Щастие е да действаш

Не ви ли писна да ходите намръщени?

Да ви мързи да свършите нещо полезно за себе си?

Все да мрънкате. И все да искате, ама да не можете.

Да не можете, защото си намирате глупави оправдания. Защото ви мързи, не ви се занимава, или смятате, че смисъл няма.

Не ви ли писна сутрин да се успивате?

Да закъснявате? Да пропускате.

Да изпускате.

Пропускате моменти и изпускате изживявания.

Постоянно.

И все бързате. Но поне бързането да бе оправдано.

И не ви ли писна да вършите някаква работа, без да влагате смисъл и мисъл, само за да вземете заплатата?

Да, ще кажете че не е лесно, особено пък тук в България. Че как ще е?

Лесно никъде няма. Не е имало и няма да има.

Вие чакате и искате, докато пиете биричка и пушите наргиленце в най-новото популярно заведение. Бездействате и единственото нещо, за което мислите е само, как да направите някоя далавера, за да изкарате малко пари, или как да се скатаете от работата, която трябва да свършите. И да, не спирате да мрънкате.

Чехов казва, че човек обича да говори за болестите си, а това е най-безинтересното нещо в живота му. Казва и, че животът прекаран в безделие не може да бъде чист. И това несъмнено е така.

Как очаквате да бъдете щастливи, когато не полагате и минимални усилия това да е така? Как очаквате да се чувствате добре, когато бездействате?

Животът е действие. Приключение. Развитие. И навици.

А, защо не и приключение?

Развивайки целенасочено умът, тялото и душевността си, ние създаваме щастие и се чувстваме добре. Излизането от зоната ни на комфорт, поставянето на цели и полагането на целенасочени действия за постигането им ни кара да се чувстваме пълноценни и доволни. Така водим смислен, и още по-важното истински живот. Трупайки непрекъснато нови знания и умения, ние ставаме по-силни и се чувстваме по-значими. Не мрънкаме и не се оплакваме. Не губим нито време, нито енергия за това. Вече мислим, каква да бъде следващата ни стъпка към развитие, кой по-висок връх да покорим.

В този свят има толкова много да научим, да почувстваме, да изживеем. Нима това не е вълнуващо? Прекрасни неща ни предстоят. Защо не направите крачка към тях? Защо не опитате?

Не искате ли да се чувствате добре? Да се отличите от тълпата и да вършите нещо смислено. Удовлетворени от добре свършена работа или постигната цел да се наградите с изживяване, или почивка? (Не преди това).

Предизвикайте себе си. Ще бъдете приятно учудени от резултатите. Опитайте се за седмица, всеки ден да четете, да научите по нещо ново, да правите физически упражнения или да спортувате, да радвате душата си с нещо, което обичате, да влагате смисъл в работата си. Игнорирайте неприятни хора и дразнения. Самите вие спрете да бъдете такива за другите. Поставете си цели, в различни аспекти и всеки ден проправяйте пътя си към тях. Заспивайте удовлетворени от деня си, и се събуждайте с ентусиазъм за постигане на нови начинания. След тази седмица направете равносметка — не се ли чувствахте по-полезни и щастливи?

И помнете казаното от Аристотел: “Живота изисква движение“.

One clap, two clap, three clap, forty?

By clapping more or less, you can signal to us which stories really stand out.