Как да постигнем промяна без конфликт?

Тези ми разсъждения произлязоха от статията на Ванеса

“Как да преминем към новата земя? Научи се да виждаш детето”. Прочетете статията, ако не сте я прочели, за да добиете представа за какво говоря и може да продължите надолу.

Добре де, в крайна сметка как може да постигнем промяна без конфликт? За да може човек да достигне до по-високо ниво трябва да се удари в стената. Трябва нещо да го провокира. Да премине през някакъв катарзис и по този начин да прегърне вътрешното си дете и да види децата във всички останали.?.

Ако просто приемем всички хора(пък и нас самите) такива каквито сме няма ли всички да останем в застой — на нивото на което се намираме в момента?

Пишейки това всъщност се сетих за нещо което създава промяна без конфликт — Изкуството. Или поне без външен конфликт.

Изкуството може да предаде съобщение, идея, чувство без да създава външен конфликт и агресия. Музиката, Фотографията, Рисуването, Театъра и Филмовото изкуство всъщност са и винаги са били инструментите за промяна. Те провокират човека да се замисли, да анализира и да почувства. Те създават у човека вътрешен конфликт и го провокират да изживее катарзис и да промени гледната си точка.

Винаги израстването преминава през конфликт и катарзис. Въпроса е дали конфликта ще е външен, което много често се проявява като някакъв вид агресия, или ще е вътрешен.

Когато конфликта е външен, агресивен, много често вместо да създава катарзис, той създава огледален ефект при което агресията се връща срещу човека, който я е направил. Създава се feedback loop между агресиращите хора, при което фокуса се измества от личностното израстване, към това да върнем на другия, това, което ни е направил на нас (Око за око, зъб за зъб).

От друга страна когато конфликта е вътрешен, няма агресия, в крайна сметка има много по-голям шанс конфликта да се превърне в катарзис и човек да израстне чрез него (Ако те ударят по едната буза, обърни другата)

И какво излиза в крайна сметка — че изкуството ще спаси света?

От друга страна — можем ли да погледнем на всяко взаимодействие, което правим в живота си, като на изкуство?