Кредитен риск
Кредитният риск представлява възможността от намаляване на стойността на позицията в един финансов инструмент при неочаквани събития от кредитен характер, свързани с емитентите на финансови инструменти, насрещната страна по борсови и извънборсови сделки, както и държавите, в които те извършват дейност.
Разграничават се следните видове кредитен риск: a) кредитен риск от контрагента/риск от неизпълнение — вероятността насрещната страна по финансова сделка да не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни своите договорни задължения. б) инвестиционен кредитен риск — рискът от загуба поради намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга поради кредитно събитие при емитента на този инструмент.
Новини от страната и чужбина
ПИБ
Приятелят на Гери Малкоданска пред фалит? Оказа се, че…
Преглед на водещите новини в спортния печат
МНЕНИЯ НА ХОРА ОТ БЪЛГАРИЯ!
Кредитното събитие може да бъде обявяване в несъстоятелност, неплатежоспособност, значителна промяна в капиталовата структура, намаляване на кредитния рейтинг и др. в) остатъчен риск — рискът, който остава, ако признатите техники за редукция на кредитния риск покажат по-ниска ефективност от очакваната. Дефинирането на кредитния риск съдържа в себе си три базисни концепции: 1.Риск от неизпълнение (Default risk) и миграционен риск (риск от промяна кредитната оценка)(Migration risk) Кредитният риск не се ограничава до възможността контрагентът да изпадне в неплатежоспособност; дори слабо понижение в кредитоспособността на последния поражда риск, свързан с отклонение от стойността на актива (кредитната експозиция), водещо до редукция в доходите и/или капитала на финансовата институция.
Например, влошаване в кредитоспособността на контрагент по предоставен при фиксиран лихвен процент кредит, води до понижение в пазарната стойност на кредита, определена като настоящата стойност на договорените парични потоци (доколкото приложимият дисконтов процент, освен безрисковата норма на възвръщаемост по инструменти с аналогичен матуритет, включва и рискова премия, отразяваща вероятността от неизпълнение от страна на заемателя). В този смисъл, кредитният риск се проявява в два различни варианта: риск от неизпълнение — рискът от реализиране на загуби в резултат на действителна неплатежоспособност на заемателя (при която плащанията са прекратени), и миграционен риск (риск от загуби в резултат на понижение на кредитния рейтинг на заемателя). Ето защо, измерването и управлението на кредитния риск следва да се базира не на просто биномно разпределение на възможните състояния („наличие“ — „отсъствие“ на неплатежоспособност), а на дискретно или на непрекъснато разпределение, при което неплатежоспособността представлява крайната степен, последна в поредица от състояния, при които дебиторът остава платежоспособен, но вероятността от бъдещо неизпълнение по дълга прогресивно нараства.
.Рискът като неочаквано събитие За да бъде разглеждана като източник на риск, вариацията в кредитния рейтинг на контрагента следва да бъде неочаквана. Очакваното развитие във финансовото състояние на кредитополучателя (напр., известно понижение в кредитоспособността) следва да намери подходящо отражение при вземането на решение за одобряване на кредита (рациониране на кредита, изискване за обезпечение и т.н.), респ. в процеса на определяне на лихвен процент. Реалният риск се изразява във възможността тази оценка впоследствие да се окаже неточна, т.е. да възникне влошаване в кредитоспособността на контрагента, непредвидено от кредитора.
В този смисъл, присъщият риск се отнася само до събития, които, макар и предвидими, са неочаквани. 3.Обхват на кредитната експозиция Експозицията към кредитен риск обхваща, освен конвенционалните форми на банков кредит (отразени като балансов актив), също и: инвестициите в ценни книжа, отразяваните задбалансово операции, като банкови гаранции, извънборсово търгувани деривативни контракти и транзакции с ценни книжа, чуждестранна валута и деривативи, в очакване на окончателен сетълмент (изложени на сетълмент риск). 3.2.Очаквани и неочаквани загуби При оценката и управлението на кредитния риск е важно разграничението между очаквани и неочаквани загуби по кредитната експозиция. Оценката на очакваната загуба (Expected Loss, EL) по една кредитна експозиция изисква определянето на следните параметри: -очаквана стойност на експозицията в случай на неизпълнение (експозиция при неизпълнение) (Exposure at Default, EAD), променлива, включваща текущата стойност на експозицията, плюс възможната вариация в размера на кредита от настоящия момент до датата на възможното неизпълнение. -вероятност от неизпълнение (Probability of Default, PD) от страна на заемателя; -очакваната загуба при неизпълнение (Loss Given Default, LGD), т.е. процентът от експозицията, който банката предвижда, че няма да си възстанови (например, чрез реализация на обезпечение или в рамките на процедура по несъстоятелност); LGD = (1 — RR) Където RR е очакваният процент на възстановяване по експозицията.
От количествена гледна точка, кредитният риск се измерва чрез потенциалната загуба в случай на неизпълнение от страна на длъжника; тази загуба може да се определи като произведение от посочените три параметъра: EL = EAD . PD . LGD В този смисъл, кредитният риск се състои от три съставни елемента: риск от неизпълнение, риск, свързан с експозицията при неизпълнение (риск, експозицията при неизпълнение да бъде по-голяма от първоначално очакваната стойност) и риск, свързан с вероятността за възстановяване на част от експозицията при неизпълнение. Риск от неизпълнение (Default risk) Адекватен количествен измерител на този риск е вероятността от неизпълнение от страна на контрагента. Неизпълнението може да бъде дефинирано по няколко начина: неплащане на дължима вноска28; нарушаване на клауза от кредитния договор; понижение на стойността на активите под тази на дълга (състояние на неплатежоспособност) или откриване на производство по несъстоятелност на кредитополучателя.
Неизпълнението невинаги води до незабавни загуби, но може да повиши вероятността от изпадане в състояние на неплатежоспособност. Вероятността от неизпълнение зависи от фактори, свързани с пазарната среда, размера на компанията, конкуренцията, качеството на управление и др. Банките прилагат различни техники за оценка на риска от неизпълнение, базирани на: външни кредитни рейтинги (честотата на неизпълнение нараства експоненциално с понижението на рейтинга); вътрешни кредитни рейтинги; кредитна история на контрагента; статистическа информация относно вероятността за неизпълнение в ретроспективен план по контрагенти, индустрии или пазари; спред по суаповете за осигуряване срещу кредитен риск (Credit Default Swap), цени на акции на контрагента и др.
Риск, свързан с експозицията при неизпълнение (Exposure Risk) Експозицията при неизпълнение представлява стохастична променлива, чиято волатилност (респ., горната граница на потенциалната експозиция към момента на неизпълнение), зависи от типа на кредитното улеснение, предоставено на заемателя. При кредитните линии, например, банката се ангажира да предостави на кредит определена сума на клиента, като последният решава каква част да използва и кога; действителният размер на усвоения кредит може да се променя във времето в резултат на решения, външни за банката. Въпреки това, експозицията при неизпълнение често е детерминистична. Например, много банкови кредити предполагат формирането на нестохастична експозиция, предвид наличието на предварително определен погасителен план. Същото важи за облигациите, при които паричните потоци са изцяло дефинирани към момента на емисията.
Ето защо, експозицията при неизпълнение може да има сигурна или несигурна стойност. Във втория случай, заемателят се ползва от опция, позволяваща му да променя размера на кредита, който ползва (макар и в рамките на определен лимит). Доколкото компаниите, изпитващи финансови затруднения са склонни да използват кредитните си улеснения в максимална степен, съществува риск от нарастване в размера на експозицията, непосредствено преди момента на неизпълнение по дълга. Това поражда риск, експозицията при неизпълнение да бъде по-голяма от първоначално очакваната стойност.
При продукти от типа „кредитни линии“, оценката на експозицията при неизпълнение (EAD) изисква определяне на усвоената (DP) и неусвоената (UP) част от кредитния лимит. Необходимо е определянето на „фактор на кредитна конверсия“ (CCF) или конверсионен коефициент, който показва процента от текущо неусвоената сума по кредитния ангажимент, който ще бъде усвоен и няма да се възстанови преди момента на неизпълнение. Сумата по ангажимента се определя съгласно договорeния лимит, освен ако банката не е определила по-висок вътрешен лимит.
