Биолуминесцентни гъби

Биолуминесценцията от гръцки : „bios“ –„живеене“ и „lumen“- „светлина“, е процес на излъчване на светлина от жив организъм. Светлината е в резултат от взаимодействието на две различни химични вещества- луциферин, който произвежда светлина, и луцифераза- ензим, който катализира реакцията. Обикновенно процесът изисква наличието на други вещества, като кислород и аденозин трифосфат.


Светещи гъби са описани в литературата, още през 382 г. пр.н.е., когато Аристотел пише за “светлинно дърво.” Марк Твен е описал луминисценти гъби в Приключенията на Хъкълбери Фин “като гнили парчета … сияещи в тъмното“. За пръв път научно описани са през 1840 г. от британският ботаник Джордж Гарднър във Бразилия.


Биолуминесцентните гъби отделят зеленикава светлина с дължина на вълната от 520–530 нанометра .Светлинното излъчване е непрекъснато и се среща само в живите клетки. Биолуминесценцията може да се появи в различните части на гъбата- в мицела, в плодните тела, в младите ризоморфи или в спорите.

Биолуминесциращ мицел /отгоре/ и биолунисциращи спори /отдолу/

Въпреки че биохимията на гъбичната биолуминесценцния не е напълно изяснена, експериментални данни показват, че тя се извършва на два етапа. В първият етап, светлоизлъчвaщото вещество ( луциферин ) се редуцира от разтворим редуктазен ензим за сметка на NAD (P) H . През вторият етап, редуцираният луциферин се окислява от неразтворима луцифераза , като се освобождава енергия под формата на синьо-зелена светлина.

Условията на средата, които влияят върху растежа на гъбите, като например рН , светлина и температура, влияят и върху биолуминесценция, което предполага връзка между метаболитната активност и гъбната биолуминесцентния.

Всички биолуминeсцентни гъби споделят един и същ ензимен механизъм, което предполага, че има биолуминесцентен път, възникнал в еволюцията. Някои учени смятат, че блясъкът може да бъде страничен продукт от разграждането на лигнина. Биолуминесценцията е метаболитен процес, кислородо-зависим, защото осигурява антиоксидантна защита срещу потенциално вредните ефекти на реактивните кислородни форми, произведени по време на гниенето на дървесината.


От всички 100 000 описани вида гъби, само 71 от тях сияят, всички от които са членове на разреда Agaricales. Те формират тънкостенни бели спори за разпръскване, всички гъби са бели плесени, които могат да разграждат целулозата и лигнина до растителните остатъци. Най-голямото разнообразие на биолуминесцентни гъби има в тропиците, въпреки че няколко вида растат и в умерените местообитания.

Физиологичнота и екологична функция на гъбната биолуминесценция не е напълно изяснена. Предполага се, че в тъмните сенчести тропически гори , биолуминесцентните плодни тела могат да привличат пасищни животни (включително насекоми и други членестоноги), които биха могли да помогнат за разпръскване на техните спори. Други учени смятат,че биолуминесценцията служи за отблъскване на хищниците, като сиянието се смята за признак на токсичност от много същества.

Биолуминесцентните гъби са широко разпространени в Апалачите (най-старата планинска верига в Северна Америка).Там местните жители ги наричат с името “Foxfire“. И дълги години горите там са известни точно с този феномен. „Fox“ в думата не идва от „лисица“, а може да се извлече от старата френска дума „ fols“ , която означава “ фалшиво“.

Блестящите гъби и светещите дървета се появяват в различни митове и легенди от цял свят, от англосаксонските легенди до Японските народни приказки. Те са свързани с истории за призраци, феи и елфи, вдъхновени през вековете от призраченият блясък на гъбите в гората.

Биолуминесцентните гъби, са изключително интересени организми и могат да бъдат открити и на пазара. Те се използват като естествени източници на светлина и за декорация.

Panellus Stipticus.
Like what you read? Give Margarita Hvurchilkova a round of applause.

From a quick cheer to a standing ovation, clap to show how much you enjoyed this story.