Триглавата ламя и Властта
(Българска политическа приказка)
Тройният коалиционен съюз между Атака-НФСБ-ВМРО, спокойно може да се отъждестви като — Триглава ламя набутала се във властта. Голям цирк, голямо шоу и голяма пародия, така може да се нарече българският политически живот, но най вече му подхожда определението ГОЛЯМА ТРАГЕДИЯ. Точно като тази край Своге. Тя стана “ябълката” на раздора, не златната, а трагичната…
Представете си едно голямо туловище (Шишилян Леефски) и три хищни глави. Това представлява така наречената “патриотична” коалиция, чиято цел още от създаването си е втората част от заглавието на приказката. Това е Триглава ламя, чиято ключова роля е да се ояде здравата с власт, след това да се самоизяде. Това вероятно е идеята за нея на “Твореца” (не началника, пред когото се кръсти редовно само да има камери). Той (Твореца) също прилича на ламя ама Едноглава, но за сметка на това Огромна (говори се, че била голяма колкото 2 милиарда триглави). Та, когато Огромната ламя поиска оставки, защото се е омацала до ушите с пакости (трагедии), малката триглава ламя започва да се хапе, дуе и блъска, не за друго, а защото е ГМО продукт.
Почернелият Валери Симеонов, направо с уредбите и тонколоните от Какаовия запали служебната газова баничарка на СКАТ и забърза по магистралата да пристигне на жълтите павета, за да спре кървавите оставки поискани от Огромната ламя. Щом с малките ламички постъпва така безцеремонно и неговата оставка ще вземе да поиска някой ден, може би от другото лято, когато СИК почнат да пускат КУБИНКОВА музика из КАКАОВИТЕ плажове, та чак в СПАЛНЯТА му. Да, ама не е познал, задръстването по магистралата ( ей тая магистрала а!, ама само каква магистрала, направо като Великата Българска Ограда на границата) неделя вечер преди София го спря, пак катастрофа, ама какво да се прави — C’est la vie.
На другия ден Триглавата ламя се скарала със себе си, едната глава — Далавери не иска оставки, не иска диктатурата на Гигантската ламя. Другата- Бялата глава , поиска оставката на първата глава, защото Огромната ламя е неин всемогъщ господар или просто “бившата” ненавист която изпитваха главите една към друга не е изгаснала. Третата глава — Прасешката изгрухтя да не се карат (тя все помирява в името на софрата) има още големи софри за които са се разбрали, сега заради някакви си 17 загинали, заради някаква си трагедия да падат още 3 глави без да са си дояли, не върви. Подобно на торбалан вместо деца в чувала отзад, събира каквото е останало от софрата в чувала отпред, еййй бе не наяде се!
За финал на приказката, като всяка една в българския трагичен политически живот и тази кавга завърши с четири часа яли, пили и се веселили… докато пак не ги удари махмурлука (трагедията).
ПС. Най-забавно стана, когато прочетох следното: “Симеонов, обяви себе си за дисциплиниран партньор, но партията му била самостоятелна и с право на мнение. “ Ако прочете тези думи на всички бивши членове на партията МУ, 99% ще се изсмеят, включително и неговият СИН…
