Когато ме погледнеш

ти виждаш тялото ми, лицето ми, прецеждаш ме през своята призма за “добро” и “зло” , “правилно” и “грешно”. Решаваш бързо дали съм “грозна” или “красива”, дали имаш полза от познанството си с мен, дали можеш да вземеш нещо от мен или някак да ти служа. Когато ме погледнеш, ти не ме виждаш, ти виждаш само себе си — твоите преценки, твоите страхове, твоите разбирания, твоите болки, твоите нерешени проблеми, твоите надежди, твоите желания, твоите определения…

Когато ме погледнеш, ти не ме виждаш..

Когато те погледна, аз виждам детето, което е плакало някога за нещо изгубено, виждам поколенията в теб, които са се борили с живота, виждам кръвта на дедите ти, която тече в теб, виждам надеждите на младежа, които са били пометени, виждам смеха ти, когато си се радвал, виждам как майка ти те е прегърнала, виждам векове на промяна, виждам океана от който си излязъл, виждам кошмарите ти и най-прекрасните мечтания, виждам всичко което си сторил и което вече ти е простено, но ти още не си прощаваш, виждам любовта, която трепти в теб като малка пеперуда и се мъчи да излезе, да се прояви, но нещо не й позволява.

Когато те погледна виждам всички “не съм достатъчно добър, не мога, не зная как”. Всички “искам, надявам се, желая”.

Когато ме погледнеш, ти виждаш всичко, по което се различаваме.

Когато те погледна, аз виждам всичко, по което си приличаме.

Виждам желанието за щастие и нежеланието да страдаме, виждам човешко същество, виждам че сме еднакви, макар и че сме правили различни избори, виждам, че ти не ме виждаш и ми се иска да мога да ти покажа как те виждам — съвършен, чиста любов в тяло, огледало което отразява пълната Луна…

И ми се иска да можех да ти покажа, да можеше да видиш света през моите очи — за миг да забравиш всички “ако, но, дали”, за миг да се отдадеш на съзерцание на чудото на творението, за миг да се отпуснеш в прегръдката на живота, за миг да живееш в доверие, за миг да разбереш, че “добро” и “зло”, “хубаво” и “лошо” са само определения, двете страни на една и съща монета, за миг да се отдадеш на силата, която те е сътворила и направлява живота ти, за миг да видиш себе си чист, неопетнен, вечен, безпределен…

Защото когато ме погледнеш, през твоите очи, аз виждам себе си.

Show your support

Clapping shows how much you appreciated RaYa’s story.