Here is my translation (incl. charts) into Bulgarian:

Справяне с коронавируса: Стратегията “Чук и танц”

19 март, 2020. Време за четене: 29 минути.

Как може да изглеждат следващите 18 месеца , ако лидерите ни осигурят достатъчно време

Томас Пуейo

Тази статия е продължение на моята предишна статия- “Коронавирус: Защо трябва да действаме незабавно”, която има над 40 милиона прегледа и е преведена над 30 езика и описва колко спешен е проблемът с коронавируса. Ако сте съгласни с тази статия, помислете дали да не подпишете съответната петиция към Белия дом. Преводи на 19 езика в края на статията.

Обобщение на статията: Въведените днес строги мерки срещу коронавируса трябва да продължат само няколко седмици, като след това не трябвало да има голям пик на инфекцията и всичко това може да се направи на разумни за обществото цена, като междувременно се спасят милиони животи. Ако не предприемем тези мерки, милиони ще бъдат заразени, много от тях ще умрат, заедно с всеки друг, който не е заразен с вируса, но се нуждае от интензивни грижи, защото здравната система ще се срине.

В рамките на само една седмица страните по света преминаха от: “Коронавирусът не е нещо чак толкова страшно” до обявяването на извънредно положение. И все пак много от страните все още не правят достатъчно. Защо?

Всяка държава си задава един и същ въпрос: Как трябва да отговорим? Отговорът не е очевиден за тях.

Някои държави, като Франция, Испания или Филипините, започнаха да въвеждат строги мерки. Други, като САЩ, Великобритания, Швейцария или Холандия, се мотаят, и колебливо започват с мерки за социално дистанциране.
Ето какво ще разгледаме днес, отново с много диаграми, данни и модели с много източници:

1. Каква е текущата ситуация?

2. Какви опции имаме?

3. Какво е едниственото нещо което има значение: Времето

4. Как изглежда добрата стратегия за борба с коронавируса?

5. Как трябва да мислим за економическите и социалните последстия?

След като сте прочели статията, ще сте научили че:

Нашата (американска) здравна система вече се срива.
Държавите имат две опции: или да се борят с вируса решително и веднага, или да понесат последиците от тежка епидемия.
Ако изберат епидемията, стотици хиляди ще умрат. В някои държави, милиони.
И това даже може да не предотврати нови вълни с инфекцията.
Ако се борим решително сега, ще ограничим смъртните случаи.
Ще разтоварим нашата здравна система.
Ще се подготвим по добре.
Ще научим нови неща.
Светът никога не се е учил толкова бързо за нищо друго, никога досега.
А ние имаме нужда от знание, тъй като знаем много малко за този вирус.
Всичко това ще ни даде нещо критично важно: време.

Ако изберем да се борим решително, битката ще бъде внезапна, а след това постепенно намаляваща.
Ще сме затворени за седмици, не за месеци.
След това, ще започнем да си връщаме повече и повече свободи.
Може да не се върнем напълно към света, какъвто беше преди пандемията веднага.
Но ще сме доста близо и в крайна сметка ще се върнем към нормалното.
И можем да направим всичко това, като мислим и за икономиката.

Добре, нека започнем.

1. Каква е ситуацията?

Миналата седмица, ви показах тази графика:

Тя показва случаи на коронавирус в целия свят извън Китай. Можехме да различим само Италия, Иран и Южна Корея. Затова трябваше да увелича мащаба на долния десен ъгъл, за да видя страните с бързо развитие. Всичко което исках да кажа тогава е, че тези (досега невидими на графиката страни) скоро ще се присъединят към Италия, Иран и Южна Корея.

Да видим какво се случи от тогава:

Както се подозираше, броят на заразените е избухнал в десетки страни. Тук бях принуден да покажа само страни с над 1000 случая. Няколко неща, на които трябва да обърнете внимание:

· Испания, Германия, Франция и САЩ вече имат повече случаи, отколкото Италия, когато въведе блокирането

· Други 16 страни имат повече случаи днес от Хубей, когато той беше в режим на блокиране: Япония, Малайзия, Канада, Португалия, Австралия, Чехия, Бразилия и Катар имат повече от Хубей, но под 1000 случая. Швейцария, Швеция, Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия и Дания имат над 1000 случая.

Забелязвате ли нещо странно в този списък от държави? Извън Китай и Иран, които са претърпели масови, безспорни огнища и Бразилия и Малайзия, всяка една държава в този списък е сред най-богатите в света.
Мислите ли, че този вирус се стреми към богатите страни? Или е по-вероятно богатите държави да могат по-добре да идентифицират заразените с вируса?
Малко вероятно е по-бедните страни да нямат вируса. Топлото и влажно време най-вероятно помага, но не предотвратява епидемия сама по себе си — в противен случай Сингапур, Малайзия или Бразилия нямаше да имат заразни огнища.

Най-вероятно коронавирусът или отнема повече време за да достигне до тези страни, защото те са по-малко свързани, или вече е там, но тези страни не са успели да инвестират достатъчно в тестване.

Така или иначе, ако това е вярно, това означава, че повечето страни няма да избягат от коронавируса. Въпрос на време е те да установят огнища и да се наложи да предприемат мерки.

Какви мерки могат да предприемат различните държави?

2. Какви са ни опциите?

От статията ми миналата седмица, тонът на разговорите се промени и много страни взеха мерки. Ето някои от най-илюстративните примери:

Мерки в Испания и Франция

В едната крайност имаме Испания и Франция. Това е графикът на мерките за Испания:

В четвъртък, 12 март, премиерът отхвърли предположенията, че испанските власти подценяват заплахата за здравето.
В петък те обявиха извънредно положение.
В събота бяха взети мерки:

· Хората не могат да напуснат дома си, освен по належащи причини: хранителни стоки, работа, аптека, болница, банка или застрахователна компания (със изрично обосноваване)

· Конкретна забрана за извеждане на децата на разходка, или за срещи с приятели или семейство (освен да се грижите за хора, които се нуждаят от помощ, но с мерки за хигиена и на разстояние 2 м.)

· Всички барове и ресторанти са затворени. Допуска се само доставка на храна за вкъщи.

· Всички забавления са преустановени: спорт, филми, музеи, общински тържества …

· Сватбите не могат да имат гости. Погребенията не могат да имат повече от шепа хора.

· Градският транспортостава остава отворен.

В понеделник сухопътните граници бяха затворени.

Някои хора разглеждат това като ужасен списък от мерки. Други вдигат ръце във въздуха и плачат от отчаяние. Целта на тази статия е да анализира тази разлика в мненията.

Срокът на въвеждане на мерките във Франция е подобен, само че им беше необходимо повече време за прилагането им и те са по-агресивни в момента. Например, наемите, данъците и комуналните услуги се спират за малкия бизнес.

Мерки в САЩ и Обединеното кралство

САЩ и Обединеното кралство, както страни като Швейцария или Холандия, се мотаеха в прилагане на мерки. Ето времевата линия за САЩ:

· Сряда, 11 март: забрана за някои пътувания.

· Петък: обявена е национална спешна ситуация. Няма мерки за социално дистанциране.

· Понеделник: правителството призовава обществеността да избягва ресторанти и/или барове и присъствие на събития с повече от 10 души. Никаква мярка за социално дистанциране всъщност не е приложена. Това е просто предложение.

Много държави и градове поемат инициативата и налагат много по-строги мерки.

Обединеното кралство приложи подобен набор от мерки: много препоръки, но много малко от тях — задължителни.

Тези две групи държави илюстрират двата крайни подхода за борба с коронавируса: смекчаване и потискане. Нека да разберем какво означават.

Опция 1: Не се прави нищо

Преди да продължим, нека да видим до какво би довело в страна като САЩ бездействието:

Този фантастичен калкулатор на епидемии може да ви помогне да разберете какво ще се случи при различни сценарии. Поставих под графиката основните фактори, които определят поведението на вируса. Обърнете внимание, че заразените, в розово, достигат пик на десетки милиони на определена дата. Повечето променливи са запазени по подразбиране. Единствените съществени промени са R от 2,2 до 2,4 (съответства по-добре на наличната в момента информация. Вижте в долната част на епидемичния калкулатор), смъртност (4% поради срив на здравната система. Вижте подробности по-долу или в предишната статия), продължителност на болничния престой (намален от 20 до 10 дни) и процент на хоспитализация (намаление от 20% на 14% въз основа на тежки и критични случаи. Забележете, че СЗО използва 20% процента) въз основа на най-скорошните ни налични научни разработки. Имайте предвид, че тези числа не променят много резултатите. Единствената промяна, която има значение, е смъртността.

Ако не направим нищо: всички се заразяват, здравната система се затрупва, смъртността избухва и ~ 10 милиона души умират (сини ленти). За обратната част: ако ~ 75% от американците се заразят и 4% умират, това е 10 милиона смъртни случая или около 25 пъти повече от броя на Смъртни случаи в САЩ през Втората Световна Война.

Може би се чудите: “Това звучи много. Чувал съм много по-малко от това!”

И така, каква е уловката? С всички тези числа е лесно да се объркате. Но значение имат само две цифри: Какъв дял от хората ще хване вируса и ще се разболее (болни) и какъв дял от тях ще умрат (коефициент на смъртност). Ако само 25% са болни (тъй като другите имат вируса, но нямат симптоми, така че не се считат за случаи), а смъртността е 0,6%, вместо 4%, в САЩ се стига до 500 000 смъртни случая. Все още е много. Но 20 пъти по-малко от 10-те милиона.

Коефициентът на смъртност е от решаващо значение, така че нека го разберем по-добре. Какво всъщност причинява броят смъртни случаи от коронавирус?

Как трябва да мислим за коефициентът на смъртност?

Това е същата графика като преди, но тук се показва брояъ на хоспитализирани хора, вместо на заразените и мъртвите:

Светлосинята зона е броят на хората, които би трябвало да отидат в болница, а по-тъмното синьо представлява онези, които трябва да отидат в интензивното отделение. Можете да видите, че броят им ще достигне най-много малко над 3 милиона (в САЩ).

Сега сравнете това с броя на интензивните легла, които имаме в САЩ (50 000 са леглата днес, но бихме могли да удвоим този брой като конвертираме друго пространства в интензивни). Това е червената пунктирана линия.

Не, това не е грешка.

Тази червена пунктирана линия е капацитетът, който имаме на леглата в интензивни отделения. Всички над тази линия ще бъдат в критично състояние, но няма да имат достъп до необходимите грижи и вероятно ще умрат.

Вместо интензивни легла можете също да погледнете броя респиратори, но резултатът е като цяло същият, тъй като има по-малко от 100,000 респиратора в САЩ.

Към днешна дата поне една болница в Сиатъл не е в състояние да интубира пациенти над 65 години поради недостиг на оборудване и им дава 90% вероятност да умрат.

Ето защо хора умираха масово в Хубей, а сега умират масово в Италия и Иран. Коефициентът на смъртност на Хубей приключи по-добре, отколкото можеше да бъде, защото те построиха 2 болници почти за една нощ. Италия и Иран не могат да направят същото; малцина, ако има такива, от другите държави го могат. Ще видим какво в крайна сметка се случва там.

И защо коефициентът на смъртност е близо 4%?

Ако 5% от случаите се нуждаят от интензивна грижа и не може да се осигури, повечето от тези хора умират. Толкова е просто.

Освен това последните данни сочат че случаите в САЩ са по-тежки от Китай. И ми се иска това да е всичко, но не е.

Колатерални (странични) щети

Тези числа показват само хората, умиращи от коронавируса. Но какво се случва, ако цялата ви здравна система се срине от пациенти с коронавирус? Други също умират, но от други заболявания.

Какво се случва, ако имате инфаркт, но на линейката ѝ отнема 50 минути, вместо 8 (поради твърде многото случаи на коронавирус) и след като пристигне, няма интензивно отделение и няма лекар? Умирате.

Има 4 милиона приети болни в интензивни отделения в САЩ всяка година, и 500,000 (~13%) от тях умират. Без интензивни легла, този процент ще е близо 80%. Даже и само 50% да умират, за епидемия тряеща една година, ще скочим от 500,000 смъртни случая на година до 2 милиона, тоест се добавят 1.5 милиона смъртни случая, само от колатерални (странични) щети заради претоварената здравна система.

Ако коронавирусът се остави да се разпространи, здравната система в САЩ ще се срине, а смъртните случаи ще бъдат в милиони, може би повече от 10 милиона.

Същото е вярно и за повечето страни. Броят на леглата за интензивно лечение и респираторите и здравните работници обикновено са подобни на тези в САЩ или по-малко в повечето страни.

Необуздан коронавирус означава срив на здравната система и това означава масова смърт.

Опция 2: Стратегия за смекчаване на последиците

Досега се надявам да е съвсем ясно, че трябва да действаме. Двата варианта, които имаме, са смекчаване и потискане.

Смекчаването става така: “Невъзможно е да се предотврати коронавирусът сега, така че нека просто го пуснем, докато се опитваме да намалим пика на инфекциите. Нека просто изравним кривата малко, за да я направим по-управляема за здравната система. “

Тази диаграма се появява в много важен документ, публикуван през уикенда от Imperial College London. Очевидно това тласна правителствата на Обединеното кралство и САЩ да променят курса.

Това е много подобна графика като предишната. Не е същата, но е концептуално еквивалентна. Тук ситуацията “Бездействие” е черната крива. Всяка една от другите криви е какво би се случило, ако приложим по-строги и по-строги мерки за социално дистанциране. Синията показва най-строгите мерки за социално дистанциране: изолиране на заразени хора, карантиране на хора, които могат да бъдат заразени, и изолиране на стари хора. Тази синя линия като цяло е текущата стратегия на Обединеното Кралство, въпреки че засега те я загатват а не я прилагат със закон.

И тук отново червената линия е капацитетът на интензивните отделения, този път в Обединеното Кралство. Отново тази линия е много близо до дъното. Цялата тази зона на кривата отгоре на тази червена линия представлява пациенти с коронавирус, които биха умрели най-вече поради липсата на ресурси на отделенията за интензивно лечение.

Не само това, но чрез изравняване на кривата интензивните отделения ще се са претоварени с месеци, увеличавайки колатералните (странични) щети.

Трябва да сте шокирани. Когато чуете: „Ще направим някакво смекчаване“, това, което наистина трябва да чуете, е: „Съзнателно ще затрупаме здравната система, като увеличим коефициента на смъртност поне 10 пъти“.

Бихте си представили, че това е достатъчно лошо. Но още не сме приключили. Защото едно от ключовите предположения на тази стратегия е това, което се нарича „Имунитет на стадото“.

Имунитет на Стадото и Мутации на Вируса

Идеята е, че всички хора, които са заразени и след това се възстановяват, вече са имунизирани срещу вируса. Това е в основата на тази стратегия: „Вижте, знам, че ще е трудно известно време, но след като приключим и няколко милиона души умрат, останалите от нас ще бъдат имунизирани срещу него, така че този коронавирус ще спрете да се разпространявате и ще се сбогуваме с него. По-добре го направете веднага и бъдете готови с него, защото нашата алтернатива е да правим социално дистанциране до една година или да рискуваме този пик да се случи по-късно.”

Основното предположение тук е: вирусът не се променя твърде много. А щом е така, много хора ще получат имунитет и в един момент епидемията ще умре.

Колко вероятно е този вирус да мутира?
Изглежда, че вече го е направил.

Появилите се изследвания сочат, че Китай вече е видял два щама на вируса: S и L. Щам S беше съсредоточен в Хубей и е по-смъртъоносен, но щем L беше този, който се разпространи по света.

Не само това, но вирусът продължава да мутира.

Тази графика представя различните мутации на вируса. Можете да видите, че първоначалните щамове започнаха в лилаво в Китай, но след това започнаха да мутират. Щамовете в Европа са предимно зелени и жълти семейства, докато САЩ виждат различно семейство в червено. С течение на времето повече от тези щамове ще започнат да се появяват.

Това не трябва да е изненадващо: РНК-базирани вируси като коронавирус или грип са склонни да мутират наоколо 100 пъти по-бързо от тези на базирани на ДНК — въпреки че коронавирусът мутира по-бавно от грипните вируси.

Не само това, но и най-добрият начин този вирус да мутира е да има милиони възможности за това, което е точно това, което би осигурила стратегията за смекчаване: стотици милиони заразени хора.

Ето защо лекарите съветват да си слагате ваксина против грип всяка година. Тъй като има толкова много грипни щамове, като новите се развиват постояттно, затова грипната ваксина никога не може да ви предпази от всички щамове.

Казано по друг начин: стратегията за смекчаване не само предполага смъртта на милиони за държава като САЩ или Великобритания. Също така разчита на това вирусът да не мутира твърде много — а вече знаем, че вирусът го прави. И ще му даде възможност да мутира. Така че след като приключим с няколко милиона смъртни случая, може да бъдем готови за още няколко милиона — всяка година. Този коронавирус може да се превърне в повтарящ се факт от живота, като грипа, но много пъти по-смъртоносен.

Най-добрият начин този вирус да мутира е да има милиони възможности за това, което е точно това, което стратегията за смекчаване осигурява.

Та, ако нито “Бездействието”, нито “Смекчаването” работят, каква е алтернативата? Казва се потискане.

Опция 3: Стратегия за потискане

Стратегията за смекчаване не се опитва да овладее епидемията, а просто да намаляване на пика на болните. Междувременно Стратегията за потискане се опитва да приложи тежки мерки, за да постави бързо епидемията под контрол. По-конкретно:

· Тежки мерки ведната. Въвеждане на задължително стрикно социално дистанциране. Целта е да се вземе този коронавирус под контрол.

· След това, мерките се намаляват, така че хората постепенно да си върнат свободите и да се получи нещо, което е близко до нормалния социален и икономически живот.

Как изглежда това?

Всички параметри на модела са едни и същи, с изключение на това, че сега има намеса за намаляване на скоростта на предаване до R = 0,62 и тъй като здравната система не се срива, смъртността намалява до 0,6%. Дефинирах „сега“ като приблизително 32 000 случая при въвеждане на мерките (3 пъти официалното число към днешна дата за САЩ, 19 март). Имайте предвид, че моделът не е твърде чувствителен към избраното R. R=0,98 например показва 15 000 смъртни случая. Пет пъти повече, отколкото с R=0,62, но все още са десетки хиляди смъртни случаи, а не милиони. Освен това моделът не е твърде чувствителен към коефициента на смъртност: ако е 0,7% вместо 0,6%, смъртният брой преминава от 15 000 до 17 000. Това е комбинацията от по-високо R, по-висок процент на смъртността и забавяне на предприемането на мерки, които експлодират броя на жертвите. Ето защо днес трябва да предприемем мерки за намаляване на R. За пояснение, известният параметър R0 е R в началото (R във време 0). Това е скоростта на предаване, когато все още никой не е имунизиран и няма предприети мерки срещу него. R е общата скорост на предаване.

Според стратегията за потискане, след като мине първата вълна, смъртният брой е в хиляди, а не в милиони.

Защо? Защото не само намаляваме експоненциалния растеж на случаите. Намаляваме и степента на смъртност, тъй като здравната система не е напълно затрупана. Тук използвах коефициент на смъртност от 0,9%, подобен на този, което виждаме в Южна Корея днес, която беше най-ефективна в следване на Стратегията за потискане.

Казано така, звучи очевидно. Всички трябва да следват Стратегията за Потискане.

Но защо някои правителста се колебаят?

Страх ги е от три неща:

1. Първата блокада ще трае месеци, което изглежда неприемливо за много хора.

2. Блокада която трае с месеци ще разруши икономиката,

3. Блокадата даже няма да реши проблема, тъй като просто ще забави епидемията: по-късно, когато се свалят мерките за социално дистанциране, хората пак ще ще се заразят и милиони ще умрат.

Ето как екипът от Imperial College са моделирали Потискането. Зелените и жълти линии са различни сценарии на Потискане. Виждате че не изглежда добре — пак имаме големи скокове на болни, тогава защо въобще да се опитваме?

Ще отговорим на тези въпроси след секунда, но сега има нещо много по-важно.

Тази графика и модел напълно пропускат най-важното — стойността на времето.

Показани по този начин, двете опции — “Смекчаване” (Mitigation) и “Потискане” (Suppression), поставени една до друга, не изглеждат много добре. Или много хора умират скоро и не прецакваме икономиката днес, или прецакваме икономиката днес, и просто забавяме смъртните случаи.

Този модел игнорира стойността на времето.

3. Стойността на времето

В предната ни статия, обяснихме стойността на времето за спасяване на животи. Всеки ден, всеки час който чакаме да вземем мерки, тази експоненциална опастност продъжлаваше да се разпространява. Видяхме как само един ден може да намали общият брой случаи с 40%, а смъртните случаи още повече.

Но времето е още по-ценно от това.

Ние ще сме изправени пред най-голямата вълна от натиск върху здравната ни система виждана някога в цялата история. Ние сме напълно неподготвени, изправени пред враг, когото не познаваме. Това не е добра изходна позиция за война.

Представете си че ще се изправите срещу вашият най-върл враг, за когото знаете много малко. Имате две опции: Или бягате към него, или бягате далеч от него, за да си дадете малко време за подготовка. Коя от двете опции бихте избрали?

Това е нещото което трябва да направим днес. Светът се е събудил. Всеки ден който забавим коронавируса, ще сме по-подготвени. Следващата част обяснава в детайли какво ще получим с повече време:

По-нисък брой болни

С ефективно потискане, броя на истинските случаи ще се намали за една нощ, както видяхме в Хубей в статията от миналата седмица:

Днес, има 0 нови случаи на коронавирус в цялата 60-милионна провинция Хубей.

Откритите нови случаи ще продължат да се увеличават няколко седмици, но след това ще започнат да намаляват. С по-малко открити нови случаи на болни, процентът на смъртност също ще започне да намалява. Както и колатералните (странични) щети ще намаляват т.к. по-малко хора биха умрели от причини, несвързани с коронавируса, само защото здравната система е претоварена.

Потискането ще ни даде:

· По-малко случаи на коронавирус

· Незабавно облекчение за здравната система и хората, които работят в нея

· Намаление на процента на смъртност

· Намаление на колатералните (странични) щети

· Възможност за заразените, изолираните и карантинираните здравни работници да се подобрят и да се върнат на работа. В Италия здравните работници представляват 8% от всички заразени.

Разбиране на Истинският Проблем: Тестване и Проследяване

В момента, Великобритания и САЩ нямат представа за истинският брой случаи на зараза. Не знаем колко са. Просто знаем, че официалният брой не е точен, а истинският е към десетки хиляди случаи. Това се случва, защото не тестваме и не проследяваме.

· С още няколко седмици можем да приведем в ред нашата ситуация с тестовете и да започнем да тестваме всички. С тази информация най-накрая ще разберем истинската степен на проблема, къде трябва да сме по-агресивни и кои общности са безопасни, за да бъдат освободени от блокиране.

· Нови тестови методи могат да ускорят тестването и да намалят цената за тест значително.

· Бихме могли също така да организираме проследяваща акция като тази, която провеждат в Китай или други страни от Източна Азия, където те могат да идентифицират всички хора, с които се е срещал всеки болен човек, и да ги поставят под карантина. Това ще ни даде много информация, с която по-късно да намалим ограниченията за социално дистанциране, т.к. ако знаем къде е вирусът, можем да се насочим само към тези места и да освободим всички останали. Това не е сложна наука: това е в основите на това как страните от Източна Азия са успели да контролират това огнище без драконовските мерки за социално дистанциране които се налагат в Италия и други страни.

Мерките от този раздел (тестване и проследяване) сами по себе си ограничиха растежа на коронавируса в Южна Корея и поставиха под контрол епидемията, без силово налагане на мерки за социално дистанциране.

Създаване на запаси от консумативи

САЩ (и вероятно Великобритания) са на път да тръгнат на война без броня.

Имаме маски само за две седмици, малко лични предпазни средства (“ЛПС”), недостатъчно респиратори, недостатъчно легла на отделението, недостатъчно ECMO (машини за оксигенация на кръвта) … Ето защо процентът на смъртността ще бъде толкова висок в стратегията за смекчаване.

Но ако си извоюваме известно време, можем да обърнем тези тенденции:

· Ще имаме повече време да закупим оборудване, което ще ни трябва за бъдеща вълна

· Ние можем бързо да създадем наше производство на маски, ЛПС, вентилатори, ECMO и всякакви други критични устройства за намаляване на смъртността.

Казано по друг начин: не ни трябват години, за да си набавим бронята, нужни са ни седмици. Нека направим всичко възможно, за да накараме индустрията си да заработи сега. Държавите са мобилизирани. Хората са изобретателни, като например използването на 3D принтиране на части за вентилатори. Можем да го направим. Просто ни трябва повече време. Бихте ли изчакали няколко седмици, за да си вземете някаква броня, преди да се сблъскате със смъртен враг?

Това не е единственият капацитет, от който се нуждаем. Ще имаме нужда от здравни работници възможно най-скоро. Отъде ще ги вземем? Трябва да обучаваме хората да помагат на медицински сестрите и трябва да мобилизираме пенсионираните медицински работници. Много страни вече са започнали, но това отнема време. Можем да направим това за няколко седмици, но не и ако всичко се срине.

Намалена Обществена Заразеност

Обществото е уплашено. Коронавирусът е нов. Има толкова много което не знаем как да правим все още! Хората не са се научили да спрат да се здрависват. Все още се прегръщат. Те не отварят врати с лакътя. Те не мият ръцете си, след като са докоснали дръжката на вратата. Те не дезинфекцират маси преди да седнат.

След като имаме достатъчно маски, можем да ги използваме и извън здравната система. В момента е по-добре да запазите маските за здравните работници. Но ако те не бяха оскъдни, хората би трабвало да ги носят в ежедневието си, което прави по-малка вероятността те да заразят други хора, когато са болни, и с правилното обучение също така намаляват вероятността носителите им да се заразят. (Междувременно, носенето на нещо е по-добре от нищо.)

Всичко това са доста евтини начини за намаляване на скоростта на разпространение. Колкото по-малко се разпространява този вирус, толкова по-малко мерки ще ни трябват в бъдеще, за да го ограничим. Но ни трябва време, за да обучим хората на всички тези мерки и да ги оборудваме.

Разбиране на Вируса

Ние знаем много много малко за вируса. Но всяка седмица излизат стотици нови научни статии.

Светът най-накрая е обединен срещу общия враг. Научни изследователи по целия свят се мобилизират, за да разберат по-добре този вирус.

Как се разпространява вирусът?
Как може да се забави заразяването?
Какъв е делът на безсимптомните носители?
Заразни ли са? Колко?
Какви са добрите лечения?
Колко дълго оцелява вирусът?
На какви повърхности?
Как различните мерки за социално дистанциране влияят на скоростта на предаване?
Каква е цената на мерките?
Какви са най-добрите практики за проследяване?
Колко надеждни са нашите тестове?

Ясните отговори на тези въпроси ще помогнат да направим нашите действия възможно най-целенасочени, като сведем до минимум икономическите и социалните щети. И те ще дойдат след седмици, а не след години.

Намиране на Лечения

Не само това, но какво ще стане, ако намерим лечение през следващите няколко седмици? Всеки ден, който отвоюваме, ни доближава до това. Сега, вече има няколко кандидати, като Фавипиравир или Хинин. Ами ако се окаже, че след два месеца открием лечение на коронавируса? Колко глупаво бихме изглеждали, ако вече сме имали милиони смъртни случаи след стратегията за смекчаване?

Анализиране на разходите и ползите

Всички горепосочени фактори могат да ни помогнат да спасим милиони животи. Това трябва да е достатъчно. За съжаление политиците не могат да мислят само за живота на заразените. Те трябва да мислят за цялото население, а тежките мерки за социално дистанциране оказват влияние върху другите.

В момента нямаме идея как различните мерки за социално дистанциране намаляват предаването. Ние също нямаме представа какви са икономическите и социалните разходи.

Не е ли малко трудно да решим какви мерки са ни необходими в дългосрочен план, ако не знаем тяхната цена и ползата от тях?

Няколко седмици ще ни дадат достатъчно време да започнем да ги изучаваме, да ги разбираме, да им даваме приоритет и да решаваме кои да следваме.
По-малко случаи, повече разбиране на проблема, натрупване на активи, разучаване на вируса, анализиране на разходите и ползите от различните мерки, обучаване на обществото … Това са някои основни инструменти за борба с вируса, а ние имаме нужда само от няколко седмици, за да развием много от тях. Не би ли било тъпо да се ангажираме със стратегия, която да ни хвърли неподготвени в челюстите на нашия враг?

4. Чук и Танц

Сега знаем, че Стратегията за смекчаване вероятно е лош избор и че Стратегията за потискане има огромно краткосрочно предимство.

Хората обаче имат основателни опасения относно тази стратегия:

· Колко дълго ще продължи всъщност?

· Колко скъпо ще бъде?

· Ще има ли втори пик толкова голям, сякаш не сме направили нищо?

Тук ще разгледаме как би изглеждала истинска стратегия за потискане. Можем да я наречем „Чук и танц“

Чук

Първо, действате бързо и агресивно. Поради всички причини, които споменахме по-горе, предвид стойността на времето, ние искаме да угасим това нещо възможно най-скоро.

Един от най-важните въпроси е: Колко дълго ще продължи това?

Страхът, който всички имат е, че ще бъдем затворени вътре в домовете си с месеци, едновременно с последвалата икономическа катастрофа и психически сривове. Тази идея за съжаление се прокарва в известната статия на Imperial College:

Спомняте ли си тази диаграма? Светлосинята зона, която преминава от края на март до края на август, е периодът, който вестникът препоръчва като чук, първоначалното потискане, което включва тежко социално дистанциране.

Ако сте политик и виждате, че едната възможност е да убиете стотици хиляди или милиони хора със стратегия за смекчаване, а другата е да спрете икономиката за пет месеца, преди отново да преминете през същия връх на случаите и смъртта, тези две опции не звучат убедително.

Но това не трябва да е така. Тази статия, която днес движи политиката на Великобритания, е остро критикувана за основни недостатъци: Те пренебрегват проследяването на контактите (в основата на политиките в Южна Корея, Китай и Сингапур, наред с други) или ограниченията за пътуване (критични в Китай), игнорират въздействието на големите тълпи …

Времето, необходимо за чука, е седмици, а не месеци.

Тази графика показва новите случаи в целия регион Хубей (60 милиона души) всеки ден след 23 януари. В рамките на 2 седмици страната започва да се връща на работа. В рамките на ~ 5 седмици инфекцията беше напълно под контрол. И в рамките на 7 седмици новите случаи на болни бяха нищожен брой. Да си спомним, че това беше най-пострадалият регион в Китай.

Помнете отново, че това са оранжевите ленти. Сивите ленти, истинските случаи, се сринаха много по-рано (виж графика 9).

Мерките, които взеха, бяха подобни на тези взети в Италия, Испания и Франция: изолации, карантина, хората трябваше да стоят вкъщи, освен ако не е спешна ситуация или не се налага да купуват храна, да проследяват контакти, да тестват, повече болнични легла, забрани за пътуване …

Подробностите обаче са от значение.

Китайските мерки бяха по-силни. Например хората са били ограничени до един човек на домакинство, на когото е разрешено да напуска дома си на всеки три дни, за да купуват храна. Също така контролът на изпълнението им беше строг. Вероятно тази стргост потуши епидемията по-бързо.

В Италия, Франция и Испания мерките не бяха толкова драстични и изпълнението не е толкова стриктно. Хората все още ходят по улиците, мнозина без маски. Това вероятно ще доведе до по-бавен чук: повече време за пълен контрол над епидемията.

Някои хора тълкуват това като „Демокрациите никога няма да успеят да повторят това намаляване на случаите“. Това е грешно.

Южна Корея в един момент имаше най-тежката епидемия извън Китай. Сега тя е до голяма степен под контрол. И те го направиха, без да помолят хората да останат у дома. Те го постигнаха най-вече с много масови тестове, проследяване на контактите, карантини и изолации.

Следващата таблица дава добра представа за мерките, които са предприели различните страни и как това е повлияло на тях (това е незавършена работа; обратната връзка е добре дошла.)

Ако епидемия като в Южна Корея може да бъде контролирана без задължително социално дистанциране, западните страни определено могат да прилагат чук, който контролира огнището в рамките на седмици. Въпрос на дисциплина и изпълнение.

Можем ли да останем вкъщи няколко седмици, за да сме сигурни, че милиони няма да умират? Мисля, че можем. Все пак зависи какво следва.

Танц

Ако начукате (кривата на заразенито от) коронавируса, след няколко седмици ще сте го поставили под контрол и ще сте в много по-добра позиция да се справите с него. Сега идват по-дългосрочните усилия, за да се контролира този вирус, докато се изработи ваксина.

Това е може би най-голямата, най-важната грешка, която хората допускат, когато мислят за този етап: те мислят, че това ще ги държи вкъщи с месеци. Това изобщо не е така. Всъщност е вероятно животът ни да се върне близо до нормалното ниво от преди.

Танцът в успешните страни

Как така Южна Корея, Сингапур, Тайван и Япония са имали случаи отдавна, в случая с Южна Корея хиляди от тях, и все пак те не са затворени вкъщи?

Коронавирус: Южна корея вижда “тенденция за стабилизиране”

Външният министър на Южна Корея, Канг-Киунг-ва смята че ранните тестове са ключови за малкото нови случаи в Южна Корея…

www.bbc.com

В това видео министърът на външните работи на Южна Корея обяснява как страната ѝ го е направила. Беше доста просто: ефикасно тестване, ефективно проследяване, забрани за пътуване, ефективна изолация и ефикасна карантина.

Тази научна статия обяснява подхода на Сингапур:

Прексване на разпространението на COVID-19: уроци от усилията за ограничаване в Сингапур

На фокус: Въпреки множество внесени зарази, които доведоха до локални вериги на разпространение на заразата, Сингапур успя да контролира…

academic.oup.com

Искате ли да се запознаете с техните мерки? Същите като в Южна Корея. В техния случай те се допълваха с икономическа помощ за лицата в карантина и забрани за пътувания.

Прекалено късно ли е за други страни? Не. Прилагайки чука, получавате нов шанс да направите това правилно.

Но какво ще стане, ако всички тези мерки не са достатъчни?

Танц на R

Наричам периодът на месеците между “чука” и ваксината “танц”, защото няма да е период, през който мерките винаги ще са едни и същи. В някои региони отново ще се наблюдават огнища, а в други няма да има такива. В зависимост от това как се развиват случаите, ще трябва да засилим мерките за социално дистанциране или ще можем да ги намалим. Това е танцът на R: танц от мерки между връщането към предишния ни начин на живота и разпространението на болестта, един танц на икономиката и здравеопазването.

Как работи този танц?

Всичко се върти около R. Ако си спомняте, това е скоростта на предаване на заразата. В началото в стандартна, неподготвена страна, това е някъде между 2 и 3: През няколко седмици някой е заразен, той заразява средно между 2 и 3 други хора.

Ако R е над 1, инфекциите прерастват експоненциално в епидемия. Ако е под 1, те умират.

По време на чука целта е R да се доближи до нула, колкото е възможно по-бързо, за да се потуши епидемията. В Ухан се изчислява, че R първоначално е бил 3,9, а след блокирането и централизираната карантина е спаднал до 0,32.

Но след като преминете в танца, вече няма нужда да го правите. Просто се нуждаете от това вашия R, да остане под 1. И можете да направите много от това само с няколко прости мерки:

Детайлни данни, източници и предположения тук

Това е приблизително как различните видове пациенти реагират на вируса, както и тяхната заразност. Никой не знае истинската форма на тази крива, но ние събрахме данни от различни научни изследвания, за да преценим как изглежда тя.

Всеки ден, след като се заразят с вируса, хората имат известен риск за предаване на заразата. Заедно всички тези дни на заразяване прибавят средно до 2,5 зарази.

Смята се, че човек може да заразява, по време на фазата “без симптоми”. След това, докато симптомите растат, обикновено хората отиват при лекаря, диагностицират се и тяхната заразност намалява.

Например, в началото имате вирус, но няма симптоми, така че се държите както обикновено. Когато говорите с хора, вие разпространявате вируса. Когато докоснете носа си и след това докоснете дръжката на вратата, следващите хора, които отворят вратата и докоснат носа си, се заразяват.

Колкото повече вирусът се развива във вашето тяло, толкова по-заразен сте. След това, след като започнете да имате симптоми, може да спрете да работите, да останете в леглото, да носите маска или да отидете на лекар. Колкото по-големи са симптомите, толкова повече се дистанцирате социално, намалявайки разпространението на вируса.

След като сте хоспитализирани, дори да сте много заразни, не сте склонни да разпространявате вируса толкова, тъй като сте изолирани.

Тук можете да видите огромното въздействие на политики като тези на Сингапур или Южна Корея:

· Ако хората са тествани масово, те могат да бъдат идентифицирани дори преди да имат симптоми. Под карантина те не могат да разпространяват нищо.

· Ако хората са обучени да идентифицират симптомите си по-рано, те намаляват броя на дните в синьо, а оттам и общата им заразност

· Ако хората се изолират веднага щом имат симптоми, заразите от оранжевата фаза изчезват.

· Ако хората са образовани за личното разстояние, носенето на маски, измиването на ръцете или дезинфекцирането на помещения и обзавеждане, те разпространяват по-малко вирус през целия период.

Само когато всички тези мерки са неуспешни се нуждаем от по-тежки мерки за социално дистанциране.

Възвращаемостта на социалното дистанциране

Ако с всички тези мерки все още сме над R > 1, трябва да намалим средния брой хора, които всеки човек среща.

Има някои много евтини начини да направите това, като забрана на събития с повече от определен брой хора (например 50, 500) или да помолите хората да работят от вкъщи, по възможност.

Други са много, много по-скъпи, като например затваряне на училищата и университетите, молба всички да си стоят вкъщи или затваряне на баровете и ресторантите.

Тази диаграма е измислена, защото все още не съществува днес. Никой не е направил достатъчно проучвания за това и не е събрал всички тези фактори по начин, по който може да ги сравни.

Това е жалко, защото това е единствената най-важна графика, от която политиците би трябвало да вземат решения. Тя илюстрира какво наистина минава през ума им.

По време на периода на чук те искат да стигнат възможно най-ниска стойност на R, докато мерките все още остават поносими за хората. В Хубей стигнаха чак до R=0,32. На нас може да не ни е необходима толкова ниска стойност: може би само до 0,5 или 0,6.

Но по време на периода на Танца на R полицитиците искат да се задържат колкото се може по-близо до 1, като същевременно остават под него в дългосрочен план.

Това означава, че независимо дали лидерите го осъзнават или не, това, което правят е:

· Изброяват всички мерки, които могат да предприемат за намаляване на R

· Преценяват за ползата от прилагането им: намалението на R

· Преценяват за цената им: икономическата и социалната цена.

· Подреждат класирането на инициативите въз основа на техните разходи и ползи

· Избират онези мерки, които дават най-голямото намаление на R до 1, за най-ниска цена.

Тази графика е само с илюстративна цел. Всички данни са измислени/нереални. Доколкото знаем, тези данни днес не съществуват. Но има нужда от тях.

Първоначално доверието им към тези числа ще бъде ниско. Но въпреки всичко, това е начинът на мислене — и така трябва да се мисли за това.

Това, което трябва да направят, е да формализират процеса: Разберете, че това е игра с числа, в която трябва да научим възможно най-бързо къде се намира нашата стойност на R, въздействието на всяка мярка за намаляване на R и нейните социални и икономически разходи.

Само тогава управниците ще могат да вземат рационално решение какви мерки трябва да предприемат.

Заключение: спестете време

Коронавирусът все още се разпространява почти навсякъде. В момента 152 държави имат случаи. Нямаме време. Но не е нужно да е така: има ясен начин да мислим за това.

Някои страни, особено тези, които все още не са били засегнати силно от коронавируса, може би се питат: Ще ми се случи ли това? Отговорът е: Вероятно вече се е случило. Просто не сте забелязали. Когато наистина удари, вашата здравна система ще бъде в още по-лоша форма, отколкото в богатите страни, където здравните системи са силни. По-добре да се предпазите, отколкото да съжалявате. Трябва да обмислите предприемане на действия сега.

За страните, където коронавирусът вече е факт, вариантите са ясни.

От една страна, страните могат да преминат по смекчаващия път: да създадат мащабна епидемия, да затрупат здравната система, да доведат до смъртта на милиони хора и да пуснат нови мутации на този вирус в дивата природа.

От друга страна, страните могат да се борят. Те могат да се заключат за няколко седмици, за да си набавят време, да създадат мъдър план за действие и да контролират този вирус, докато нямаме ваксина.

Днес правителствата по света, включително някои като САЩ, Великобритания, Швейцария или Холандия, са избрали пътя на смекчаване.

Това означава, че се отказват без бой. Те виждат, че други държави са се борили успешно с това, но казват: “Не можем да направим това!”
Ами ако Чърчил беше казал същото? “Нацистите вече са навсякъде в Европа. Не можем да се борим с тях. Нека просто се откажем.” Това правят много правителства по света днес. Те не ви дават шанс да се борите с това. Трябва да го поискате от тях.

Споделете Информацията

За съжаление, милиони животи все още са в риск. Споделете тази статия — или която и да е подобна — ако смятате, че тя може да промени мнението на хората. Лидерите трябва да разберат това, за да избегнат катастрофата. Моментът за действие е сега.

Ако сте съгласни с тази статия и искате правителството на САЩ да предприеме действия, моля подпишете петицията до Белия дом за прилагане на Стратегията за потискане “Чук и танц”.

Дайте време САЩ да се борят с коронавируса и да спасят милиони животи със Стратегията за потискане “Чук и Танц”

Американската здравна система се срива. И ще става още по-лошо. Смекчаване — “намаляване на кривата не е достатъчно. Ние трябва…

petitions.whitehouse.gov

Ако сте експерт в тази област и искате да критикувате или одобрявате статията или част от нейните части, не се колебайте да оставите лична бележка под оригиналната статия или контекстуално и аз ще отговоря или ще се обърна към нея: https://medium.com/@tomaspueyo/coronavirus-the-hammer-and-the-dance-be9337092b56

Ако искате да преведете тази статия, направете го под оригиналната статия в Медиум и оставете лично съобщение на автора с вашите контакти. Ето преводите до момента на този материал:

Френски

Китайски традиционен (пълен превод, включително диаграми, алтернативен превод)

Немски

Португалски (алтернативна версия)

Руски

Италиански

Японски

Виетнамски

Турски

Полски

Исландски (алтернативен превод)

Гръцки

Индонезийски

Бахаса Малайзия

Фарсѝ (алтернативна версия извън Medium)

Чешки (алтернативен превод)

Холандски

Норвежки

Иврит

Тази статия е резултат от херкулесови усилия от група нормални граждани, които работят денонощно, за да намерят всички налични изследвания, за да я структурират в едно цяло, в случай че може да помогне на другите да обработят цялата информация, която е налична за коронавирус.

Специални благодарности на д-р Карл Джуно (епидемиология), д-р Брандън Файнстад, Пиер Джиян, Хорхе Пенялва, Джон Хсу, Женевиев Джи, Елена Бейли, Крис Мартинес, Ясемин Денари, Кристин Гибсън, Мат Бел, Дан Уолш, Джесика Томпсън, Карим Равджи, Ани Хазлехърст и Айшвария Хандуджа. Това е усилие на целия екип.

Благодаря също на Берин Шока, Шишир Мехротра, QVentus, Илюмина, Жозефин Гавинет, Майк Кид и Нилс Барт за съвета. Благодаря на моята компания,Course Hero, за това че ми да де време и свобода да се фокусирам на това.

(Превод: Борислав Мишев, algarra@mail.bg)

Welcome to a place where words matter. On Medium, smart voices and original ideas take center stage - with no ads in sight. Watch
Follow all the topics you care about, and we’ll deliver the best stories for you to your homepage and inbox. Explore
Get unlimited access to the best stories on Medium — and support writers while you’re at it. Just $5/month. Upgrade