Тъмната страна на предприемачеството

Истории за Долината, MIT, атомните бомби … и 13+ години опит в стартиращи компании.

За предприемачеството се говори много. Много програмисти мечтаят да работят в Долината и за някой Еднорог. Има университети по предприемачество, хора представят идеите си под формата на рап. Ясно е, че е модерно и много хора тръгват по този път. Редица статии (като тази и тази) и инициативи (като тази и тази) показват, че и предприемачеството си има две страни.

Стъклен медал

През 2003 година започнах работа като програмист в стартираща компания разработваща (по това време) продукт конкуриращ Skype. През 2006 година бях поканен за партньор и току-що стартиралата компания Dreamix. Там прекарах 9 години и голяма част от заниманията ми там бяха свързани с предприемачеството: Стартирах собствен продукт в компанията; ръководих разработката и валидация с клиенти на продукт за застрахователната индустрия; гасих пожари в стартъп от Долината, правих състезания по предприемачество в компанията и т.н. Паралелно стартирах няколко инициативи в музиката, офис в гората и една детска градина. Тези дни съм се заел да помагам на едно училище да излезе на бял свят.

Всичко, което е ново, предизвикателно, трудно на пръв поглед ме привлича и съм готов да зарежа всичко за да се посветя на новото. Потапям се напълно в начинанието. Без значение дали съм основател, технически ръководител или редови програмист съм се чувствал наравно с останалите, борейки се за общата кауза — “Новото”. Според една от рамките за организационни ценности си бях закачил стъкления медал и вървях с всичка сила напред (виж по-долу, параграф Организационни ценности).

След като мине първоначалната треска следва въпросът “Защо … правя това?”. В случаи на burnout този въпрос е много тежък и може да предизвика отлив на внимание и енергия от начинанието.

Споделям и …

… няколко предприемачески истории

  1. САЩ е пълна с истории за предприемачество. Преди време попаднах на видео с интервю на ръководителя на проекта Манхатън за създаването на атомната бомба Роберт Опенхаймер. Интервюто е след бомбандировките над Япония. Често в интервютата човека си плаче откровено, особено като казва, че всеки може да си направи бомба и да я взриви незабелязано в многомилионен град, като го изравни със земята. Предполагам, че когато е бил поканен за ръководител на проекта се е чувствал “на върха на вълната”.
  2. Massachusetts Institute of Technology (MIT). За програмистите може би това е Меката на технологиите и науките. Преди 2 седмици го посетих (изнасях семинар и концерт с каба гайди). Докато разпитвах за проекта им Lifelong Kindergarten попаднах на интересни коментари за това как MIT е до голяма степен спонсориран от американската армия. До преди да знам това исках много да се включа в техните проекти. Сега пак искам, но ще съм с 1 на ум. Все пак като се загледаме в проекти като ScratchJR и екипите зад тях трудно можем да се усъмним.
  3. Разходка до Синята Стрела (Витоша). Двама дядовци по бели потници си говорят на дървената маса пред заслона докато обядват. Единият на висок глас разказва с гордост за миналото си. Физик, изобретил някакъв уред, който руснаците купили и интегрирали в 1000 завода за производство на … танкове. Естествено не съм сигурен в това, но е възможно тези танкове, в благодарение на този уред да са избили 10 пъти повече цивилни. Интересно ми стана как другият дядо нарече с възхищение първия “пионер” и аналогията с един от големите предприемачески фестивали Pioneers.io.

Това са крайни и показателни случаи. Дори в моята практика ми се е случвало да видя, че хората, които ползват продукта, в който участвам са непочтени или че го използват за споделяне на нецензорно съдържание. Срещал съм хора, които се хвалят, че в работата си като програмисти насочват ракети. Предполагам всеки има подобни истории…

Важно е какво може да направим за да избегнем такива ситуации — да създадем или да се присъединим към начинание/компания, което може да се окаже с лош край?

Критерии, характер, осъзнат избор

Човек се ражда и умира. Как ще извърви пътя между тези две събития зависи от изборите, които прави. Характерът определя изборите. Състои се от ценностите, навиците и добродетелите. Характерът ни отличава от останалите. Всеки е отговорен за изборите, които прави и търпи последиците им.

Нова теза: Това, че е стартъп не значи, че е яко.

С опита, човек си създава критерии. Добре е да е наясно с тях и да ги упражнява често. Това става като сравняваме и си задаваме въпроси постоянно.

Критерии се тренират със сравняване. При децата това започва с прости упражнения — Гледаме две дървета — бор и ябълка. Каква е разликата между тях? И двете са дървета, имат стъбло, зелени листа. Едното е с остри бодливи листа, дава шишарки и т.н.

Ценностите са това, което е важно за нас. Добре е да ги знаем и назоваваме. Тогава може да посочим тези, които не ни харесват и да ги сменим. Добродетелите са тези ценности, които са непреходни и доказани от човешката мъдрост, че носят дългосрочно добър резултат за нас, тези около нас и цялото. Курс по добродетели е добър начин да се развие и осъзнае ценностната ни система.

Какви въпроси можем да си зададем когато се присъединяваме или стартираме инициатива за да избегнем ситуации подобни на описаните горе?

Защо, Как и Какво?

Тази известна TED презентация ни дава три въпроса: Защо, Как и Какво. Въпросите са подредени по важност и съветът е Start With Why. Логиката е следната: Ако знаем Защо действаме/правим, ще знаем Как да го правим (евентуално добре/качествено/оптимизирано) и тогава Какво правим идва като следствие. Когато сме наясно с отговорите на тези въпроси сме осъзнати спрямо нашите действия, способности и ценности.

Наблюдавам, че често се започва с отговор на въпроса Какво. Срещат се двама души и си казват “Хайде да правим онлайн магазин”. Какво всъщност значи това: Какво? — онлайн магазин; Как? — Не е ясно, но ще разберем; Защо? — Защото е модерно. Съответно магазинът се превръща в ‘поредния магазин’. Някои предприемачи са водени от откритите пред тях възможности, други — от мисията си.

НЛП и 5-те нива на осъзнаване

НЛП и Робърт Дилтс ни дават 5 нива на осъзнаване/промяна/учене при човека. На всяко ниво съответстват въпроси и протичат различни процеси. Всяко ниво зависи от и влияе на съседните му :

5 Идентичност — Кой съм аз? Каква е моята мисия, визия? Какви избори правя?

4 Вярвания/ценности — Защо правя това? Какво е важно за мен? В какво вярвам?

3 Способности — Как правя това? Какво мога?

2 Поведение — Какво правя?

1 Околна среда — Къде и Кога да го правя?

Разширен вариант на Робърт Дилтс

В курса за обучетел по добродетели нивата на Дилтс са разширени до 7. Ниво 5 е разбито на 3 нива:

7 Визия — Откъде? Накъде? Глобалната мисия. Цялото

6 Идентичност — Кой? Мисия

5 Избори — Кое? Колко?

Нива на израстване/осъзнаване при огранизациите

Същите нива могат да се приложат и на ниво организация.

В таблицата посочвам и въпроси, които човек може да си зададе когато започва работа в компания или стартира такава. Целта на таблицата е да помогне за осъзнат избор.

Номер 4,6,7 отговарят на често споменаваните корпоративни Визия, Мисия и Ценности. Дълго време за мен бяха една от добрите практики в развиване на бизнес. Сега смятам, че без отговори на въпросите, съответстващи на тези нива не бих могъл да направя осъзнат избор. Отговори, които ще ме мотивират в трудните ситуации. Избор, от който зависи моето и бъдещето на целия свят.

Визията на една компания е как вижда света в който живеем, кои са важните проблеми за решаване. Визията на компанията е отговор на въпроса Накъде. Накъде върви света? Визията не е ‘как се вижда компанията след 5 години’, чиито отговор често е — хх човека персонал и уу пари печалба.

Мисията на компанията е нейната ролята във визията и. Как тя ще помогне визията и да стане реалност. Мисията на компанията е идентитетът и — “Кой съм аз”. Какво правя аз за да върви света натам накъдето виждам и смятам, че е добре.

Когато човек знае отговорите на въпросите Защо прави/участва в нещо, Каква е неговата функция и роля и какви ценности има тогава той е или мотивиран да продължава или (ако не му харесват отговорите) знае по кой въпрос трябва да работи/промени.

За да работи една компания не е достатъчно да има само визия, мисия и ценности. Особено вярно за стартиращите компании е че имат нужда от много труд, постоянство и упоритост. В тази статия споделям още по темата.

Организационни ценности

Ценностите са това, което е важно за нас. Като ги подредим по приоритет се получава ценностна система. Има човешки, организационни и т.н ценности.

Ценностите определят изборите, които прави организацията. Те са свързани с характера и, нейната мисия и визия.

Де Боно ни дава рамка от 6 медала на ценности. Идеята на рамката е да можем да знаем ние и нашата организация с какъв медал сме закичени. Ако ни харесва се пъчим напред, ако не — го сменяме:

  1. Златен. Медалът на човечеството. Важно е да е добре за хората вътре и вън от организацията. Тук са ценностите за доброто на Човека.
  2. Сребърен. Медалът на организацията. Важно е да е добре за самата нея. Да има добре смазани процеси, да расте самата тя, да има печалба, да има оптимизирани разходи. Егрегорите са такива организации, които мислят само за себе си — как да печелят, да растат. Те се захранват с енергията/времето на хората в и извън тях и не връщат реципрочно. Хубав разказ по темата е Момо от Михаел Енде.
  3. Стоманен. Медалът на качеството. Важно е да се произвежда качествен продукт.
  4. Стъклен. Медалът на иновативността. Важно е да е ново, още неизмислено, да е по-просто от досегашното. Цени се адаптивността, креативността, творчеството.
  5. Дървен. Медалът на околната среда. Важно е да се грижим за природата. Важно е какъв отпечатък оставя организацията на околната среда.
  6. Месингов медал. Медалът на възприемането. Важно е как ни възприемат околните. Цени се рекламата, добрата визия, реномето.

Важно е да има баланс между медалите. Например ако организацията има само стоманен или стъклен медал, но няма златен то тя може да произвежда най-точните или най-безшумните бомби.

Важен е процесът

Един от принципите, които харесвам е този на Гугъл: release early release often. Дори и да нямаме задоволителни и ясни отговори на въпросите Накъде? Кой съм аз? Защо? Как? … не е нужно да се отказваме от дадено начинание. Всеки от нас си има Вътрешен водач, който е добре да слушаме.

Процесът по осъзнаване и промяна на всяко от тези нива е важен и изисква време — при някои повече, при други по-малко. Осъзнавайки въпросите ще имаме задоволителни отговори. Насилвайки процесите резултатите се израждат (също като използването на много тор в земеделието). Копирайки чужди ценности, визии и мисии се заблуждаваме.

Промяна на дадено ниво влияе силно на долните и слабо на горните. Например ако променим виждането си за мисията си/нашата идентичност, това може да не промени нашата визия, но ще промени изборите, които взимаме, кое е важно за нас и т.н. Затова трябва да внимаваме какво и как променяме.

Пример

Нужно е време за да може и ръководителите на организацията и останалите служители да осъзнаят и възприемат ценностите, мисията и визията. Иначе тези думи висят в празно пространство и губят смисъл.

Компании като Zappos дават добър пример как се отговаря на тези въпроси така, че всички членове на организацията да осъзнаят и припознаят отговорите.

Добавям и няколко статии и книги по темата:

Заключителни

Вярвам в предприемачеството като път за развитие на човечеството. Вярвам и че от съзнателния избор на всеки един от нас зависи дали ще се повторят историите, които давам за пример.

Вие знаете ли за компании компании с неясни или небалансирани ценности? Как това се отразява на хората в компанията и на околната среда? Какво според вас трябва да се направи за промяна? Ако харесвате статията, моля споделете и натиснете ❤ долу.