България — крила и корени

Повече от всякога сега е нужно завръщане към корените, без да се забравят крилата. И нови истории, които омайват с простотата и красотата на онова, което е заключено както в тях, така и между редовете им. На фона на завръщането към корените чрез фолклора, което се усеща понастоящем в България, снимките на фотографи като Асен Великов съхраняват и разпространяват българското културно наследство. И особено онази духовност, в която са запазени за поколенията думите и мъдростта на нашите предци. Фотографиите на Асен обаче, освен всичко останало, са и прекрасни разкази за любов, семейни ценности, традиции, които днес повече от всякога са онзи предупредителен звън, от който имат потребност мнозина, за да се събудят. И тази магия на пробуждане успешно се случва навсякъде в България. Сега.

Прекрасно е да виждаш как все повече се възражда интересът към българския фолклор и традиционни носии от различни краища на България. Българските бродерии (шевици), в които символите имат собствен код и послания, в последно време се радват на усилен интерес. Изписват ги по дрехи, колани, чанти, бижута, сувенири. Много от зрелостниците предпочитат да се появят на бала си в традиционна народна носия или да облекат одежда, в която са втъкани фолклорни елементи. И не, това не е временна модна приумица. Защото „Красотата на българския фолклор е визитната картичка на България”(Асен Великов).

Казват, че една снимка говори повече от хиляда думи. А колко думи са нужни, за да кажеш нещо за фотографа?

Той е на 55. Изглежда точно така, както може да си представите, че би изглеждал един хайдутин от старо време. Народните носии му отиват. И не, не е актьор. Обикновено е зад обектива, за да документира българския фолклор. Асен Великов. От град Левски, Плевенско. Той е и предприемач, мениджър на семейна фирма за производство на текстилни изделия за България и чужбина. Фотографията му е хоби, страст и призвание. Снимките му грабват погледа веднага. А фолклорните събират хиляди харесвания в социалните мрежи.

Асен Великов. Снимка: Александър Барон

Снима още от 90-те години, докато е студент. Като повечето хора и Асен поема по пътя на фотографията с пейзажи. Снима птици, животни, улици. Лица. Запечатва на кадри тежката и сива социална действителност в България след падането на тоталитарната власт. Следва известно затишие, в което малко се отдалечава от фотографията, но любовта им пламва отново — този път, за да оживее сред пищните фолклорни цветове на българското културно наследство. Резултатите не закъсняват — портрети, от които се лее хубостта българска и снимки, от които надничат народни обичаи и позабравени ритуали.

След искрата вече имахме и пламък, а сега вече е огън”.

Автентична българска сватба в Арбанаси (2017)

През 2014 г. Асен снима фолклорен фестивал и автентична фолклорна сватба, и това е началото на етнографската тематика в снимките му, която е емблематична за него и го превръща в най-обичаният български фотограф. Възпитаник на училище за фолклорни изкуства, самият той е на мястото си като етно документалист на българските традиции в национални и регионални фолклорни фестивали и събори (Жеравна, Рожен). Тези фестивали пресъздават автентичната атмосфера и традиции отпреди 200 години. В богатата им фолклорна програма звучат прекрасни песни от Родопа планина, нестинари танцуват върху жарава, разказват се истории от славното българско минало. Хората имат уникалната възможност в рамките на няколко дни да се пренесат в друго време, където са забранени всякакви съвременни елементи — от дрехи до телефони. Всичко е автентично, старобългарско, в духа на заедността. И Асен всяка година е там, за да запечатва тези автентични мигове за поколенията. Пътуващата му изложба „Различната България” има реализирани множество посещения в различни градове на страната, а неотдавна — и в Лондон. Негова снимка ще украси корицата на пътеводител за чуждестранни туристи. Женен, с три деца. Живее в София, България.

200-годишна национална носия

Той не просто снима. Той е ловец на скрити емоции — плахи усмивки, детски очи, в които е побран целия свят, първи подарени цветя, магични движения на фолклорни танци, оживени от танц автентични костюми и етнографски възстановки, в които дори не е нужно да има предварителен сценарий. „При мен няма подготовка. Важно ми е да хвана емоцията в погледа. Било закачка, било свян, било смях или сълза.”

Родопчанка с гайда

Докато гледаш снимките на Асен, сякаш стъпваш по древен път, по който стъпките тежат, но всъщност са безшумни. По него те съпровожда плачлив писък на гайда и глух ритъм на тъпани. Прекрасните портрети на жени, мъже и мигове в заедност се разливат в един огромен калейдоскоп, отвъд рамки и концепции, отвъд времето. Позабравени мелодии се леят от снимките, разказват приказки за пасящи стада, за изгубени в студа овчари, за мъжка смелост и женска нежност, за детски мечти и слънчеви поляни. За хора, ходещи по огън. В снимките на Асен бъдещето е такова, каквото мечтаете да го видите — обнадеждено, мило, любящо. Това е България вчера, и днес, и утре. Вечна и различна. Като река, през която минават времена, стъпки, следи. Водите ú никога не са едни и същи, и все пак са там. Уловените мигове на Асен живеят свой живот. И разказват за древен народ, за чиято хубост и сила не са нужни много думи. Дори не са нужни думи въобще. Различната България, която винаги е била една и съща. Но това трябва да се припомня. И да не се забравя. Едно напомняне за пребъдване, за вечност, в който духът води поколенията из собствената им история. Асен умее да съхранява за поколенията онези моменти, които връщат времето.

Жеравна 2017

2018. Бъдеще, неслучило се все още, в което България ще бъде под светлините на прожекторите на световното внимание — в предстоящото домакинство и председателство на Съвета на Европа. България, древна и млада. Държава, която няма нито едно пленено знаме в цялата история на съществуването си. Различната България, която искаш да виждаш всеки ден. Една България, в която животът е и хубав, и простичък, и пъстър като шевица. В която няма място за евтин популизъм и неспазени обещания, излъгани надежди или борби за власт. България на талантите, на художествените занаяти и на стремежа към красота и познание. В която духът не е сломен, а жив, творящ. Вечен. Той трябва да достигне до всяко сърце и почуквайки на вратата му, да напомни, че само обединението създава силата, а тя самата иде от съзнанието за единството, братството и любовта.

България. Държава, дала на света много повече, отколкото е известно. И която фотографи като Асен Великов, снимащи със сърце, я връщат на българите. Само това е достатъчно, за да се превърнат снимките му в огледало, в което древна България се оглежда чрез безбройните лица на младостта, за да осъзнава вечността си. В носии хората ú светят. Остават без възраст, само по себе си — прекрасни пазители на духовност, закодирана в символи, багри и мелодии. Късчета вечност за бъдното, побрали спомен за минало. Те ще ни завръщат към корените, без да ни отнемат крилата.

Семейство

Следват го и други. Асен не е сам в това, което прави, но е един от първите, провидели и усетили духа на онова възраждане, което отсява само най-необходимото за съвременната българска история. Само когато познаваш традициите, можеш да обикнеш народа си.

Асен винаги ще е там, където душите си говорят без думи и където се случва магията. Защото е част от нея. Асен Великов, най-българският фотограф. Да връща България на българите е негова мисия — за да стане тя мястото, където биха искали да бъдат корените на бъдещето им. Днес.

Христина Чопарова

Англоезичната версия на публикацията може да видите ТУК.