Всички свързваме островърхите шапки с любими герои като Гандалф, Дъмбълдор, а някои дори и с вещицата от “Приказки за физиката”. Знаете ли, че с падането на Константинопол именно този тип шапки стават разпознаваем белег, с който се свързват аристокрацията и духовенството на Византия (ИРИ), които търсят убежище и протекция в старите предели на Западната Римска империя. До тогава френската мода е наложила именно цилиндричните шапки. В комбинация с дългите нестригани бради на свещениците и особеният мистицизъм, който носят със себе си от източните предели можем само да гадаем колко слухове са се носили за тях.
Мисля, че е крайно време да върнем този аксесоар в живия свят. Не мислите ли?

Image for post
Image for post

Във вторник ще ви споделям по някоя рисунка и ред за любопитни исторически личности, чиито истории имат още какво да разкажат.
Няколко думи за цар Самуил (977–1014). Знаете ли, че:
- Самуил има трима братя като всички носят имената на старозаветни библейски личности (Давид, Мойсей, Арон). Братските им отношения са изключително сложни, подобно на фантастичен роман. Заслужава си да се разрови човек.
- Самуиловите дъщери се омъжват за личните си избраници. Всичко това би било чудесно, ако те не бяха синове на военните му съперници. Мекото му бащино сърце го лишава от новозавоювани територии, но какво е това пред лицата на две щастливи дъщери. Любовта е побеждавала дори и в тези далечни векове.
- За символа на рода на Самуил — Комитопули (от гр. комитски синове) има няколко кратки податки за това, че е папагал. През 1969 г. в църквата „Св.Ахил“, …


Всеки шрифт, с който се сблъскваме има свой характер. Всички сме виждали забавните приемри с думите “Ще те видя довечера!” в мек и приветлив шрифт и в зловещ, капещ, раздран такъв. Така че това да избираме подходящ шрифт за думите си е жизненоважно подобно на правописа.
Една от най-отличителните черти на тези начертания са така наречените серифи — “крачетата”, с които завършват гредите на буквите. Те могат да бъдат квадратни, прави линии, плавни, скрити и дори отсъстващи (сансерифни — от фр. sans — без). Всеки един от тези белези говори за конкретна епоха, в която дадения тип сериф е бил широко използван. Най-старите примери за серифи са от Античността, когато при дялането на латинските букви каменоделците са взели чудесното решение да завършват гредите на буквите с единичен хоризонтален удар с плоско длето с едната цел да получат чист завършек. В последствие започват да носят естетическа стойност и да се възприемат като скрити хоризонтални линии, който помагат за това окото да бъде водено в хоризонтална посока при четене. Независимо, че писмеността в западния свят залага на абстрактни заници виждате как с тези малки детайли можем да дадем допълнително значение на думите си. …

About

Boyan Yordanov •BOSILEK•

Illustrator • Picture Book Artist • www.boyanbosilek.com

Get the Medium app