Големият [комунистически] терор 1937–1938 г.

На днешния ден, преди 80 години Народният комисариат по вътрешните работи на СССР (НКВД, предшественик на КГБ) издава заповед, с която се слага началото на “кулашката операция”. Стартира мощен терор срещу “антисъветските елементи”.
Заповедта, подписана от народния комисар (нарком) Ежов констатира, че:
“От материалите от следствията по делата срещу антисъветските формирования се разбира, че в селата са се установили значителен брой репресирани по-рано бивши кулаци, криещи се от преследване, избягали от лагери или от изселване в трудови селища. Установили са се много духовници и сектанти, които са били активни участници в антисъветските въоръжени действия. Почти непокътнати по селата са останали значими кадри на антисъветските партии (есери, грузински меншевики, членове на арменската революционна федерация, мусаватисти [азербаджански националисти], итихадисти [радикална ислямска партия в Азербайджан от началото на 20-ти век] и др., а така също и кадри и бивши активни участници в бандитски въстания, бели, каратели, имигранти и др…”
В тази връзка Ежов заповядва от 5 август 1937 г.
“Във всички републики, краища и области [на СССР] да започне операция по репресиране на бившите кулаци, активни антисъветски елементи и престъпници”
Според заповедта, подлежащите на репресия са две категории — попадналите в първата ще бъдат разстреляни, а във втората — подлежат на арест и затвор.
Издаването на присъдите се възлага на Тройки, съставени от членове на НКВД. Това са извънсъдебни органи за криминално наказание, работещи в СССР през 1937–1938 година. Регионалните тройки се ръководят от шефа на местния отдел на НКВД, секретаря и окръжния прокурор.
Най-общо казано, целите, поставени от тази заповед на НКВД предвижда да бъдат репресирани почти 270 хиляди души, а разстреляните трябва да са почти 76 хиляди. Планът обаче е преизпълнен, типично по комунистически. Смъртните присъди са почти 390 хиляди, а репресираните общо са били повече от 767 хиляди.
Просто казано, плановете за репресии са преизпълнени почти три пъти, а разстрелите — над пет пъти, посочва РБК.
В годините на Големия терор на практика се разгръща мащабна репресивна кампания срещу чуждестранни за СССР лица от различни народности — засегнати са българи, естонци, финландси, румънци, литовци, латвийци, поляци, немци и др. В рамките на “Кулашката операция”, в месеците от август 1937 г. до ноември 1938 г. са избити над 51% от всички осъдени.
Специално с българите НКВД се заема малко по-късно — в началото на 1938 г. Тогава, с постановление на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките се удължава срока на “операцията”, а ЦК предлага на НКВД да проведе:
“Аналогична операция и погром над кадрите българи и македонци, както чуждестранни поданици, така и граждани на СССР”
Предложението е подписано от другарите Сталин, Молотов, Каганович, Ворошилов, Микоян и Чубар.
За репресиите срещу българите в СССР свидетелства и Леополд Трепер — разузнавач от Главно разузнавателно управление (ГРУ), действал в европейските страни преди и по време на Втората световна война. По думите му, записани в мемоарната книга “Голямата игра”
“Българите не успяха да ликвидират Ежов. Той ги изпозастреля като зайчета…”
По този повод българската редакция на “Дойче веле” пише:
По изчисления на проф. Михаил Станчев от Харковския университет, за периода между 1917-та и 1939-та в СССР са репресирани 39 хиляди българи — при официално установен брой на малцинството малко под 100 000 души.
Репресиите се разпростират и върху деца. Това не е ново. Още през 1919 г. болшевиките (за това вече съм писал) се саморазправят с деца. Разселват ги по лагери, прибягват дори до разстрел:
През август 1937 г. Ежов издава заповед №00486, относно „Операция за репресиране на жени и деца, изменници на Родината“, с която децата се признават за “социално опасни и способни да извършат антисъветски действия”.
В съответствие със заповедта на наркома:
“Всички деца, останали сираци след осъждането, да се разместват: А) деца във възраст 1–1.5 до 3 навършени години в детски домове и ясни на Народния комисариат по здравеопазването на републиките в пунктове за живеене на осъдените; Б) децата, на възраст от 3 до 15 години — в детски домове на Наркомпросовете на другите републики, райони и области (според установената дислокация) и извън Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Минск, приморските и граничните градове. За децата над 15г въпросът да се решава индивидуално.
Кърмачетата, заедно с осъдените майки да се пращат в лагери, откъдето, след навършване на 1–1.5г да се предават в детски домове и ясли на Наркомздравовете на републиките. В такива случаи, ако роднините (не репресируеми) пожелаят да вземат сираците на пълна своя издръжка, това да не се възпрепятства…”
Не по-малко от 17 хиляди деца са отнети от майките им, по силата на тази заповед:
Разбира се, това са само щрихи, а червеният терор тепърва ще се разгори и ще обхване много други страни, извън състава на СССР. Да не забравяме, че Втората световна война и “износът на революция” тепърва предстои в цяла Източна Европа.
