Задължителната казарма: робство и 100-процентов данък върху доходите
Kuzman Iliev
74

Г-н Илиев,

преди 2 години Норвегия, страната с може би най-висок стандарт на живот, въведе 19-месечна задължителна военна служба за всички млади жени (дотогава на наборна служба подлежаха само мъжете). Наред с това, разбирате, че Норвегия като страна в Северна Европа, няма никакви директни заплахи за своята сигурност.

Разбирам потоса ви относно свободата на индивида и го сподолям. Само че тезата, че “никой не дължи нищо на обществото” няма как да е вярна. Всеки представител на обществото се ползва от неговите блага и придобивки — от образователната система, от здравеопазването, от инфраструктурата, от сигурността — вътрешна и външна. И затова всеки следва (именно “следва”, “редно е”, което е много повече от “трябва”) да опазва и да допринася за публичните придобивки. В нашите общества балансът между личната свобода и ангажиментът за участие в публичните дела е уреден чрез поемане на съответната данъчна тежест от всеки гражданин на тази общност. Ако никой нищо не дължеше на обществото, тогава нямаше да плащаме данъци и всеки щеше да се грижи сам за образованието, здравето и сигурността — своите, тези на семейството си и на своите деца (и ситуацията щеше да прилича на тази в Дивия Запад преди 200 години).

Грижата за защитата на обществото не е празна работа и е тъкмо ангажимент на неговите граждани да решат как тя ще бъде организирана. Още от времето на Древна Гърция е възприета идеята, че най-добрите защитници на общността са не наемните войници и не робите, а само и единствено свободните граждани. Очевидно, че за да може да функционира подобен принцип, обаче, човек трябва да има съзнанието, че онова, което защитава, е негово собствено. В тези времена никой никого не е карал насила да участва в защитата на полиса, ако не иска. Това се е приемало естествено за право и придобивка на всеки гражданин — такава, каквато е и публичната свобода.

Бъдете спокоен, вие не служил в Българската армия, няма и да служите. В момента състоянието е такова, че дори и при най-голямо желание, на държавата ще й бъдат нужни десетки години, за да възстанови ефективния военен резерв и обучение. А тя нито има това желание, нито има нужните средства.

Show your support

Clapping shows how much you appreciated George Angelov’s story.