Коронавирус: Чукът и Танцът

Как биха могли да изглеждат следващите 18 месеца, ако лидерите ни спечелят време.

За политици без време, погледнете последната диаграма.

Тази статия следва Коронавирус: Единственият начин е да се изолираме днес, (оригинал) с над 40 милиона гледания и над 30 превода. Ако сте съгласни с тази статия, моля подпишете тази петиция (за Америка). Налични са преводи на 19 езика в края. Продължителен списък на потвърждения тук. 4 милиона гледания до сега.

Обобщение на статията: Силни мерки срещу коронавирус днес би следвало да продължат само няколко седмици, не би трябвало да има голям връх на инфекциите след това, и това може да се направи с разумна цена спрямо обществото, спасявайки милиони хора по пътя. Ако не приемем тези мерки, десетки милиони ще бъдат заразени, много ще починат, както и всеки друг нуждаещ се от интензивна грижа, защото здравната система ще рухне.

В рамките на седмица, страни по света преминаха от: “Това коронавирус нещо не е голяма работа” към обявяване на извънредно положение. Въпреки това много страни не правят нищо. Защо?

Всяка страна си задава еидн и същ въпрос: Как трябва да действаме? Отговорът не е ясен за тях.

Някои страни, като Франция, Испания или Филипините, са обявили тежко самозатваряне от тогава. Други, като Съединените Американски Щати, Великобритания, или Швейцария, се се бавили, бавно приджижвайки се към мерки за ограничаване на социалните контакти.

Ето какво ще разясним днес, с много диаграми, информация и модели с много източници:

1. Каква е настоящата ситуация?
2. Какви са ни възможностите?
3. Какво е единственото значимо нещо в момента: Време
4. Как изглежда една добра коронавирус стратегия?
5. Как трябва да мислим за икономическите и социалните ефекти?

Когато сте прочели тази статия, ще сте наясно:

Нашата здравна система вече рухва.
Страните имат две възможности: или ще се борят здраво сега, или ще претърпят огромна епидемия.
Ако изберат епидемията, стотици хиляди ще починат. В някои страни, милиони.
И това дори няма да предотврати бъдещи вълни на инфекции.
Ако се борим силно сега, ще намалим жертвите.
Ще облекчим здравната ни система.
Ще се подготвим по-добре.
Ще се поучим.
Светът никога не се е учил толкова бързо за каквото и да е, никога.
И имаме нужда от това, защото знаем толкова малко за този вирус.
Всичко това ще постигне нещо критично: Ще Спечели Време.

Ако изберем да се борим силно сега, битката ще бъде бърза, след това постепенна.

Ще бъдем затворени за седмици, не месеци.
След това, постепенно ще си върнем повече и повече свободи.
Възможно е да не се завърнем към нормата внезапно.
Но ще бъде близо, и в крайна сметка отново нормално.
И можем да направим всичко това докато се погрижим и за икономиката.

Ок, правим го.

1. Каква е ситуацията?

Миналата седмица, ви показах тази крива:

Тя показа случаите на корона вирус по света извън Китай. Ясно можехме да разпознаем само Италия, Иран и Южна Корея. Трябваше да се приближим в долния десен ъгъл за да видим нововъзникващите страни. Исках да покажа, че те скоро ще се присъединят към тези 3 случая.

Нека видим какво се е случило оттогава.

Както предсказахме, броят случаи се е взривил в много страни.
Тук бях принуден да покажа само страни с над 1000 случая. Важно да бъде споменато:

• Испания, Германия, Франция и САЩ всички имат повече случаи отколкото имаше Италия в момента когато обяви затваряне
• Още 16 страни имат повече случаи днес отколкото имаше Хубей когато се затвори: Япония, Малайзия, Канада, Португалия, Австралия, Чехия, Бразилия и Катар имат повече от Хубей, но по-малко от 1,000 случаи. Швейцария, Швеция, Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия и Дания всички имат над 1,000 случаи.

Забелязвате ли нещо странно в този списък от страни? С изключение на Китай и Иран, които определено са претърпели масивни избухвания(?), и Бразилия и Малайзия, всяка друга страна е сред най-богатите на планетата.

Мислите ли, че този вирус се насочва към богати страни? Или е по-вероятно богати страни да имат по-добри възможности да го идентифицират?

Малковероятно е по-бедни страни да са незасегнати. Топло и влажко време, вероятно помага, но не предотвратява заразата само по себе си — в противен случай Сингапур, Малайзия или Бразилия не биха изживявали това избухване(?).

Най-вероятните интерпретации са, че на коронавирусът или му е било нужно повече време, за да достигне тези държави, тъй като не са толкова добре свързани, или вече е бил там, но тези страни не са имали възможността да вложат стредствата нужни в тестване за да разберат.

Във всеки случай, ако е истина, това означава, че повечето страни няма да се измъкнат от коронавируса. Въпрос на време е преди и те да видят избухване и имат нужда да вземат мерки.

Какви мерки могат да вземат различните страни?

2. Какви са ни възможностите?

От статията миналата седмица, нагласите се промениха и много страни взеха мерки. Ето някои примери:

Мерки в Испания и Франция

В единия край на спектъра, имаме Испания и Франция. Това е хронологията на мерките за Испания:

Четвъртък, 12 март, президентът отхвърли предположенията, че испанските власти подценявам здравната опасност.
Петък обявиха извънредна ситуация.
Събота бяха взети мерки:

• Хората не могат да излизат с изключение на важни причини: храна, работа, фармация, болница, банка или осигурителна компани (само по важни причини)
• Специфична забрана за изкарването на деца на разходка или срещи с приятели и семейство (с изключение грижа за тези, които имат нужда от помощ, но с мерки за хигиена и физическо разстояние)
• Всички барове и ресторанти затворени. Само поръчки за вкъщи разрешени.
• Всички забавления затворени: спортове, кина, музеи, празненства…
• Сватби не могат да имат гости. Погребения не могат да имат повече от неколцина.
• Публичният транспорт остава отворен

Понеделник, сухопътните граници бяха затворени.

Според някои това е дълъг списък с мерки. Други си вдигат ръцете и се отчайват. Това е разликата, която тази статия ще се опита да изглади.

Хронологията на мерки във Франция е подобна, с изключение на това, че им отне по-дълго време да ги приложат и че са по-агресивни сега. Например, наем, такси и битови сметки са преустановени за малките бизнеси.

Мерки в САЩ и Великобритания

САЩ и Великобритания, подобно на Швейцария, се бавят в имплементирането на мерки. Ето я хронологията за САЩ:

• Сряда 11 март: забрана на движението
• Петък: Обявена национална спешна ситуация. Няма мерки за социално дистанциране
• Понеделник: правителството призовава хората да избягват ресторанти, барове и събития с повече от 10 човека. Всъщност няма приложени мерки за социално дистанциране. Това е единствено предложение.

Много щати и градове поемат инициативата и прилагат по-строги мерки.

Великобритания е взела подобни мерки: много препоръки, малко нареждания.

Тези две групи страни илюстрират два напълно противоположни подхода спрямо борбата с коронавируса: митигация (смекчаване) и потискане. Нека разберем какво означават.

Опция 1: Бездействие
Преди да продължим, нека разберем какво може да означава бездействието за страна като САЩ:

Ако бездействаме: Всички ще бъдат заразени, здравната система ще бъда смазана, смъртността ще експлодира, и ~10 милиона души ще загинат (сините колони). Бързи сметки: ако ~75% от всички американци бъдат заразени и 4% загинат, това са 10 милиона смъртни случаи, или 25 пъти по-голямо число от загиналите американци по време на Втората Световна Война.

Може би се чудите: “Това звучи много. Чувал съм много по-малко (потенциално загинали) от това!”

Каква е уловката? С всички тези числа е лесно да се объркаме. Но има само 2 важни числа: Каква част от хората ще бъдат заразени и боледуват и колко от тях ще починат. Ако само 25% са болни (защото останалите имат вируса, но нямат симптоми, следователно не се броят), и смъртността е 0.6% вместо 4%, стигаме до 500 хиляди смъртни случая в Америка.

Ако бездействаме, броят смъртни случаи от корона вирус вероятно ще попадне между тези две числа. Пропастта между тези противоположности се дължи основно на смъртността, затова е важно да я разберем по-добре. Какво всъщност води до смъртни случаи от коронавирус?

Как трябва да мислим за смъртността?
Това е същата диаграма като преди, само че този път гледаме хоспитализираните хора вместо заразените и починали:

Светло синята област са броят хора, на които би било нужно да отидат до болницата, а тъмно синята показва тези, на които би им била нужна интензивна грижа (ICU). Можете да видите как номерът ще стигне до над 3 милиона.

Нека сравним това с капацитетът за интензивна грижа, с който разполагаме в САЩ (50 хиляди днес, можем да удвоим капацитета преизползвайки друга площ). Това е червената прекъсната линия.

Не, това не е грешка.

Червената прекъсната линия е капацитетът за интензвиан грижа, с който разполагаме. Всички над линията ще бъдат в критично състояние, но няма да имат достъп до грижата, от която имат нужда и вероятно ще загинат.

Вместо капацитет на интезивна грижа, можем да погледнем вентилатори, но резултатът е общо взето същият, след като има по-малко от 100 хиляди вентилатора в САЩ.

Точно затова умираха множество хора в Хубей, а сега в Италия и Иран. Смъртността в Хубей остана по-добра отколкото можеше да бъде, защото построиха две болница в рамките на 24 часа. Италия и Иран не могат да направят същото; малко, ако изобщо някоя друга страна може. Ще видим какво ще се случи там.

Та защо смъртността е близо 4%?

Ако 5% от случаите имат нужда от интензивна грижа и не можете да я предоставите, те ще починат. Толкова е просто.

Освен това, нова информация предполага, че случаите в САЩ ще са по-сериозни от тези в Китай.

Бих искал това да е всичко, но не е.

Обезпечителни щети
Тези числа показват единствено хора умиращи от коронавирус. Но какво ще се случи, ако цялата здравна система рухне от коронавирус пациенти? Други ще починат от други здравни проблеми.

Какво ще се случи, ако получиш инфаркт, но на линейката и отнеме 50 минути да дойде вместо 8 (поради твърде много коронавирус пациенти) и когато пристигне няма възможност за интензивна грижа и доктор налице? Ще загинеш.

Има 4 милиона приема за интензивна грижа в САЩ всяка година, и 500 хиляди (~13%) от тях умират. Без капацитет за интензивна грижа, тази част вероятно ще нарастне по-близо до 80%. Дори ако само 50% починат, за едногодишна епидемия минаваме от 500 хиляди смъртни случаи на 2 милиона, тоест добавяме 1.5 милиони смъртни случаи, единствено чрез обезпечителни щети (странични ефекти от пренатоварване с коронавирус пациенти).

Ако оставим коронавирусът да се разпространи, американската здравна система ще пропадне, и смъртните случаи ще се броят в милиони, може би над 10 милиона.

Същото важи за повечето страни. Капацитетът за интензивна грижа, вентилаторите и здравните работници са подобни спрямо тези в САЩ или по-малко в повечето страни. Необоздан коронавирус означава рухване на здравната система, а това означава масова смърт.

Необоздан коронавирус означава рухване на здравната система, а това означава масова смърт.

До сега се надявам ви стана ясна нуждата да действаме. Двете опции, с които разполагаме, са митигация (смекчаване) и потискане. И двете предлагат да “изравнят кривата”, но го правят по напълно различни начини.

Опция 2: Стратегия Митигация

Митигацията следва така: “Невъзможно е да предотвратим коронавируса сега, та нека го оставим да прави каквото си иска, докато се опитваме да ограничим пика на заразените. Нека просто смекчим пика малко, за да го направим по-приемлив за здравната система.”

Тази диаграма се показва в много важно проучване публикувано през уикенда от Имперски Колеж Лондон. Очевидно, е подтикнало Великобритания и САЩ да си променят насоката.

Тази графа силно наподобява предходната. Не е същата, но е концепционално равна. Тук ситиуация “Бездействие” а черната крива. Всяка една от другите криви е какво би се случило, ако имплементираме по-строги и по-строги мерки за социално дистанциране. Синята показва най-строгите мерки за социално дистанциране: изолиране на заразени хора, слагане под карантина на хора, които може би са заразени и изолиране на стари хора. Тази синя линия е общо-взето текущата стратегия спрямо коронавируса във Великобритания, въпреки че за момента единствено я предлагат, не я налагат.

Тук, отново, червената линия е капацитета за интензивна грижа, този път във Великобритания. Отново, тази линия е много близо до дъното. Цялата площ над червената линия репрезентира коронавирус пациенти, които вероятно ще загинат от липса на ресурси за интензивна грижа.

Not only that, but by flattening the curve, the ICUs will collapse for months, increasing collateral damage.(?)

Вие трябва да сте шокирани. Когато чуете: “Ще направим малко митигация” това, което всъщност казват е: “Ще оставим здравната система да рухне, умножавайки смъртността поне десетократно (10x).”

Вероятно си мислите, че това е доста кофти. Но все още не сме свършили. Защото едно от основните предположения на тази стратегия е така нареченият “имунитет на стадото”.

Имунитет на стадото и мутация на вируса

Идеята е, че всички хора, които се заразят и след това се възстановят са вече имунизирани срещу вируса. Това е в основата на таи стратегия: “Вижте, знам че ще е трудно известно време, но след като свършим и няколко милиона души загинат, останалите ще са имунизирани, затова вирусът ще спре да се разпространява и ще му кажем чао. По-добре да го направим наведнъж и да сме готови, защото алтернативата ни е да се дистанцираме за до година и да рискуваме да се случи по-късно така ли иначе.

Проблемът е едно предположение: вирусът няма да се промени твърде много. Ако не се промени много, много хора наистина ще бъдат имунизирани и в някакъв момент ще настъпи край на епидемията.

Колко е вероятно вирусът да мутира.
Изглежда вече е.

Тази графа репрезентира различните мутации на вируса. Можете да видите, че началните видове са започнали в лилаво в Китай и след това са се разпространили. Всеки път когато видите разклонение в лявата графа, това е мутация водеща до малко по-различна вариация на вируса.

Това не би трябвало да е изненадващо: вируси базирани на РНК (РибоНуклеинова Киселина) като коронавируса или грипа са склонни да мутират над 100 пъти по-бързо от тези базирани на ДНК — въпреки че коронавируса мутира по-бавно от грипа.

Не само това, но най-добрият начин за този вирус да мутира е да има милиони възможности да го направи, което е точно това, което ще му предостави стратегията митигация: стотици милиони заразени.

Затова трябва да се ваксинирате срещу грипа всяка година. Защото има толкова много различни вариации и непрекъснато се появяват нови. Една ваксина не може да ви предпази срещу всички разновидности.

Казано по друг начин: стратегията митигация не само предполага милиони смъртни случаи за страни като САЩ или Великобритания. Тя залага на фактът (предположението), че вирусът няма да мутира твърде много — което вече знаем че прави. И ще му даде възможност да мутира. Така че след като свършим с няколко милиона смъртни случаи, ще сме готови за още няколко милиона — всяка година. Този коронавирус може да се превърне в повтаряща се част от живота, като грипа, но много по-смъртоносен.

Най-добрият начин за този вирус да мутира е да има милиони възможности да го направи, което стратегията митигация ще му даде.

Та, ако нито бездействието нито митигацията работят, каква е алтернативата?
Нарича се потискане.

Опция 3: Стратегия Потискане
Стратегията митигация не се опитва да ограничи епидемия, само да я облекчи леко. Междувременно, стратегията потискане се опитва да наложи строги мерки за да се вземе епидемията под контрол. Специфично:

• Строги мерки сега. Наложено строго социално дистанциране. Овладяване на това нещо.
• След това, освобождаване на мерките, за да могат хората постепенно да се завърнат към техните свободи и нещо наподобяващо нормален социален и икономически живот да бъде възстановено.

Как би изглеждало това?

При стратегия потискане, след първата вълна, броят смъртни случаи е в хиляди, а не в милиони.

Защо? Защото не само прекъсваме експоненциалния ръстеж на случаите. Ние сщо прекъсваме смъртността, тъй като здравната система не е напълно претоварена. Тук съм използвал смъртност от 0.9%, ориентировъчно това, което виждаме в Южна Корея в днешни дни, която е била най-ефективна в следването на стратегия потискане.

Казано по този начин, звучи напълно очевидно. Всички трябва да следват стратегията потискане.

Защо някои правителства се колебаят?

Страхуват се от три неща:

1. Първото затваряне ще продължи месеци, което изглежда неприемливо за много хора.
2. Затваряне продължаващо много месеци ще унищожи икономиката.
3. Дори няма да реши проблема, защото просто ще отлагаме епидемията: по-късно след като отпуснем социалните мерки, хората пак ще се заразят в милиони и ще загинат.

Ето как екипът на имперския колеж моделира потисканията. Зелената и жълтата линии са различни варианти на потискане. Както виждате не изглеждат добре: пак има огромни пикове, затова защо да правим нещо сега?

Ще стигнем до тези въпроси след момент, но има нещо по-важно преди това.

Това напълно пропуска точката.

Показани по този начин, двата варианта Митигация и Потискане, един до друг, не изглеждат много привлекателно. Или много хора загиват рано и не нараняваме икономиката днес, или нараняваме икономиката днес, само за да отложим смъртта.

Това игнорира стойността на времето.

3. Стойността на Времето

В предната ни статия, ние обяснихме стойността на времето в спасяването на живота. Всеки ден, всеки час, който чакахме за да предприемем мерки, тази експоненциална заплаха продължаваше да се разпространява. Видяхме как един ден може да намали общия брой случай с 40% и смъртността с дори повече.

Но времето е дори по-ценно от това.

Предстои ни да се сблъскаме с най-голямия натиск, който здравната ни система е виждала някога. Напълно неподготвени сме, срещу враг, който не познаваме. Не е добра позиция за война.

Ако ви предстоеше да се сблъскате с най-лошия си враг, за който знаехте много малко и имахте две опции: Да бягате срещу него или да си купите малко време да се подготвите. Какво бихте направили.

От това имаме нужда днес. Светът се пробуди. Всеки ден, който отлагаме коронавируса ни дава възможност да се подготвим по-добре. Следващите секции разясняват какво може да ни купи това време:

По-нисък брой случаи
С ефективно потискане, броят истински случаи ще спадне рязко, както видяхме в Хубей миналата седмица.

От днес, има 0 нови дневни случая на коронавирус в целия 60-милионен регион на Хубей.

Диагностиките ще продължат още няколко седмици, но след това ще започнат да спадат. С по-малко случаи, смъртността също започва да спада. И обезпечителните щети (страничните ефекти) също намаляват: по-малко хора ще умрат от не-коронавирус причини, защото здравната система вече няма да е пренатоварена.

Потискането ще ни предостави:

• По-малко общи случаи на коронавирус
• Незабавно облекчение за здравната система и хората, които я задвижват
• Намаляване смъртността
• Намаляване странишните щети
• Възможност за заразени, изолирани и под карантина здравни работници да се възстановят и да се върнат на работа. В Италия, здравни работници представляват 8% от всички заразени.

Разберете истинският проблем: Тестване и Проследяване

В момента Великобритания и САЩ нямат идея колко са инстинските им случаи. Не знаем колко са. Знаем единствено, че официалният брой е неправилен, и че истинският е десетки хиляди. Това се случи, защото не тестване и не проследяваме.

• След няколко седмици, можем да приведем в ред ситуацията с тестването, и да започнем да тестваме всички. С тази информация, най-накрая ще знаем точно колко голям проблем е, къде е нужно да сме по-агресивни и кои общества са в безопасност и могат да бъдат пуснат от затварянето.
• Нови методи на тестване могат да ускорят тестването и да намалят разходите значително.
• Също така можем да изградим операция на проследяване като в Китай или Източно-азиатските страни, където могат да идентифицират всичко хора, с които заразеният се е срещнал и да ги сложат в карантина. Това би ни дало много информация, която би била полезно по-късно при избиранеот на социалните мерки за дистанцираност: ако знаем къде е вирусът, можем да се целим единствено в тези места. Това не е ракетна наука: това са основни неща, които страните в Източна Азия използваха за да овлядеят тази зараза без да налагат сурови мерки за дистанция, което става все по-наложително в други страни.

Мерките в тази секция (тестване и проследяване) еднолично спряха ръстежа на коронавирус в Южна Кореа и овладяха епидемията, без да използват строги мерки за дистанциране.

Да Изградим Капацитет
САЩ (и предполагаемо Великобритания) са на път да започна война без броня.

Имаме (ние в САЩ) маски само за две седмици, малко лични защитни екипировки, не достатъчно вентилатори, не достатъчни легла за интензивни грижи, не достатъчно машини за оксигенация на кръвта… Точно затова смъртността би била толкова висока при стратегията митигация.

Но ако си спечелим време, можем да променим това:

• Повече време да закупим нужното оборудване за бъдеще вълна
• Бързо можем да увеличим производството си на маски, лични защитни екипировки, вентилатори, машини за оксигенация на кръвта и всяко друго устройство, което би ни позволило да намалим смъртността

Казано по друг начин: не са ни нужни години да се сдобием с броня, нужни са ни седмици. Нека направим всичко необходимо за да задвижим производството сега. Страните са мобилизирани. Хората са креативни, например използване на 3Д принтер за създаване на вентилаторски части. Можем да се справим. Просто ни е нужно повече време. Вие бихте ли изчакали няколко седмици, за да се сдобиете с броня преди да се срещнете със смортоносен враг?

Това не е единственият нужен ни капацитет. Нужни са ни здравни работници колкото е възможно по-скоро. Къде ще ги намерим? Нужно е да обучим хора, които да асистират сестри, и е нужно да върнем пенсионирали се здравни работници. Много страни вече са започнали, но това отнема време. Можем да направим това за няколко седмици, но не и ако всичко пропадне.

По-ниска Публична Заразност

Обществото се страхува. Коронавирусът е нов. Има толкова много неща, които все още не знаем как да правим! Хората не са се научили да спрат да се здрависват. Все още се прегръщат. Не отварят врати с лакти. Не си мият ръцете след докосване на дръжка. Не дезинфекцират масите преди да седнат.

Веднъж да имаме достатъчно маски, можем да ги използваме и извън здравната система. В момента е по-добре да ги използваме за здравни работници. Но ако бяха достатъчно, хората извън здравната система също би следвало да ги носят в ежедневният си живот, намалявайки риска да заразят други хора когато са болни, и с правилни тренировки също намалявайки риска използващият маска да се зарази. (Междувременно, носенето на нещо е по-добре от нищо.)

Всичко това са евтини начини да се намали скоростта на предаване. Колкото по-малко се предава вирусът, толкова по-малко мерки ще са ни нужни в бъдещете за да го държим под контрол. Но имаме нужда от време да образоваме хората за всички тези мерки и да ги оборудваме.

Разберете вируса
Ние знаем много малко за този вирус. Но всяка седмица излизат стотици нови изследвания.

Светът най-накрая е съюзен срещу общ враг. Изследователи по света се мобилизират, за да разберат вируса по-добре.

Как се разпространява вирусът?
Как може да бъде забавена заразата?
Какъв процент от всички заразени са асимптоматични (нямат симптоми)?
Заразни ли са? Колко?
Какви са добри лечения?
Колко дълго оцелява?
На какви повърхности?
Как се отразяват различни мерки за социална дистанцираност върху скоростта на предаване?
Какви са цените им?
Какви са най-добрите начини за проследяване?
Колко са надеждни тестовете ни?

Ясни отговори на тези въпроси ще насочат отговорът ни е правилната посока, докато ограничават страничните щети върху икономиката и обществото. И ще дойдат след седмици, не години.

Намираме Лечения
Не само това, ами ако намерим лечение следващите няколко седмици? Всеки спечелен ден ни доближава до това. Дори сега вече има няколко потенциални кандидати, като например Фавипиравир, Хлорокийн, или Хлорокийн комбиниран с Азитромицин. Ами ако намерим лек за коронавирус след два месеца? Колко глупави бихме изглеждали, ако вече имаме милиони жертви следвайки митигационна стратегия?

Разберете Разходите и Ползите
Всички горепосочени фактори могат да ни помогнат да спасим милиони. Това би трябвало да е достатъчно. За жалост, политиците не могат да мислят единствено за животите на заразените. Те трябва да мислят и за цялото население, а строгите мерки за социална дистанцираност имат ефект и върху другите.

В момента нямаме идея как различните мерки за социално дистанциране афектират скоростта на заразяване. Също така не знам каква е тяхната социална и икономическа цена.

Не е ли малко трудно да изберем правилните дългосрочни без да знаем техните цени и ползи?

Няколко седмици биха ни дали достатъчно време да започнем да ги изследваме, разбираме, приоритизираме и да изберем кои да следваме.

По-малко случаи, по-добро разбиране на проблема, натрупване на активи, разбиране на вируса, разбиране на разходите и ползите на различни мерки, образоване на обществото… Това са някои важни инструменти при борбата с вируса, и имаме нужда само от няколко седмици да развием много от тях. Не би ли било глупаво да изберем стратегия, която ни хвърля неподготвени в челюстите на врага?

4. Чукът и Танцът

Сега вече знаем, че стратегията митигация вероятно е отвратителен избор и че стратегията потискане има огромно краткосрочно предимство.

Но хората имат заслужени опасения спрямо тази стратегия:

• Колко време ще продължи, наистина?
• Колко ще струва?
• Ще има ли втори пик, толкова голям, колкото би бил, ако не направим нищо?

Тук ще разгледаме как би изглеждала една истинска потискаща стратегия. Наричаме я Чукът и Танцът.

Чукът
Първо, действаме бързо и агресивно. Поради всичко причини споменати по-рано, имайки предвид стойността на времето, искаме да потушим това нещо възможно най-скоро.

Един от най-важните въпроси е: Колко дълго ще продължи?

Страхът, който всеки има е че ще бъдем затворени в домовете си за месеци, с настъпващата икономическа катастрофа и умствен срив. Тази идея за жалост бе приложена в известното изследване на имперския колеж:

Спомняте ли си тази диаграма? Светло-синята площ, която продължава от края на Март и свършва края на Август, е периодът, който изследването препоръчва като чукът, началното потискане включващо стриктно социално дистанциране.

Ако вие сте политик и видите, че едната възможност е да оставите стотици хиляди да загинат с митигационна стратегия, а другата е да се спре икономиката за пет месеца преди да мине през същия пик на случаи и смърт. Тези два варианта не звучат завладяващо.

Но това не е нужно да бъде така. Това изследване, водещо днешната политика, е брутално критикувано за дълбоки проблеми: Те игнорират проследяването на контакт (в основата на политиката на Южна Корея, Китай и Сингапур сред други) и забраните за пътуване (критични в Китай), игнорира въздействието на големи тълпи от хора…

Времето нужно за Чукът са седмици, не месеци.

За няколко седмици, Южна Корея имаше най-лошата епидемия извън Китай. Сега, до голяма степен е под контрол. И го направиха без да изискват хората да стоят вкъщи. Постигнаха го до голяма степен чрез много агресивно тестване, проследяване на контакти и налагане на карантини и изолации.

Следващата таблица ни дава добра престава какви мерки са взели различните страни, и как това им е повлияло (в процес-на-работа е).

Това показва как на страни, които бяха подготвени със силна епидемиологична власт, образование на хигиена и социално дистанциране, ранно откриване и изолация, не им се наложи да плащат с по-строги мерки след това.

Обратно, страни като Италия, Испания и Франция не приложиха тези мерки добре и след това се наложи да приложат Чукът с по-сурови мерки за да се справят.

Липсата на мерки в САЩ и Великобритания е в силен контраст, особено в САЩ. Тези страни все още не правят това, което позволи на Сингапур, Южна Корея или Тайван да контролират вируса, въпреки експоненциалната скорост на заразата. Въпрос на време е. Или ще имат масивна епидемия, или ще осъзнаят грешката си късно и ще трябва да компенсират с по-тежък Чук. Няма измъкване.

Но е постижимо. Ако избухване като това в Южна Корея може да бъде овладяно след седмици и без наложително социално дистанциране, Западните страни, които вече прилагат тежък Чук със стриктни мерки за социално дистанциране, определено могат да го обуздаят в рамките на седмици. Въпрос на дисциплина, прилагане и доколко населението ще спазва правилата е.

Веднъж Чукът да влезе в сила и заразата да бъдя овладяна, започва втората фаза: Танцът.

Танцът
Ако използваме Чукът срещу коронавирусa, и го овладеем в рамките на няколко седмици, ще сме в много по-добра позиция да се справим с него. Сега започва по-дълготрайното усилие да го държим под контрол докато бъде създадена ваксина.

Това е вероятно едната най-голяма, най-важна грешка, която хората правят, когато си мислят за тази фаза: те си мислят че ще ги държи вкъщи с месеци. Това изобщо не е така. Всъщност, вероятно е животите ни да се завърнат към почти нормалното.

Танцът в Успешните Страни
Как така Южна Корея, Сингапур, Тайван и Япония имат случаи от много отдавна, в случая на Южна Корея хиляди такива случаи, и все пак не са затворени вкъщи?

Coronavirus: South Korea seeing a 'stabilising trend'

В това видео, министърът на външните работи на Южна Корея обяснява как нейната страна се е справила. Много е просто: ефикасно тестване, ефикасно проследяване, забрана на движението, ефикасна изолация и ефикасна каратина.

Това проучване обяснява подхода на Сингапур:

Interrupting transmission of COVID-19: lessons from containment efforts in Singapore

Искате ли да познаете техните мерки? Същите като тези в Южна Корея. В техният случай, те са допълнили с икономическа подкрепа за тези под карантина, забрани на движението и забавяния.

Твърде късно ли е за тези страни и други? Не. Чрез прилагането на Чукът, те получават нов шанс, нов опит да се справят както трябва. Колкото повече чакат, толкова по-тежък и дълъг ще трябва да е Чукът, но може да овладее епидемията.

Но какво ако тези мерки не бъдат достатъчни?

Танцът на R
Наричам многомесечния период между Чукът и ваксината или ефикасно лечение Танцът, защото няма да е период, пре който мерките винаги са сурови. В някои региони отново ще има избухване, в други няма да има за дълги периоди от време. В зависимост от това как се развият тези случаи, ще ни е нужно да затегнем мерките за социална ситанцираност или да ги отпуснем. Това е танцът на R: танц на мерки между връщане на нашите животи към нормата и разпространява на заразата, танц на икономика срещу здравеопазване.

Как работи този танц?

Всичко се върти около това R. Ако си спомняте, това е скоростта на заразата (колко човека ще зарази всеки отделен човек(?)). В началото в стандартна, неподготвена страна, е някъде между 2 и 3: По време на първите няколко седмици, през които някой е заразен, той ще зарази между 2 и 3 други хора средно.

Ако R е над 1, инфекцията се разрастра експоненциално в епидемия. Ако е под 1, инфекцията утихва.

По време на Чукът, целта е R да се свали колкото се може по-близо до 0, колкото е възможно по-бързо, за да се угаси епидемията. Във Вухан, калкулирано е, че R първоначално е бил 3.9, а след затварянето и централизираната карантина е спаднал на 0.32.

Но след като навлезем в Танцът, вече не е нужно да го правим. Нужно е единствено R да остане под 1: много мерки за социално дистанциране имат истински, тежки последствия върху хората. Те може да си изгубят работата, бизнеса, здравословните навици…

Можем да останем с R под 1 използвайки няколко прости мерки.

Това е приблизителна оценка на различните по които пациенти реагират на вируса, както и заразителността. Никой не знае истинската форма на тази крива, но сме събрали информация от различни източници за да я изразим приблизително.

Всеки ден след като са заразени с вируса, хората имат някакъв потенциал на заразителност. Заедно, всички тези дни на зараза се равняват на 2.5 зарази средно. Тоест всеки човек средно заразява други 2.5 човека.

Вярва се, че има някаква заразителност още по време на асимптоматичната фаза. След това, с нарастрането на симптомите, хората обиковено отиват на доктор, биват диагностицирани и заразителната им способност намалява.

Например, в началото имате вируса, но никакви симптоми, затова се държите нормално. Когато говорите с хора, разпространявате вируса. Когато си докоснете носа и след това отворите врата, хората, които отварят вратата след вас и си докосват носа също биват заразени.

Колкото повече ръсте вирусът във вас, толкова по-заразни сте. След това, когаот започнете да имате симптоми, е възможно бавно да спрете да ходите на работа, да си стоите в леглото, да носите маска, или да започнете да ходите на лекар. Колкото по-големи са симптомите, толкова повече се дистанцирате социално, намаляване разпространението на вируса.

Веднъж след като сте хоспитализирани, дори и да сте заразни, нямате тенденцията да разпространявате вируса, защото вече сте изолирани.

Ето затова можем да видим огромното въздействие на мерки като тези на Сингапур и Южна Корея:

• Ако хората са масивно тествани, могат да бъдат идентифицирани преид да имат симптоми. Сложени под карантина, не могат да разпространят нищо
• Ако хората бъдат научени да разпознават симптомите по-рано, ще предприемат мерки и ограничат собствената си потенциална заразност
• Ако хората бъдат изолирани при първото наличие на симптоми, потенциалната заразата от оранжевата фаза изчезва
• Ако хорат бъдат образовани за лична дистанция, носене на маски, миене на ръце и дезинфекциране на повърхности, те ще разпространят вируса по-малко по време на целия период

Само когато всички тези мерки се провалят имаме нужда от тежки мерки за социална дистанцираност.

Възвръщане на Инвестицията в Социално Дистанциране
Ако въпреки всички тези мерки все още сме с R много над 1, трябва да ограничим средният брой хора, които нормалният човек среща.

Има някои много евтини начини да направим това, като забрани за събития с брой хора над определено число (примерно 50 или 500), или молба към хората да работят от вкъщи, ако могат.

Някои други са много, много по-скъпи икономически, социално и етично, като затваряне на училища и университети, приканване всички да си останат по домовете или затваряне на бизнеси.

Тази диаграма е измислена, защото не съществува днес. Никой не е направил достатъчно проучвания за това или събрал всички мерки по начин, чрез който могат да бъдат сравнени.

За съжаление, защото това би била най-важната диаграма, спрямо която политиците биха взимали решения. Илюстрира какво наистина се върти в главите им.

По време на период на Чукът, политиците иска да намалят R колкото се може повече, чрез мерки, които са поносими за населението. В Хубей, те свалиха R чак до 0.32. На нас може и да не ни е нужно: може би само до 0.5 или 0.6.

Но по време на периодът на Танцът, те искат да се придържат колкото се може по-близо до 1, оставайки под него дългосрочно. Това предотвратява нова епидемия, докато елиминира и най-драстичните мерки.

Това означава, че лидерите, независимо длаи го осъзнават или не, правят следното:

• Изброяват всички мерки, които могат да вземат за да намалят R
• Разбират ориенторъвчният ефект, ако ги приложат: намаляването на R
• Разбират ориентировъчно разходите: икономическата, социалната и етичната цена
• Подреждат ги спрямо тяхното разход-полза съотношение
• Избират тези, които предоставят най-голямото понижение на R до 1, с най-ниски разходи

Тази диаграма е само за илюстративни цели.

Първоначално, увереността им в тези числа ще е ниска. Но това все пак е начинът, по който мислят — и по който трябва да мислят.

Това, което им е нужно да направят е да формализират процеса: Да разберат, че това е игра на числа, в която трябва да разберем възможно най-бързо къде сме по отношение на R, влиянието на всяка мярка спрямо R, и техните социални и икономични разходи.

Само тогава ще можат да вземат рационално решение за какви мерки трябва да предприемат.

Заключение: Спечелете Ни Време

Коронавирусът все още се разпространява почти навсякъде. 152 държави имат случаи. Борим се срещу времето. Но не е нужно: има ясен начин по който можем да мислим за това.

Някои страни, особено тези, които до момента не са силно ударени от вируса, може би се чудят: Това ще се случи ли и на мен? Отговорът е: Вероятно вече се е случило. Просто не сте забелязали. Когато наистина ви удари, здравната ви система ще е в дори по-лошо състояние от тези на богатите страни, където системите на здравеопазването са силни. По-добре сигурни, отколкото каещи се, обмислете взимането на мерки днес.

За страните, в които вече има коронавирус, опциите са ясни.

От една страна, страни могат да поемат по пътя на митигацията: да създадат масивна епидемия, да пренатоварят здравната система, да осигурят смъртта на милиони хора, и да пуснат нови мутации на вируса на свобода.

От друга страна, страните могат да се борят. Могат да се затворят за няколко седмици, за да ни спечелят време, да създадат информиран план на действие и да контролират този вирус докато се намери ваксина.

Правителствата по света днес, включително някои като тези на САЩ, Великобритания или Швейцария за момента са тръгнали по пътя на митигацията.

Това означава, че се предавата без битка. Виждат други страни, които успешно са се преборили с това, но си казват: “Ние не можем да направим това!”

Ами ако Чърчил си беше казал същото нещо? “Нацистите вече са навсякъде в Европа. Не можем да се бием с тях. Нека се предадем.” Това е, което много правителства по света правят днес. Те не ви дават шанс да се борите. Вие трябва да го изискате.

Споделете Думата

За жалост, милиони животи са все още в опасност. Споделете тази статия — или която и да е подобна — ако мислите, че може да промени мнението на хората. Лидерите трябва да разберат това, за да предотвратят катастрофа. Моментът да действаме е сега.