A Prayer Before Dawn (2017) — Роки на XXI век в Тайланд

“A Prayer Before Dawn” (2017) показва другата страна на Тайланд.

Шокиращо, грубо и без никакви палми, плажове и т.н. Обичта към бокса се превръща в порив да оцелееш, ако ти е писано.

Струва си да се погледне този Роки на 21 век, наврян в на кучето…

Заснето е невероятно добре, макар самият сюжет да страда от документалността. В някои моменти изобщо не разбираш какво се случва, в други — самите събития не изглеждат съвсем значими. Тоест художественото на филма не е толкова в случките, колкото в стила, в атмосферата. Но пак е добре, защото майсторството е голямо.

Авторите изглежда са държали в никакъв случай да не изкривят реалните исторически факти, вместо да постигнат по-ефектна история и бомбастичен финал. За щастие са успели да го компенсират с талант. Но онези зрители, които очакват типичното за Роки развитие на случките, със сигурност ще се разочароват. Вина за това има донякъде трейлърът, който създава подобни очаквания: “Ето сега ще дойде тайландският Роки и ще ги разбие всичките!”.

Филмът е изцяло постмодернистичен и държи да е над всякакви жанрови изисквания. Много некадърници през последните десетилетия разчитат на този подход, за да пробутват бездарните си опити в смесването на жанрове. За щастие авторите на “A Prayer Before Dawn” не са такива. Получило се е. При това страхотно. Изгледах го на един дъх. Младежът е гениален. Режисьорът Jean-Stéphane Sauvaire — и той.

На фона на останалите мощни бози се откроява. За шедьовър не може да се говори, но е качествено заснето и е добре да се види. Аз бих следил творчеството на режисьора, както и на прекрасния млад актьор Joe Cole (роден 1988 г.), да видим какво ще направят, ако евентуално снимат нещо извън рамките на строгата биография.

Трейлър:

ИМДБ:

Георги Календеров