Downcasting от череша

5 съветa преди да решите да живеете на село и да си счупите крака.

През 2013 година реших аз и семейството ми (жена и дете на 1 година) да идем да живеем в Родопите от Април до Октомври. Искахме две неща: да пробваме живота на село и да си потърсим имот, който да закупим и построим имение на него с цел постоянно пребиваване.

Съвет 1: Lean

Lean е полезна методология за изпробване на нови идеи. Идва от тук: http://theleanstartup.com/. В случая се изрази в това, че решихме първо да си наемем вместо купим къща за да видим дали ще ни хареса живота на село. Да търсиш обаче къща под наем в един обезлюден район е предизвикателство. В крайна сметка намерихме къща в село Студенец (Савтъще) близо до Хвойна. Избрахме го заради относителната близост до Пловдив и София, до където трябваше да пътуваме един път в месеца. В него живеят 3 семейства през зимата, а през лятото броят на жителите достига 25 човека. Средната възраст на хората е над 60 години.

Вече година бях на режим на работа от вкъщи. С една сателитна чиния tooway беше възможно да провеждам Skype разговори с цял свят и да си върша работата.

Съвет 2: Подготовка

Оказа се, че Април е прекалено рано за планински приключения. Исках да сме по-рано за да се справим със засаждането на градина. В крайна сметка попаднахме на стара, неизолирана къща, в която трябваше да палим печка до Юни включително. Валя ни сняг и не можехме да мръднем никъде с колата.

Ранното отиване имаше и добри страни - всеки ден обядвахме салата от коприва, намачкана със сол, тахан и див чесън.

Съвет 3: Щастие

С две думи — беше трудно. Трябваше да работя повече, за да компенсирам това, че със седмици не се появявам в офиса. През останалото време разкопавах земята за градината, която беше буренясала ливада и чистих и подреждах къщата + нови бойлер, пералня, водопроводи и т.н.

В малкото топли дни успявахме да се забавляваме.

В края на приключението толкова се бях изморил, че се чудех за какво си давам толкова зор. Имах и признаци на депресия, нервност.

Стана достатъчно топло (края на Юни) и решихме да за да тръгнем на пътешествие в Родопите. Първо Фестивал на цветята, после оглед на потенциално място за закупуване. При последното ми качване на една череша за да набера за хората от фестивала паднах от 4 метра. Счупих пета. Следва операция, плака …. Върнахме се да живеем в село Бистрица, Софийско. Една година прекарах в тайм аут за да разсъждавам над живота… все пак написах и една книга.

Съвет 4: Образование

В крайна сметка, за семейство с деца и професии, позволяващи отдалечена работа един от важните критерии за това на кое място да живее е къде ще учат децата. В малките села на Родопите училищата далеч под всякакво ниво — смесени паралелки, недостатъчно учители. Сега, след като предстои първото от децата да тръгне на училище, не бих се и замислил да отида да живея на 1300 метра височина в село с 6има старци, без магазин и откъснато от комуникации и цивилизация.

Районът на Бистрица се оказва благодатен в тази връзка. На 10 мин с кола до метрото и на 20 с колело. Прекрасна детска градина наблизо и училище, до което се стига за 3 минути с кола без да се минава през задръстванията в София.

Съвет 5: Общност

Срещи и разговори със съмишленици определено липсват в Родопските села. Гости идват, но рядко. Единственият ми съсед под 60 години в Родопите (на разстояние от 20 километра) беше Варвара от Slow Tech Campus. С 3 деца тя стига до същия извод за образованието.

Slow Tech Campus

В крайна сметка с Варвара решихме, че е добра идея да да положим основите на Slow Tech Campus Sofia — Образователен, co-working и co-living център в полите на Витоша.

За да се сбъдне идеята трябва да се намери подходящо място и да се събере общност от хора, които да сбъднат проекта. На помощ идват примери като

За сега в общността сме аз — www.flowerlin.net и Варвара — специалист по земно строителство на световно ниво. Ако идеята ви звучи близка, присъединете се тук.