероятно е стотици или дори хиляди. С 300 случаи в Ил дьо Франс, общият брой случаи в региона вероятно вече наброява десетки хиляди. [В района Ил дьо Франс вече има над 3800 потвърдени случаи, което означава че истинският брой може да е десетки хиляди.]
Испания и Мадрид
Испания има много близки числа до тези на Франция (1,200 случаи срещу 1,400 и двете имат 30 смъртни случаи). Същите правила са валидни: Испания вероятно вече има над 20,000 истински случаи.
[В Испания ситуацията се влошава още по-бързо — 3100 нови случая днес, и 375 смъртоносни в сравнение с 1500 във Франция и 112 смъртоносни. Което означава че същите правила важат и тук — броят на заразените в Испания вероятно е стотици хиляди.]
В Мадридската област официалните случаи са 600 и 17 смъртни, истинският брой случаи вероятно е между 10,000 и 60,000.
[В Мадридската област официалните случаи надвишават 7000, като над 600 от тях — със фатален завършък. Шокиращото тук е че до преди 2 седмици потвърдените са били едва 600, а смъртните — 17. Предвид тези данни броят на реално заразените вероятно е десетки хиляди.]
Вухан е бил затворен при 571 общи потвърдени случая — значително по-малко от нужното на повечето други държави. Италия приема същите мерки при 793 смъртни за един ден.
И ако си мислите: “Хюбей е само един регион”, нека ви припомня, че населението му е близо 60 милиона. Това е повече от Испания и почти колкото Франция.
2. Какво ще се случи когато тези случаи на Коронавирус станат реалност?
Коронавирусът е тук. Скрит е, и се разпространява експоненциално.
Какво ще се случи в държавите ни когато ни удари? Лесно е да узнаем. Можем просто да погледнем случващото се на места като Хюбей и Италия.
Смъртност
Световната здравна организация изчислява смъртността да е 3.4% (3.4% от заразените с Коронавирус ще починат от него). Този брой е извън контекста, така че нека обясня.
Смъртността силно зависи от държавата: между 0,6% в Южна Корея и 4,4% в Иран. Но защо?
Има два начина за пресмятане — Смъртни Случаи/Общ брой и Смъртни случаи/Затворени случаи. Първият вероятно е занижен, поради множеството активни случаи които е възможно също да имат фатален изход. Втория е преовеличен, защото вероятно смъртните случаи приключват по-бързо от възстановилите се.
Проследих движението на двете. Когато всички случаи приключат, тези две числа ще се изравнят така че чрез тях можем да предвидим каква ще бъде смъртността най-накрая.
Данните показват, че смъртността в Китай е между 3.6% и 6.1%. Ако проектираме това напред във времето, би трябвало тези две числа да се пресекат между 3.8% и 4%. Това е двойно повече от първоначално предвидената смъртност и 30-пъти повече от сезонния грип.
Данните обаче са съставени от две съвсем различни реалности — Хюбей и останалия Китай.
Смъртността във Хюбей вероятно ще достигне около 4.8%, докато в останалите части на китай, вероятно ще е около 0.9%.
Също така начертах смърните случаи за Иран, Италия и Южна Корея, единствените страни с достатъчно смъртни случаи за да осмислят това донякъде.
Съотношението Смъртни Случаи / Всички Случаи на Иран и Италия се въртят около 3%-4%. Вероятно това ще бъдат и истинските им числа.
Южна Корея е най-интересния пример, защото тези две числа са напълно несвързани: смъртни случаи / всички случаи са само 0.6%, но смъртни случаи / затворени случаи са 48%. Вероятно се случват няколко неща там. Първо, тестват всички (с толкова много отворени случаи, смъртността изглежда ниска), и оставят случаите отворени за по-дълго (тоест затварят ги по-бързо само когато пациентът е мъртъв). Второ, имат много болнични легла (вижте таблица 17.б). Възможно е и да има други причини, за които не знаем. Важното е, че смъртни случаи / всички случаи се върти около 0.5% от самото начало, което предполага, че ще остане там, вероятно силно повлияно от здравната система и управлението на кризата.
Последният добър пример е Диамантената принцеса круиз: със 706 случаи, 6 смуртни случаи и 100 възстановени, смъртността ще е между 1% и 6.5%.
Имайте предвид че разпределението не възрастта във всяка страна също ще има ефект: Тъй като смъртността е доста по-висока за по-стари хора, страни с остаряващо населени като Япония ще бъдат по-силно засегнати от по-млади страни като Нигерия. Също така има метеорологични фактори, специално влажност и температура, но все още не е ясно как това ще се отрази на пренасянето на заразата и смъртността.
Можете да си извадите следното заключение:
- С изключение на тези, добре потготвените държави се очаква да имат смъртност между 0.5% (Южна Корея) и 0.9% (Китай освен Хюбей).
- Държавите които не могат да овладеят болестта могат да очакват смъртност между 3 и 5 процента.
Казано с други думи: държавите които действат бързо могат да намалят номера на смъртните си случаи десетократно. И това се отнася само за броя смъртни случаи. Бързите мерки също биха намалили броя на заразилите се, правейки бързото действие още по-наложително.
Държавите действащи бързо намалят броя на жертвите от Коронавирус десетократно.
Та какво означава една държава да е подготвена?
Какво ще е натиска върху системата?
Около 20% от случаите изискват хоспитализация. 5% от случаите изискват интензивни грижи и около 2.5% се нуждаят от много интензивна помощ, чрез приспособления като вентилатори или ЕКМО (екстракорпорална мембранна оксигенация)
Проблемът е че тези средства не могат да се произведат или закупят лесно. Преди няколко години, САЩ са разполагали с 250 ЕКМО машини, например.
Така че ако изведнъж има 100 000 инфектирани, много от тях ще искат да бъдат тествани. Около 20 000 ще се нуждаят от болнична помощ. 5000 ще се нуждаят от интензивна такава, а 1000 ще се нуждаят от машини, каквито няма достатъчно днес. И това е при едва 100 000 заразени.
Това е без да взимаме предвид проблеми свързани с маските. Държави като САЩ разполагат с едва 1% от маските нужни да покрият нуждите на здравните си работници. Ако се появи голям прилив на заразени, запасът на маски ще се изчерпи в рамките на 2 седмици.
Държави като Япония, Южна Корея, Хонг Конг и Сингапур, както и китайските райони извън Хюбей, са подготвени да предоставят нижните грижи за своите граждани.
Но останалия свят е поел по стъпките на Хюбей и Италия. Какво се случва тук? Случилото се в Хюбей и Италия започва да звучи много близо.
Ето как изглежда една пренатоварена здравна система
Случилото се в Хюбей напомня много на случващото се в Италия. Хюбей построява две болници за десет дни, но въпреки това не успява да насмогне на притока на болни.
И двете се уплакват от препълнени болници. Пациентите е трябвало да бъдат третирани навсякъде. Във коридори, чакални …
Здравни работници прекарват часове с неадекватна защитна екипировка, защото от нея няма за всички. В резултат, не могат да напуснат зоните със заразени с часове, а когато го направят се сгрумулясват. Обезводнени и изтощени. Смените не съществуват вече. Завръщат се пенсионери за да за да покрият нуждите на системата. Хора без понятие за сферата биват обучавани за ден, за да покрият нужните роли. Всички са на повикване. Винаги.
Франческа Мангиаторди, италианска сестра, рухнала от умора насред войната с Коронавируса
Поне докато се разболеят. Което се случва често, защото са постоянно изложени на вируса, с недостатъчна защита. Когато това се случи, е нужно да бъдат поставени под карантина за 14 дни, по времето на която не могат да помагат. В най-добрия случай, загубват 2 седмици. В най-лошия — живота си.
Най-лошото се случва в отделите за интензивна грижа, където пациентите трябва да споделят вентилатори или ЕКМО машини. Те, всъщност не могат да се споделят, така че медиците се налага да избират кои пациенти ще имат достъп до тях. Често това решение се равнява на това кой ще живее — и кой не.
“След няколко дни, се налага да избираме. […] Не можем да интубираме всички. Избираме на база на възрастта и здравното състояние.” — Кристиян Салароли, Италиански Доктор на Медицината.
Медици носят защитни костюми за да се грижат за заразените с новия Коронавирус, в зоната за интензивна грижа в болница във Вухан, Китай, на 6-ти Февруари (China Daily/Reuters), чрез Washington Post
Всичко това допринася системата да има смъртност от ~4% вместо ~0.5%. Ако искате вашият град или страна да се част от клуба на 4%, не правете нищо днес.
3. Какво трябва да направите?
Изравнете кривата
Това е пандемия. Не може да бъде елиминирана. Това което можем да направим, е да намалим ефекта и.
Някои държави са отличен пример за това. Най-добрата е Тайван, която е много добре свързана с Китай, но въпреки това към днешна дата има по-малко от 170 случая. Тази скорошна статия обяснява всички мерки предприети от тях от самото начало, насочени към ограничаване на заразата. Отговор на КОВИД-19 в Тайван: Анализ на Големи Данни, Нови Технологии, и Проактивно Тестване *Тази гледна точка описва инфраструктурата за реакция към зарази, разработена от Тайванското правителсво, последвайки заразата SARS
Те са успяват да го ограничат, но много държави, поради липсата на този опит, не успяват. Поради това те прилагат други мерки : намаляне на пораженията. Опитват се да направят вируса възможно най-незаплашителен.
Ако сведем броя на заразените до минимум, здравната ни система ще се справи със активните случаи много по-добре, свеждайки процента на смъртност надолу. И ако одължим този процес, ще стигнем до момент във който останалата част от обществото може да бъде ваксинирана, елиминирайки риска изцяло. Така че целта ни не е да елиминираме разпространението на Коронавирус, а да го забавим.
Колкото повече забавим случаите на зараза, толкова по-добре ще се функционира нашата здравна система, което ще доведе до ниска смъртност, и евентуално до голям брой хора получили ваксина, преди да бъдат заразени.
Как да изправим кривата?
Социално дистанциране/изолиране
Има нещо много просто което можем да направим, което работи: социалното изолиране.
Ако се върнем към диаграмата с Вухан, ще видим че веднага след изолирането на града, случаите започват да намаляват. Това е защото хората спират да общуват помежду си, така че вирусът няма как да намери нови потърпевши.
Сегашният научен консенсус е че вирусът може да се предава в обсег от 2 метра ако някой кашля. В противен случай пръските падат до земята и не взаимодействат с нас.
Най-коварният източник на зарази тогава са повърхностите. Вирусът оцелява до 9 дни на повърхности като метал, керамика и пластмаса. Това означава че неща като дръжки, маси, или копчета на асансйори могат да станат носители на множество зарази.
Единствения начин наистина да се справим с тях е социалната изолация: Оставането на хората вкъщи, за възможно най-дълго време, докато вълната отмине.
Доказано е че това работи. Най-вече през 1918г. със Испанския грип.
Научено през 1918г. от пандемията на Испански грип
Забележете как Филаделфия не реагира бързо и заради това има висок пик във смъртните случаи. Сравнете това с Свети Люис, където са взели бързи мерки.
След това погледнете Денвър, където са предприели стрикти мерки, след което са ги отпуснали. Имали са двоек пик, като втория е бил по-голям от първия.
Ако обобщим, стигаме до това:
Тази диаграма показва броят на смъртните случаи по време на грипа през 1918 година, в контекста на скоростта на приетите мерки. Например град като Свети Люис, който взима мерки 6 дни преди Питсбърг, отчита по-малко от половината смъртност на глава от населението. Средно, взимането на мерки 20 дни по-рано е свързано с разполовяване на смъртността.
Италия най-накрая разбра това. Първо затвориха Ломбардия, а след това цялата държава.
Надявам се да започем да виждаме положителните последствия от това тяхно решение. Но както видяхме, при Вухан отне 12 дни на тези мерки да отбележат резултат във официалните случаи.
Как могат политиците да спомогнат за социално дистанциране?
Въпросът който си задават политиците днес е не дали трябва да се действа, а как.
Има няколко стадия на контрол над епидемия, започващи с предварителна подготовка, и приключващи с тотално отстраняване. Но вече е прекалено късно за повечето опции. Със сегашното ниво на разпространение, единствените опции които имаме са задържане, митигация или потискане.
Задържане
Задържането се състои в това всички случаи да биват идентифицирани, контролирани и изолирани. Сингапур, Хонг Конг, Япония и Тайван се справят добре с това. Те бързо ограничават притока на хора, откриват болните, веднага ги изолират, екипират здравните си работници с силна зашитна екипировка, проследяват, и поставят под карантина всички контактували с тях. Това работи изключително добре, стига да държавата да има възможност да го приложи от рано, без да срутва икономиката си.
Вече похвалих подхода на Тайван. Но този на Китай също е добър. Мерките взети от тях за задържане на вируса са умопомръчаващи. Например, имаха близо 1800 отбора от по петима души отговорни за проследяването на всички заразени, включителни тези контактували с тях, и тези контактували с техните контактувани, поставяйки всички под карантина. По този начин, те слагат край на разпространението на вируса, въпреки милиардното си население.
Това обаче не бе сторено от западните държави. И вече е прекалено късно. Щатите затварят полетите от Европа едва след откриването на тройно повече случаи от тези които е имало в Хюбей при неговото затваряне, като случаите растат експоненциално. Но как ще разберем дали това е достатъчно? Може би като погледнем последиците от затварянето на Вухан.
Тази таблица показва до колко затварянето на Вухан е забавило епидемията. Размера на кръгчетата показва номера на дневните зарази. Линията най-горе обозначава случаите при липса на взети мерки, другите две показват ефекта който би имало елиминирането на 40% и 90% от пътуването. Това е модел създаден от епидемиолози), защото не можен да знаем със сигурност.
Ако не мислите че има голяма разлика, сте прави. Трудно се вижда каквато и да е промяна в развитието на епидемията.
Изследователи предричат, че затварянето на Вухан забавят разпространението в Китай едва с 3–5 дни.
А какъв според тях би бил ефектът от намаляване на разпространението?
Горната част е същата като тази видяна по-рано. Другите две части показват спад в скоростта на заразяване. Ако скоростта на заразяване спадне с 25% (чрез социално дистанциране), изравнява кривата и отлага пика с цели 14 седмици. Намаляне на скоростта на заразяване с 50% и дори няма да видите началото на епидеми близките 3 месеца.
Американската забрана на Европейски пътувания е добра: вероятно ни е купила няколко часа, може би дори ден или два. Но не повече. Не е достатъчно. Задържане е, докато това, което ни е нужно е митигация.
Веднъж да има стотици или хиляди случаи нарастващи сред населението, предотвратяването на нови, проследяването на съществуващи и исолирането на техните контакти вече не е достатъчно. Следващото ниво е митигация или потискане.
Митигация или Потискане
Новата статия, Коронавирус: Чукът и Танцът, навлиза дълбоко в митигация срещу потискане.
Митигацията включва огромно количество тестване, проследяване на контакти, карантини и изолации за да изправи кривата, без да спира разпространението на заразата.
Потискането се опитва да отиде една стъпка по-напред и да прекрати разпространението на заразата. Включва сурови мерки за дистанциране. Хората трябва да спрат да се събират за да намалят скоростта на заразяване (R), от R = ~2–3, която вирусът следва без мерки, до под 1, така че в последствие да изчезне.
Тези мерки налагат затравянето на компании, магазини, масов транспорт, училища, затваряние… Колкото е по-лоша ситуацията ви, толкова по-лоши ще са мерките за социална дистанция. Колкото по-рано наложите тежки мерки, толкова по-кратко ще имате нужда да ги поддържате, толкова по-лесно ще се идентифицират случаи и по-малко хора ще бъдат заразени.
Това трябваше да направи Вухан. Това се наложи да приеме и Италия. И след това Франция, Испания и много други страни. Защото когато вирусът вилнее, единствената мярка е да се затворят всички заразени области за да се спре разпространението.
С хиляди официални случаи — и десетки хиляди истински случаи — това е което страни като САЩ, Великобритания, Германи, Холандия или Швейцария трябва да направят.
Някои бизнеси работят от скъщи, което е фантастично.
Някои масови събития са спрени.
Някои засегнати области сами си прилагат карантина.
Всички тези мерки ще забавят вируса. Ще намалят скоростта на заразяване от 2.5 на 2.2, може би 2. Да се надяваме повече. Но не са достатъчни за да ни сведат до под 1 за достатъчен дълготраен период от време за да прекратят епидемията.
Та въпросът се превръща в: Какви компромиси можем да направим за да намалим R? Това е менюто, което Италия е сложила пред нас:
- Никой не може да влиза в или излиза от затворени области, освен ако няма доказани семейни или работни причини
- Движението в областите следва да се избягва, освен ако не е обосновано за спешни семейни или работни или други неотложни причини
- На хора със симптоми (инфекция на дихателната система и температура) “силно се препоръчва” да останат вкъщи
- Стандартна почивка за здравни работници се преустановява
- Затваряне на всички образователни институции (училища, университети), фитнеси, музеи, ски станции, културни и социални центрове, басейни и театри
- Барове и ресторани имат ограничено работно време от 6 сутрин до 6 вечер, с поне един метър разстояние между хора
- Всички клубове трябва да затворят
- Всякаква комерсиална активност трябва да поддържа дистанция от 1 метър между клиенти. Тези, които не могат да го направят трябва да затворят. Църквите могат да останат отворени единствено, ако могат да гарантират това разстояние
- Посещения при болници за семейства и приятели са ограничени
- Работни срещи трябва да бъдат отложени. Работа от вкъщи трябва да бъде окуражена
- Всички спортни събития и състезания, публични или частни, са отменени. Важни събития могат да бъдат държани зад затворени врати
Два дни по-късно добавиха: “Не, всъщност трябва да затворите всякакъв бизнес, който не е критичен. Сега вече затваряме всички комерсиални активности, офиси, кафенета и магазини. Само транспот, фармация и хранителни магазини ще останат отворени.”
Как да изберете правилните мерки за вашата страна? Прочетете Коронавирус: Чукът и Танцът. Един подход е бавно да се увеличат мерките. За съжаление, това дава ценно време на вирусът да се разпространи. Ако искате да бъдете в безопасност, направете го в стил Вухан. Хората може и да се оплакват сега, но ще ви благодарят по-късно.
Как могат бизнес лидерите д адопринесат за социално дистанциране?
Ако сте бизнес лидер и искат еда разберете какво можете да направите, най-добрият ресурс за вас е Клубът на Оставащите Вкъщи.
Това е списък с мерки за социално дистанциране, които са били наложени в американски технически компании.
Варират от разречешена е работа от вкъщи до ограничени посещения, пътувани и събития.
Има и други неща, които всяка компания трябва да определи, като например какво да прави с почасови работници, дали да държи офиса отворен или не, как да провежда интервюта, какво да прави с гостилниците… Ако искате да знаете как моята компания, Course Hero, се справи с някои от тях, както и примерно послание към работниците, ето това използва моята компания (единствена версия тук).
4. Кога?
Много е възможно до момента да сте се съгласили с всичко написано, и от самото начало се чудите кога да направите всяко решение. Казано по друг начин, какво трябва да задейства всяка мярка.
Модели базирани на риск, за задействане на мерки
За да решим това, направих този модел (директен линк за копиране).
Дава ви възможност да прецените възможния брой случаи във вашата област, шансът ваши работници вече да са заразени, как това се променя с времето, и как това трябва да ви каже дали да останете отворени.
Казва ни неща като:
- Ако компанията ви имаше 100 работника в Уошингтън, които имаха 11 смъртни коронавирус случаи на 8ми Март, има поне 25% еидн от вашите работници да е заразен, и трябваше да затворите на момента
- Ако компанията ви имаше 250 работника предимно в Южното крайбрежие (Сан Матео и Санта клара региони, които заедно имаха 22 официални случаи на 8ми Март и истинският брой случаи вероятно е поне 54), до 9ти Март бихте имали поне ~2% шанс един от работниците ви да е заразен и вие също трябваше да затворите на момента
- Обновено на 12ти Март — Ако компанията ви е в Париж и има 250 работника, днес има 95% шанс един от работниците ви е да заразен, и трябва да затворите офиса си до утре.
Моделът използва етикети като “компания” и “работник”, но същия модел може да бъде приложен за каквото и да е друго: училища, публичен транспорт… Така че ако имате само 50 работника в Париж, но всички ще взимат влак, потенциално имайки контакт с хиляди, внезапно възможността поне един от тях да е заразен е много по-висока и трябва да затворите непременно.
Ако все още се колебаете, защото никой не показва симптоми, осъзнайте че 26% от всички зарази се случват преди да има симптоми.
Част от група лидери ли сте?
Тази математика е егоистична. Тя гледа индивидуалният риск за всяка компания, поемайки възможно най-голям риск докато неизбежният чук на коронавируса ни затвори офисите.
Но ако сте част от лига на бизнес лидери или политици, вашите калкулации не са само за една компания, а за всички. Математиката се прввръща в: Каква е вероятността която и да е от компаниите ни да е заразена? Ако сте част от 50 компании със средно 250 работника в залива на Санфранциско, има 35% шанс поне една от компаниите ви да има заразен служител, и 97% шанс това да е вярно другата седмица. Добавих разделение в модела за да си поиграя с това.
Заключение: Цената на Чакането
Може да се чувства страшно да вземем решение днес, но не трябва да мислите за това така.
Този теоритичен модел показва различни общества: едното не взима мерки за социално дистанциране, едното ги взима на ден н от избухването на заразата, другото на ден н+1. Всички числа са напълно измислени (избрах ги да наподобяват тези в Хюбей, с ~6 хиляди нови случаи на ден в най-лошия случай). Те са там просто за да излюстрират колко важен може да бъде един ден при нещо, което ръсте експоненциално. Можете да видите, че пикът при забавянето с един ден се случва по-късно и е по-висок, но след това дневните случаи се приближават до нула.
Ами кумулативните случаи?
В този теоритичен модел, който наподобява Хюбей, изчакването на още един ден създава 40% нови случаи! Та, може би ако властите в Хюбей бяха обявили затварянето на 22 Януари вместо на 23 Януари, може би щяха да намалят общия брой заразени с 20 хиляди.
Имайте предвид, че това са само случаи. Смъртността би било много по-високо, защото не само има директно 40% повече смъртни случаи. Също така ще има и много по-голямо претоварване на здравната система, водещо до увеличаване на смъртността до 10 пъти, както видяхме по-рано. Та забавяне с един ден за налагане на мерки за социално дистанциране може значително да увеличи броят смъртни случаи във вашето общество, умножавайки по-големия брой случаи с по-висока смъртност.
Това е експоненциална заплаха. Всеки ден се брои. Когато отлагате взимате на решение дори с един ден, не допринасяте за няколко нови случая може би. Вероятно вече има стотици или хиляди случаи във вашето общество. Всеки ден без социално дистанциране, тези случаи се увеличават експоненциално.
Споделете думата
Това е може би единственият път, когато споделянето на статия през последното десетилетия може да спаси животи. Хорат аимат нужда да разберат това, за да предотвратят катастрофа. Моментът за действие е сега.
