Програмист или гайдар?

Или защо оставих работа с висока заплата, пълна свобода, десетки възможности за реализация и в компания с добра култура.

До края на 2015 година работих в Dreamix, компания за разработка на софтуер, към която се присъединих като съдружник през 2006 г. Там започнах като Java програмист и с времето заемах всички възможни позиции — от Управител до ръководител на екип, маркетинг и продажби, администрация. През 2014 година участвах в създаването на родителски кооператив в село Бистрица, Офис в Гората и още няколко инициативи и се наложи да намаля участието си във фирмата. Последната ми длъжност бе свързана с наемане на хора, изграждане и поддържане на фирмената култура.

След това се случиха няколко неща: роди се втората ми дъщеря и си останах вкъщи да помагам; бях включен в класацията 40 до 40 на Дарик Радио; посетих Международната Гайдарска Конференция в Глазгоу и получих покана за турне с групата Кайнак в САЩ.

Взех решение да насоча усилията си в друга посока. Пред мен стоеше crowdfunding кампания за набиране на средства за турнето на гайдарския състав в САЩ и възможност да се включа в екипа на ФРУД по Добродетели.

От една страна (Dreamix) имах месечна заплата, свободата да избирам работното време и място, възможност сам да определям задълженията си и да работя с професионалисти и приятели. Компанията е стабилна, от 10 години на пазара, с изградени процеси.

От другата страна имам несигурни доходи и големи цели, които ме мотивират за усилена и ползотворна работа. Винаги съм се впечатлявал от устойчиви инициативи с ясна визия за по-добро бъдеще. Харесвам да помагам на такива с уменията си по предприемачество, програмиране, изкуства. Изглеждаше сякаш избора ще е лесен. Оказа се, че не е така…

Как направих този избор? Трудно!

Споделям тук какви трудности съм срещал и какво ми е помагало.

Изграждане на критерии за смислена работа

Често увлечени в ‘комфорта’ на месечната заплата забравяме каква е нашата мисия на земята.

Смислено е да изградим критерии за смислена работа. От това имаме нужда при преценка на бъдещи възможности, които непременно се появяват. Ето моите:

Освен горните, аз харесвам организации, които следват принципи като прозрачност, споделяне на знание, учене през целия живот и екипно учене (learning organizations, Peter Senge). Част от тези неща успяхме да реализираме успешно в Дриймикс :

  • ежеседмичните презентации в офиса, които направихме отворени за гости
  • инициативите за споделяне на знание чрез blog.dreamix.eu
  • office hours — часовете за споделяне на идеи за управлението на фирмата
  • състезанието по предприемачество Dreamixpreneurship с няколко брилянти идеи за нови продукти и услуги дошли от екипа
  • State of the Dreamix — годишното събрание на целия екип за дискусии по стратегически и управленски въпроси

Четива в тази област помагат за създаване на критерии за смислена работа. Компании като Valve, Buffer, Zappos, Google, Atlassian са малка част от добрите примери.

Мисли, ограничения и препятствия

Няколко пъти съм правил резки завои в живота си. През 2006 г. напуснах работа със сигурна месечна заплата се присъединих към стартиращата Dreamix, където се наложи сам да си потърся работа. През 2008 заминах за Бразилия без да знам португалски и с ограничени финанси. През 2013 отидох да живея със семейството си в изоставено родопско село. И сега …

Това са някои от мислите, които са минавали през главата ми и които от сегашна перспектива изглеждат неоснователни:

  • Сигурен съм на сегашната ми работа
  • Трябва да съм благодарен за работата си
  • Това може да навреди на кариерата ми
  • Нямам достатъчно връзки и умения
  • Не съм измислил и преценил всичко до края. Нямам книга или инструкции по които да се водя
  • Имам нужда от пари за да оцелея
  • Достатъчно отговорен глава на семейството ли съм?

В крайна сметка всички те се оказват неоснователни, когато погледнеш назад към миналото. И изглеждат като огромна стена, стояща пред теб, когато се налага да вземеш решението.

Според Steve Jobs и други, от сегашна перспектива решенията за такива резки завои (точките, dots) в живота на човек изглеждат най-логични. Можем да свържем точките (connecting the dots) само отзад напред. Трябва само да имаме вяра, че точките ще се свържат по някакъв начин.

Според de Bono мозъкът е несиметрична самоорганизираща се система, където несиметрична означава че пътят от точка А до точка Б не е същият като пътят от точка Б до точка А. Споделям няколко техники, които помагат да преодолеем блокиращи мисли и поведение и да ни помогнат да направим избор (“чупене на матрици”, “блокажи”):

  1. Пътуване. Да видиш как мислят и живеят хора от други култури винаги разширява перспективата. Живях в серверната част на Бразилия седем месеца и пътувах 12 000 км през Южна Америка.
  2. Провокация. Споменаване на случайна дума в процеса на мислене по даден въпрос може да ни накара да мислим различно. Латерално мислене.
  3. Навици. Да сменим начина, по който мием зъбите си, по който ходим.
  4. Дневник. Записваме всяка година какво харесваме, от какво се ядосваме, какво е важно за нас и т.н. Следим с годините как се променят тези неща и това ни помага да уловим зависимости и да преценим дали тенденциите ни харесват или не. Назовем и забележим ли поведение, навик за мислене, който не ни харесва е сериозна стъпка към промяната му.

План

Въпросът е не дали да вземем решенията, а да го направим правилно, последователно и с мисъл.

  • Мислене. Професор Eduard de Bono има изградена структура за взимане на големи решения, която включва множество аспекти: гледните точки на другите, емоции и чувства, внимателно планиране, приоритети, ценности, изследване на алтернативи, провокации и т.н.
  • Пари. Преди да предприемете рискови начинания помислете за парите по различен начин. Помислете колко пари са ви нужни. От къде можете да изкарате допълнително пари. Инвестирайте в себе си, не в предмети. Пестете при всеки удобен случай. Помислете за нещата, които изискват постоянна грижа и пари (кола, апартамент).
  • Отстъпление. Осигурете си план за отстъпление. В повечето случаи винаги можете да се върнете в начално положение. В компании като Google например поощряват служители да пробват нещо различно като им дават право да се върнат на работа до 6 месеца след като напуснат на същите условия. (How Google Works)

Още по темата

Споделям няколко четива, които намирам за полезни в тази насока:

Книги

Харесвам да помагам на инициативи с ясна визия за дългосрочно добро да станат устойчиви. Ако търсите съвет или помощ — попитайте на www.flowerlin.net

Ако сте минали по този път и искате да споделите своя опит или искате да намерите работата, която обичате, но не знаете как и търсите съвет, се присъединете към Escape the City, Bulgaria тук.