Нощ.

Денят беше труден и тежък. От онези, които сякаш сриват света ти. И не по силата на някакво драматично събитие, а по-скоро като коварно свлачище от дребни камъчета, които лека полека влачат разруха. А после сигнала за ново съобщение. И покана за среща. С Камелия Кучер и "Нощ". Вечерта се озарява, а после и всички останали дни до събитието.
Най-сетне идва и то. Срещата е в бар, организиран е брънч (тази гурманска дума). Има мекички и мед. О, благословен повод да съгреша! Има и хубаво, силно кафе. Всичко, което ми трябва. Започва самата среща, организирана чудесно от издателството ("Хермес"). От Пловдив съм, и съм пристрастна!

Хора от издателския бранш, журналисти, блогъри - задават въпроси. Камелия отговаря. Видимо притеснена, но концетрирана. Откровена, изчерпателна, всеотдайна. Въпросите са много: за начина, по който се вдъхновява, за стила и техниката на писане, за творческия процес. Моята представа за творческия процес е като за сложен механизъм. Нещо крехко и комплексно. Все едно да попиташ в НАСА "И как работи марсоходът?". Макар че това сигурно е по-разбираемо. Камелия отговаря на всички въпроси. После сяда, за да разговаря поотделно с всеки. И да напише своето послание.

Понякога се чудя как нещо толкова дълбоко лично, като една история, един роман, може да бъде представяно на публика. Сигурно е голямо преживяване за писателя!
И аз получих своето копие на романа от ръцете на Камелия. И едно специално послание, което, по нейните думи, ще разбера най-добре, когато затворя и последната страница.

Представям си, че мога да седна пред разкошно декорирана горяща камина, в огромно кресло, и чета. Така ми се струва подходящо. И понеже нямам нито камина, нито огромно кресло, сигурно ще седна на пода в хола или в детската стая. По-важното е, че имам най-необходимото - въображение и отворен ум. За останалото тази великолепна писателка се е погрижила!