This Happened to B. #1

This Happened to B. е седмична селекция неща и случки, които са ми докарали доза щастие, но им е било тясно в статуси и туитове. Ако имаме общ вкус към живота или като мен си хедонист, foodie или magazine junkie, можеш да намериш нещо и за себе си. Ако пък не, здраве да е, или в конкретния седмичен случай - шоколад да е.

Mast Brothers, 19–29 Redchurch Str., London

Влюбена съм в бруклинските шоколадови братя от момента, в който преди няколко години попаднах на това видео. В него надълго и нашироко ти обясняват историята на Рик и Майкъл и как стигат до това да създадат собствента си шоколадова фабрика в Ню Йорк и да плават до местата, откъдето купуват какаовите зърна. Всичко ми се видя толкова специално, че започнах да дебна шоколадите на Mast Brothers навсякъде, където отида. В Лондон “братята” имат магазин и фабрика в Шордич. Ако просто искаш да си купиш шоколад, можеш да го направиш директно в магазина (около 7 паунда), ако обаче искаш да задълбаеш откъде идват какаовите зърна, какви са спецификите им според произхода, как се чистят, сортират и превръщат в крайния резултат, можеш да си запазиш тур (срещу 10 паунда и предварителна регистрация). Ако очакваш да влезеш в “Чарли и шоколадовата фабрика” на Тим Бъртън, няма. Мястото е малко, простичко и добре оптимизирано. Двама-трима души забъркват рецептите, оформят и разбира се - завиват шоколада в станиол. Главният лондонски шоколатиер ти разказва всичко, което ти хрумне, че искаш да знаеш за шоколада на Mast и ти спретва тестинг на видове от различните им колекции (включително лимитирани, вдъхновени от Лондон и Бруклин, например). Към това прибави и напитка, която е нещо като шоколадова “бира“ и се прави от недостатъчно съвършените части на каковите зърна. Любимият ми шоколад се оказа Rhubarb & Custard от лондонската серия, който е с традиционен английски сос, който възприемат за нещо като “вкус от детството”. Други от по-особените рецепти, които харесах включват джин и морска сол. Опаковките ще те докарат до пълно щастие, ако като мен те влече към минимализъм.

Instagram: @bibons, @jackdavidsonphoto

Списанията (по линията ACNE Paper, The Gentlewoman, Kinfolk и т.н.) са това, за което в последните години не ми омръзва да говоря. Правя го със същия ентусиазъм, с който веганите отварят темата за диетата си и не можеш да ги спреш. Ако сме прекарали повече от половин час заедно и някак е станало дума за “хоби”, със сигурност съм го вметнала и съм те засипала с информация, от която в общия случай нямаш абсолютно никаква нужда.

Та, ако си magazine junkie от този вид, със сигурност си примрънкал за изчезването на ACNE Paper. Няколко години по-късно (тази пролет) се появи Luncheon Magazine, което противно на всяка първосигнална логика не е кулинарно издание. Правят го Frances von Hofmannsthal и Thomas Persson (редактор и арт директор на ACNE Paper), които на пръв поглед са запазили големия формат и ползват страхотна италианска хартия. Всичко обаче е в съдържанието. Идеята е, че добре подбрани хора споделят разбиранията си за работата, живота, света, Космоса и всякакви естествени или пък тотално необичайни теми по време на обяд (на последните страници можеш да видиш дори драсканиците им върху менюто в ресторанта). Luncheon е само офлайн и в Instagram, вторият брой излезе и можеш да си го намериш на тези локации и да го поръчаш онлайн.

За финал едно събитие, в което се включвам тази неделя в cosmos coworking camp. Няколко градски момичета ще разровят гардеробите си, за да извадят любимите “опорни точки” на облеклото си. Там сме от 11.00 до 19.00. #basicsmarket

One clap, two clap, three clap, forty?

By clapping more or less, you can signal to us which stories really stand out.