Задължителната казарма: робство и 100-процентов данък върху доходите

Започват сериозни стъпки по връщане на задължителната наборна военна служба (с промени в закона за Резерва Министерство на отбраната въвежда задължителен военен отчет за всички българи между 18–32г.), което си е повод за бърз коментар.

Идеята за задължителната военна служба засега се счита едва ли не за кьорфишек, но си се прокарва на седмица по лъжичка и става все по-реална.

Проблемът се обостря с оглед на:

1) прокси-световната война в Сирия, в която една срещу друга се сблъскват две наши познати съседки — Турция и Русия;

2) реалната угроза на Ердоган да му писне на феса и да пусне стотици хиляди (дори милиони) бежанци през границите със съседните му страни;

3) реално у нас си тече “тиха” мобилизация, а запасняците редовно са привиквани с повод или не из цяла България.

Наборната военна служба нищо чудно вече да е решена където трябва, затова е важно да знаем какво е тя в същността си.

Не малко — и при това доста образовани - хора въздишат по ползите от казармата и нуждата от наборна служба. Аргументите са разнообразни, но основните са:

- По-евтино е за държавата да го има този “ресурс”, стопил се при отпадането на наборната служба.

- Въпрос на патриотизъм и задължение към обществото.

- Целият свят е на тази вълна, това е консервативната (на Републиканската партия) американска визия за това да пазиш родината.

- Полезно е за физиката и психиката на мъжа, понеже поколенията се израждали и трявало някой да се “погрижи” за тях.

- Тя службата е като стаж, тоест полза има и за “стажанта”.

- В крайна сметка може да се направи “качествено”, без щети, така че хем вълкът сит, хем агнето — цяло.

Контра-аргумените

Задължителната военна повинност е престъпление срещу личността.

  1. Тя е отвличане, робство и склоняване към най-страшното престъпление — убийството. В полза на държавниците и политическата дискреция. Защото нали няма съмнение, че войната не е друго освен убийство на хора от страна на дъжавата, но в по-голям мащаб… А който откаже да участва — е съден като дезертьор и изменник, което на места се наказва със смърт.

2) Робство, защото “А” — държавата — разполага с тялото и живота на “Б” — мобилизирания. Дали ще го накара да лъска ботуши, охранява воененен обект/граница или бомрбардира хора, в единия случай, или просто ще го прати на плантация да бере памук — няма никаква разлика по същество.

3) Що за аргумент е “че било по-евтино за хазната”?

Ами то най-евтино за хазната вероятно би било да избият пенсионерите и да падне голям финансова дерт. Аргументът за себепритежанието, за индивидуалните права и неотменимоста им — къде изчезна?

4) Икономически погледнато: задължителната военна служба е и 100-процентов данък върху доходите— през това време, жертвата не може да прави нищо друго, целият й доход е собственост на армията.

5) Ако човек е пацифист и предпочита да умре, но да не пипа оръжие, тази принуда реално изтрива личността, избора му и т.н.

6) Нищо патриотитично няма в това да подкрепяш правителството на страната си, когато иска да избива собствените си и чужди граждани,тоест да громи, вместо да остави хората на спокойствие да живеят, работя и създават.

7) Вместо да се чуди как да вкара младите мъже в казармите в най-продуктивните им години, за да не стоят без работа, държавата да махне ограничения пред трудовия пазар —админстративното бреме, осигурителни прагове, МРЗ, колективни договори, трудности пред наемане/освобождаване.

С една дума — единствената причина младите да не могат да намерят работно място и да се докоснат до занаят, поради смазване на бизнеса и бариери пред най-неопитните и нискоквалфицирани за влизане на пазара на труда.

8) Наборната служба не е стаж — стажът е по желание и ако не ти харесва, можеш да го прекъснеш. Обратно, в другия случай те грози най-малкото затвор.

9) Консерваторите в САЩ са обратното на патриоти — те, както не малко политици в Русия, — знаят, че държавата (не свободните граждани) винаги черпи сили от войната, мобилизирайки ресурса в своя полза. Затова и живеят за войната, но не за самозащита, а за имперска атака — това е тяхното верую.

Патриотизмът, ама истинският, би спестил тези създаващи опасност от външна контра-агресия и тероризъм, фактори.

10) Обществото е сбор от индивиди, собственици на живота си. Никой не “дължи” нищо на обществото, освен да не застрашава живота и собственоста на другите. Ако се приеме обратното за вярно, то при достатъчно представители на “обществото”, олицетворено в политиците на власт, всеки отделен човек може да бъде смазан. Под всеобщи - на мнозинството — аплаузи, разбира се.

Животът си е собственост на всеки и няма как някакви псевдо-патриоти да знаят кое по-добро за мен или вас във физическо и психическо отношение, та че и да се “грижат” за него.

11) Така както партизанските отряди винаги громят и най-мощните армии, така, ако се наложи, отпор с живота и собствеността си, ще дават и българите.

(Афганистан, Виетнам, Ирак и САЩ при войната за Независимост са пример за сблъсък на партизани с топ-армиите на времето им. С ясен изход в полза на партизанските и герила формирования, бранещи домовете и децата си.)

Епилог

За жалост, у нас няма много политици, които да са напълно наясно с националния интерес — мирът, — и които да се борят и да работят за него и само за него.

Повечето не разбират, че т. нар. “колективна сигурност” в лицето на световния жандарм НАТО/САЩ (правителството им) е причината днес Близкия Изток да е такова взривоопасно буре с барут, както и че “благоговеенето” пред “непобедимата” Руска армия, нито ще ни донесе сигурност, нито е нещо по-различно в същината си, а само в мащаба.

Свободният човек срещу господството на сблъскващите се за глобален контрол държави. Това е залогът.

Новата крачка със “задължителния” военен отчет е опасна, защото ако искате да мобилизирате населението, първо се нуждаете от информация — с колко хора разполагате, къде живеят и т.н.

Статистиката, архивите и “отчетите” пред държавата служат само за едно — контрол и подчинение, нямат никаква друга полза в мирния икономически живот.

С една дума: това е крачка в грешната, да не кажем, пагубната посока.

Show your support

Clapping shows how much you appreciated Kuzman Iliev’s story.