За “спасителите” на евреите от СССР

Българското МВнР внимава да не засегне руснаците. През това време да си припомним някои факти от “спасяването” на евреите в СССР…

Еврейският антифашистки комитет в СССР

Историята помни т.нар. “Ночь казненных поэтов” (Нощ на екзекутираните поети). За нея ще стане дума по-късно. Заплахата от нацистко нападение над СССР води до формирането на Еврейски антифашистки комитет в Съветския съюз (ЕАК на СССР). Негов председател става Соломон Михоелс. Веднага след края на Втората световна война въпросният Еврейски антифашистки комитет започва сериозна изследователска дейност по отношение на нацистките престъпления срещу евреите.

Дейността на комитета се разминава с официалната съветска позиция, акцентирайки именно върху геноцида над евреите. Освен това, комитетът става влиятелен с връзките си с други държави, най-вече, със сродните еврейски организации в САЩ. Дейността му се разминава съществено и с пропагандата по време на Студената война (започнала през 1947 г. — годината на приемането на “Доктрината Труман” срещу съветския експанзионизъм). Заради всичко това, съветските медии започват кампания срещу “безродните космополити” (Безродные космополиты).

През 1948 г. в Минск съветската тайна политическа полиция (КГБ) убива Соломон Михоелс. Членовете на Комитета са арестувани.

Заповедите за арест на двама от членовете на ЕАК на СССР

На 12 август 1952 г., именно в “Нощта на екзекутираните поети”, 13 членове на Еврейския антифашистки комитет на СССР са разстреляни за “антисъветска” и “контрареволюционна дейност”.

Убийствата са извършени в мазетата на “Любянка”.

От тогава е известна фразата на поета от еврейски произход Перец Маркиш, един от убитите при сталинските репресии членове на Комитета:

“Хитлер искаше да ни унищожи физически, Сталин иска да го направи духовно…”

По ирония на съдбата, убитият при комунистическите репресии Маркиш пише следния стих във възхвала на червеноармееца (преводът тук и по-долу е мой):

Баща ти е прогонен в плен с въже на шията,
Печално клони свежда след него пелинът.
Убий врага! Срази го, Червеноармеецо.
Пронижи го от упор с щик и го отблъсни!

Антисемитизмът в СССР всъщност се заражда доста по-рано, много преди събитията по спасяването на евреите от депортация в България през март 1943 г. Изказването на говорителката на руското външно министерство придоби скандална известност тези дни. Тя безпардонно заяви следното:

“В годините на Втората световна война благодарение на нашите воини бе предотвратена депортацията на евреите от България и по този начин около 50 000 души бяха спасени от неминуема гибел…”

По нелепата същност на това твърдение се каза и написа много. За съжаление, недостатъчно твърдо. Руската държавна пропаганда продължи да се опитва да рационализира глупостта на говорителката на МВнР на РФ. По темата ще пиша допълнително. Засега искам само да припомня факта, че антисемитизмът се превръща в държавна политика много по-рано — още през 30-те години. За това свидетелства писмо на Надежда Крупская до Сталин. В него тя пише:

Въвеждаме задължително изучаване на руски език в СССР. Това е добре. Това ще помогне за задълбочаване на приятелството между народите.
Но аз съм силно обезпокоена от това как ще проведем това обучение. Понякога ми се струва, че великодържавническият шовинизмът започва да показва рогцата си...
Сред момчетата се появи мръсна дума “евреин”, детето казва: “Дядо, не искам да бъда латвиец”. Вярно е, че това са отделни случаи, но все пак се нуждаят от известно внимание.

Сталин не обръща внимание.

През 40-те години антисемитизмът в СССР се засилва и придобива битов характер.

На 01 септември 1946 г. ЦК на Всесъветската комунистическа партия на болшевиките получава резюме на лекция за “Палестинския проблем”, в което се препоръчва:

“Необходимо е да се засили борбата срещу ционизма с всички възможни средства и методи. По-специално, на евреите-комунисти, Еврейският антифашистки комитет, редакторите на еврейските вестници и другите съветски еврейски социални и културни организации следва да разработят систематична печатна и устна агитация срещу ционизма, както на еврейски, така и на руски език.
Необходимо е да се отвърне на удара, всичките антисъветски ционистки буржоазно–националистически възгледи систематично да бъдат разобличавани и критикувани. Необходимо е да се започне теоретична изследователска работа по изучаването на еврейския и палестински проблем от гледна точка на марксизма-ленинизма…”

Пак през 1946-та Гринберг, член на ВКП (б) от 1919 г., пише до Сталин:

“Скъпи вожде и учителю Й. В. Сталин!
Как можем да си обясним, че в нашата съветска страна в това толкова сурово време се възражда мътна вълна̀ от отвратителен антисемитизъм и прониква в отделните съветски апарати, даже и в партийните прганизации?…”

В края на 40-те години на XX век се стига до закриване на еврейските театри в СССР — нещо, на което Еврейският антифашистки комитет се противопоставя в свое писмо до Молотов от 25.02.1948 г.

Има много какво да се каже, но и това е достатъчно за начало. Сталин реално действа според думите на поета Маркиш — Йосиф Висарионович унищожава евреите духовно…