Либералната демокрация и Ленин

През февруари и март 1906 г. се провеждат изборите за първата Държавна Дума на Русия. Болшевиките призовават за бойкот на изборите. В него побеждават кадетите с общо 179 места от 478 възможни. Втори са безпартийните — 105 места. Автономистите (полски, украински, естонски, литовски и др.) — 63 и т.н.
Наименованието на кадетите всъщност идва от КД — конституционно-демократическа партия. Идеологията ѝ е либерална, за конституционализъм, парламентаризъм и плурализъм. Кадетите са антикомунисти.
Още тогава “великият вожд и учител” на комунистите, другарят Ленин недолюбва либералите.
В края на март 1906 г. Ленин пише статия, озаглавена “Победата на кадетите и задачите на работническата партия”, в която силно критикува “либералната преса, чиято глава се е завъртяла от победата”. В статията си Ленин определя либералите като “червеи в гроба на революцията. Те са погребали революцията. Червеите я глозгат…”
През 1906 г. Ленин поставя три основни задачи пред комунистите, една от които е да се използват вътрешните конфликти с цел да се избере най-подходящият момент за нападение над врага и въстание срещу самодържавието. Ленин съветва да се използва ситуацията, за да може “пролетариатът хубаво да натрупа сили”. Комунистите трябва да са на пост, съветва Владимир Илич, “в момента, в който се разрази нова велика политическа криза”, която да доведе до “сваляне на правителството на самодържавието и преход на властта в ръцете на революционния народ”.
Първата Държавна Дума на Руската империя е създадена на 10 май (26 април стар стил) 1906 г.
Либерализмът (буржоазната демокрация) за Ленин е “скритият враг на революцията, а реакционерите са явният. Либералната буржоазия, според Улянов, е съюзник на самодържавието и не поддържа революцията.
“Поддръжката на кадетската партия и кадетската Дума — тази тактика би била грешна и безполезна…”
В.И. Ленин. Събрани съчинения, том. 12
