Филипов: Любопитство, литература и диалогичност
Понеделник.
Звънецът бие.
Забързани стъпки, прелистване на страници и закопчаване на ципове на раници акомпанират децата, които донаместват вещите си върху чиновете си. Дежурният дава знак. Симфония от скърцащи столове приветства прекрачващия прага на класната стая Костадин Филипов. След усмивка и поздрав от учителя по български език и литература, учениците се наместват на столовете си.
—Как мина уикендът ви?—пита господин Филипов, заемайки своето място на подиума.
Глъчка обзема класната стая.
***
Костадин Филипов е роден във Велинград през 1979 година. Още от много малък, той развива нестихващо любопитство към заобикалящия го свят.
,,Двамата ми дядовци бяха хората, които отвориха моите очи към красивата действителност наоколо, към точните науки, към природата, към всички тези неща, които ни карат да се обогатяваме“, споделя Филипов.
На крехката възраст от 4 години, той може да чете, пише и смята. Има интерес към историята и географията. Но точните науки не успяват да го пленят. Като кандидат-студент, Филипов е обзет от писане на есета и текстове на песни. Таейки творчеството в сърцето си, той намира път към Пловдивския университет „П. Хилендарски“, където през 1997 година започва обучението си по Българска филология.
След завършването си обаче съдбата го насочва към журналистиката, с която се занимава вече 25 години. Освен водещ на радио- и телевизионни предавания, сред които централната емисия “По света и у нас” по БНТ1, Филипов се занимава и с творческо писане. Той пише стихове и разкази, както и текстове на песни, някои от които изпълнявани от обичани певци като Орлин Горанов, Наско от Б.Т.Р, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Милица Божинова и много други.
,,През годините не успях да реализирам практически смисъла на това да имам дипломи за завършен степен бакалавър и магистр, съответно по българска филология и българистика“, признава Филипов.
В края на 2023 вътрешен порив насочва журналиста към страницата на Регионалното управление на образованието (РУО), където той намира конкурси за преподаватели по български език и литература. Кандидатства на три места, но гостоприемството на г-н Богомилов и екипа на 100. ОУ по време на интервюто му му подсказват, че ,,Найден Геров“ е мястото за него. В началото на февруари 2024 година, Филипов, отворен към нови предизвикателства, официално заема позицията си като учител по БЕЛ в 100. ОУ.
,,Не влязох при учениците от пети, шести и седми клас с някакви очаквания. Исках да се оставя на момента, в който за първи път се срещна с тях и да се усетим, аз — тях и те — мен. Мисля, че се получи“, усмихва се той.
Филипов обяснява, че за него е много важно да съществува диалогичност в часовете му.
,,Аз не обичам чистия, строг лекторски начин на преподаване. Винаги ми се е искало хората, на които преподавам нов урок да развиват своето критично мислене, да споделят своите тези пред своите съученици и пред мен. Така и аз си правя изводи за тяхното ниво на обучение до момента и си съставям план за това как да надградя и да им помогна по най-добрия начин.“
Той намира и такова желание сред учениците си, които активо влизат в контекста на изучаваните творби, в позицията на техните автори, разказвачи и лирически герои.
,,Звънецът за край на маса в повечето случаи бие неочаквано. Аз искам още и още да кажа подадения нов урок. А и усещам, че и на децата не им се излиза в междучасие. И причината е именно тази диалогична форма — те са съучастници в процеса на предаване и приемане на нови знания. Има и реципрочност — както аз им давам нови знания, така и те ме научават на много нови неща.“
Усещайки създаващата се връзка и динамика между него и учениците му, Филипов споделя, че един преподавател трябва да бъде адаптивен към нуждите на своите възпитаници, да бъде приятел с тях и да е готов да експериментира с начина, по който им преподава.
“Сигурен съм, че свободата, която им давам като преподавател, ще им бъде от полза в следващия етап от живота им — след като завършат училище, когато те трябва да се справят сами. Следователно, аз и колегите ми от 100 ОУ не трябва да бъдем само учители по предмета, по който преподаваме, а и учители, които подготвят децата за големия, нов живот, който предстои след завършване на средното им образование.”
