Where The Wild Things Are

Книгата, за която пиша днес, не е лично мое попадение. Цялото семейство бяхме излезли на лов за книги и моят съпруг (леле, колко сериозно звучи) ме извика заради една книга на име “Where the wild things are”. Знам, знам че на повечето от Вас името е познато и веднага ще кажете, че има филм със същото заглавие, но буквално до онзи ден аз не знаех този факт.

Но да се върнем към книгата: странна наглед, с илюстрации изрисувани с много ситен щрих и почти липсващ текст. Изключително запазена, ако изобщо е била четена. И така тя се озова на моето бюро и залежаваше известно време там, без да бъде разгъната, докато…не я забелязах в Инстаграм. В един профил бяха публикували снимка на корицата и под нея имаше изписан дълг текст, а това означаваше, че в тази книга най-вероятно има има нещо специално!

Прочетох написаното, а след това взех книгата и я прочетох. Хареса ми! После я връчих на Лора (7г.) да я чете и тя геройски се справи, въпреки първоначалното негодувание. Все пак харесва предимно книги за еднорози и феи, а аз се опитвах да и пробутам книга с не особено привлекателни чудовища!

Сюжетът на книгата изглежда стандартен: малко момче е изпратено в стаята си от своята майка и е оставено без вечеря. Всичко това, защото е бил непослушен. Той от своя страна влиза в стаята си и отплава с лодка към далечната страна, в която живеят Дивите Неща, покорява ги и става техен крал. След известно време прекарано там му омръзва, домъчнява му за мама и така решава да се прибере в къщи.

И сега идва ред на логичния въпрос: кое й е толкова необикновеното? Книга като книга! Дори и цял филм да са направили по нея… ?

Да, ама не! Книгата е била издадена за пръв път през 1963 г. и ако в момента сюжетът изглежда обичаен и скучноват, на времето е успял да предизвика огромен интерес до такава степен, че през 1965 г. печели награда за “Най-силно открояваща се книга с илюстрации”. Освен това, почти постоянно се е намирал някой, който да я заклейми като неподходяща за деца заради тъмните тонове, с които е нарисувана, както и заради липса на възпитателен елемент!

Оказва се, че от 1963 г. досега тя е преиздавана многократно, превеждана на много езици и сравнително известна по света. А дали е известна и у нас…ще се радвам да споделите и Вие :)

А за финал само ще кажа: “I’ll eat you up! I love you so!”

Слагам препратка към трейлъра на филма: https://www.youtube.com/watch?v=uNJPSc_4RCI

И книгата, за тези от вас, които биха искали да я разгледат и прочетат: https://www.slideshare.net/samsmith_12345/maurice-sendakwherethewildthingsare

Алекс