
Може би спомени
Помня онази есен — преди време
когато останахме сами
на онзи таван в малката вила
в едно малко градче
близо до София
двама от двайсет и двама
горе-долу.
всички останали
пръснати по етажите под нас
косите им посипани с прах от дъските
по които ние стъпвахме
понякога на пръсти и търсехме
забравени спомени от чужди животи
цели 15 минути.
и после се върнахме
в света под нас
сред всички останали
но аз помня как срещнахме погледи
и във тях беше всичко останало
онова, което така и не си казахме
но помня, че беше така.
помня как там си останахме
седнали на пода, покрити в мълчание
и разглеждахме
колекции от стари плочи и прашни книги
и как си разказахме всички истории
първо ти твоите
после аз моите
помня как
как през смях се целувахме
и глупави и нелепи се препъвахме в дрехите си
докато не се отпусна в ръцете ми
и не утихнахме в мислите си
първо аз в твоите
после ти в моите