Забави, забави
и се наслади…

Чаша розе на парапета на балкона. И нежност, бликаща от орхидея.

Прохладна лятна вечер, освежена от кристални капки дъжд.

И книгата в ръката, замъгляваща действителността. Бляна тя пробужда към неизвестната зора.

И те кара да мислиш, да мечтаеш и желаеш. Да повярваш. Че можеш, ще дойде и ще бъдеш.

Такива дъждовни следобеди прочистват. И душите ни, и мислите ни. Избистрят. Чувствата, копнежите, надеждите. Те успокояват непрестанно бошуващите емоции в нас. И ни казват: „Забави, забави, и се наслади…“

В ежедневието си бързаме, забравяме и все искаме. Мислим, че нещичко не ни достига. Търсим и упорстваме. Негодуваме, противоречим. Мислим, че се забавляваме. Но го правим материално. Не душевно. И сме уморени. От непостигнатото, загубеното, изпуснатото, фалша.

Машинизираме тялото, умът си. Програмираме ги, така както смятаме че ще бъде най-добре за нас. Искаме да свършим всичко веднага и веднага да получим резултати. И рядко забавяме темпото, за да се насладим.

Истината е, че колкото и успешни да бъдем в професионален или личен план, това не означава че сме щастливи, и че се чувстваме добре. Ако непрестанно следваме установения сценарии и постигаме високи резултати, няма гарант че душите ни са изпълнени с щастие и спокойствие.

Истината е, че трябва да отделяме време и за радостите на живота. Да се насладим. Пък каквото не е станало, не е за нас. Дайте му време. И на бъдещето и на вас самите. Най-прекрасните моменти, постижения, приятелства и възможности тепърва предстоят.

За това, знайте че…

красиво е да гледаме дъжда. И стих да прочетем. Цветята да полеем, или глътка въздух на разходка да си вземем. Букет от цветни мисли и добри пожелания да изразим. Да танцуваме бавно. Да се усмихваме лъчезарно. Да радваме себе си и околните. Да развиваме умът си непрестанно с чисти мисли. Да поспим. На непознато място да се изгубим, и пътят си сами да определим.

Аз вярвам, че огромното съкровище в живота на човек е непрестанното му желание за прогрес и усъвършенстване, съчетано с възможността да чувства и да вдишва настоящият момент.

Повярвайте това и вие.