За лицемерното и лъжливо очакване и тези, които го подхранват

Гледам, пак тече някаква възбуда по епистоларните напъни на двузвездния хотелски философ и малоимотния бизнесмен-милионер.
Създава се интрига — кой-кого…
Никой никого!
А най-безсмисленото в тази ситуация е, че се подхранват напразни очаквания. Едва ли не, сблъсъкът на шишковците и техните кукловоди е от решаващо значение. Държавата ще се промени. Ще се оправи…
Някои даже се присетиха за милицията, за Държавна сигурност и пипалата ѝ, протегнати през видимата част на политическия спектър. Пак казвам — нищо няма да стане, дори Цветан Василев да се прекръсти на Сергей Магнитски. Тези, които подхранват очаквания, че нещо ще се случи са меко казано негодници и лицемери, защото крият или изкривяват истината.
За да се случи нещо, трябва да се промени коренно системата, заложена от Държавна сигурност и партийната камарила близо десетилетие, преди началото на прехода. Трябва безкомпромисно да се разконспирират и унищожат партийните и на ДС фамилни котерии, подготвени специално да “строят капитализма” в България, разпределяйки си вътрешнокланово ресурсите.
Всъщност, когато клановете са в примирие, държавата е в привиден покой и стабилност. Когато се появи раздвижване в политическия живот — изникне някоя лъжеалтернатива — това е просто борба между клановете за надмощие.
След 10 ноември 1989 г. всъщност започна реализацията на модела на “назначените милионери”, на капитализма на “куфарчетата с пари”, на контрабандните канали, контролирани от ДС, на външно-търговските дружества, обогатяващи партийния елит… Вероятно пропускам много детайли.
Всичко следваше и се подчиняваше на този сценарий. От преговорите на Кръглата маса, през Конституцията и “двуполюсния модел”, та чак до разбиването му за 800 дни и последвалото бурно “гражданско европейско развитие” на България, с всичките схеми по Обществените поръчки, магистралостроенето и местните феодали-суджукопроизводители.
Целият модел е порочен. Това е Моделът КОЙ, в който конкретните имена нямат значение — какво тук значи някаква си личност?!…
Той е дълбоко вкоренен в обществото вече 28 години. Промяната е възможна само след изкореняването му.
Всякакви заклинания за “дълбоки реформи” са като пудрата по лицето на труп — под бледото ѝ розово прозира мъртвешкото бяло на обществото ни.
