Първа дама ли бе, да я опишеш…

От страницата на Радев във Фейсбук

В навечерието на визитата на президента на Франция Макрон една водеща телевизия съобщи, надявам се с доза ирония, че не Румен Радев, а Бойко Борисов щял да посрещне Еманюел “вероятно в качеството му на стар познат” на французина. В случая е без значение дали нашият президент е пренебрегнат или пък сме свидетели на типичната суета на премиера. Това просто не е важно. Снимките са протоколни, имиджови и рейтингови. Приятелства не се създават на две-три международни срещи, при това, с помощта на преводачи. Прегръдките са или лицемерни, или показни — за пред обективите.

А Радев, приемайки да бъде номинация на Решетников и Нинова, предварително се е съгласил с ролята на сламен човек. Изборът му на водещи лица в екипа пък сочи дълбока идеологическа зависимост от североизток, която на този етап го прави абсолютно безинтересен и напълно предсказуем на политическата сцена. Единственото, с което е способен да ни изненада е някоя абсурдна фотосесия. Негова, или на Първата дама…

Като стана дума за Първа дама — не търсете институционален смисъл в това понятие. Не и в България.

В тази връзка е необясним захласът, с който родните медии коментират Първата дама Десислава Радева и какво щяла да прави тя с госпожа Макрон в ботаническата градина в Балчик. Ако имат спешна необходимост от съдържание, с което да пълнят програмното си време и печатния формат през август — бих ги разбрал. Но извън това понятието няма никакво правно съдържание. Не би трябвало да има някакви протоколни, финансови или други официални задължения и ангажименти на държавната и президентска администрации, свързани с жената на президента.

Десислава Радева е просто съпруга на президента. По Конституция и по Закон. Нищо друго. Нищо повече.

Усилията да се придаде някакъв официален институционален характер на жената на президента, играеща ролята на Първа дама у нас, би следвало да предизвикат снизходителна усмивка на лицето на всеки, който е запознат поне малко с историческия контекст на този термин и обществена позиция.

С други думи, Първа дама има там, където има традиции в това отношение. Подходящ пример е САЩ — страна с традиции в поредицата от 45 Първи дами.

Историята на Първата дама има много ранен корен. Още от времето на първия президент на САЩ — Джордж Вашингтон, неговата съпруга е била наричана “Лейди”, когато мъжът ѝ е бил предводител на Континенталната армия. Лейди Вашингтон запазва неформалната титла след като той влиза в Овалния офис.

Президентите Джеферсън, Джаксън и Ван Бюрън от друга страна влизат в Белия дом след смъртта на съпругите си. В този случай функциите на домакиня в Белия дом се изпълняват буквално от тази, която е била на разположение при необходимост.

Главата на вестника, писал за първи път за “Първата дама на земите” в САЩ…

За Луси Хейс се казва, че е първата Първа дама адресирана в публична реч като такава. Това се случва на 5 март 1877 г., при встъпването в длъжност на нейния съпруг Ръдърфорд Хейс. Пионер обаче е Първата дама на Джеймс Бюканън (15-ти президент на САЩ от 1857 до 1861 г.) За първи път в Америка се заговаря за “Първата дама на земите” през 1860 г. Вестникът “Франк Леслис Илюстрейтед”, излизал от 1855 до 1922 г. публикува материал, в чието заглавие се използва точно тази неформална титла. Материалът от 31 март е посветен на Хариет Лейн. Това е първото документирано обръщение към “стопанката на Белия дом” като към Първа дама. Хариет Лейн обаче не е съпруга, а племенница на президента Бюканън.

Първите дами на САЩ имат по-скоро неофициална роля. На тях се гледа като на публични личности. Влиятелни, често с по-висок рейтинг от половинките си в Овалния кабинет, но все пак неофициални.

Хариет Лейн.

За Хариет Лейн е известно, че била в близки приятелски отношения с кралица Виктория. Британската кралица дори нарежда да ѝ бъде даден по-висок протоколен статус — като на министерска съпруга, вместо този, подходящ за млади жени, роднини на дипломати.

Още в своите младежки години Лейн става политически партньор на своя чичо Бюканън, който говори за нея като за своя “осиновена дъщеря”. На 15 години тя вече е впечатлила съпругата на президента Джеймс Полк. На 21 пък получава право да пътува сама, без мъжки ескорт. Бюканън дори кани Хариет да присъства на срещи, на които се обсъждат законодателни инициативи или международни преговори, по времето, когато е Държавен секретар при Полк. Вечер Джеймс Бюканън обсъждал тези и други теми с племенницата си.

Хариет Лейн се омъжва на 36 г. за адвоката от Балтимор Елиът Джонсън. През по-късните години от живота си тя прекарва голяма част от времето си в Европа, общувайки с кралското семейство във Великобритания и други благородници.

Нещата във Франция не са по-различни по отношение на официалния статут на Първата дама. Ролята на френските “les première dames” отново е публична. Те често придружават съпрузите си при официални събития, а понякога се заемат и с благотворителност. Влиянието на френските Първи дами е по-слабо и по-ограничено от това, на американските им “колежки”.

В тази връзка обяснимо идва предложението на Еманюел Макрон за даване на официален статут на Първата дама във Франция. Идеята му се свежда до формиране на офис за съпругата на френския президент и назначаване на двама съветници — разходи, които ще бъдат поети от бюджета на Елисейския дворец. Г-жа Макрон, според предложението, трябва да се заеме с благотворителна грижа за деца и инвалиди. Предлага се тя официално да представлява Франция, заедно със съпруга си по време на международни събития и, съвместно с половинките на другите световни лидери, да работи по казуси като климатичните промени или домашното насилие.

Срещу идеята съпругата на Еманюел Макрон да получи формален статут като Първа дама се обявяват близо 300 хиляди души, подписали петиция в Интернет. Ако беше минало това предложение — Брижит щеше да стане първата съпруга на френски президент, която получава възможност да влияе върху вътрешната и международната политика, при това, със собствен бюджет и правомощия.

Пристигаме в България…

Ситуацията у нас е не по-различна от Франция и САЩ по отношение на това, че официален и формален статут Първата дама няма. Това в голяма степен обяснява по-скоро “светския” (умишлено избягвам израза “жълт”) характер на репортажите в медиите — какво ще ядат, къде ще се разхождат и с какво са облечени Първите дами. По-смелите дори мерят сантиметрите над коляното на полите на г-жа Макрон.

И толкоз…

С това обаче се изчерпват възможностите за сериозен политически контекст. Такъв не бива да търсим, а още повече да вменяваме на родната Първа дама. Тя е такава само на думи. Нейната обществено-политическа функция се свежда до коментари за котешкия спин, хомосексуалността и нищо повече. Тя просто няма други функции.

По Закон и по Конституция.

А родната журналистика, ако държи да е професионална, трябва да се опита да напълни емисиите и репортажите си с нещо повече от това къде спят, как са облечени и какво ядат съпругите на президентите или преразкази по картинки и видео клипчета от профилите на политическите пиари във Фейсбук…

)
Welcome to a place where words matter. On Medium, smart voices and original ideas take center stage - with no ads in sight. Watch
Follow all the topics you care about, and we’ll deliver the best stories for you to your homepage and inbox. Explore
Get unlimited access to the best stories on Medium — and support writers while you’re at it. Just $5/month. Upgrade