Ляв крачол/десен крачол

Angel Marzhev
Sep 5, 2018 · 10 min read
via Jezebel

В левия или в десния” е въпрос, който не стряска само тръгналите да си шият панталон.

(да, шивачът пита накъде виси пенисът ти)

Лявото и дясното при партии е горе долу същата работа. На повечето хора им е през оная работа.

Kойто не го домързи да се реди да гласува често гласува по напълно повърхностен критерии. Дали човекът на бюлетината е от твоя етнос, дали има пъпка на носа, дали мразите едни и същи неща. Хората гласуват с подсъзнанието си, вече не ги интересува иделогията.

Въпреки това въпросът е важен, и то не само за тези, които се интересуват какво става в гащите ти. Когато човек отива да гласува той е изправен пред избор; почти същия както когато отива на пазар. Обграден от десетки, стотици търговци , всеки от които твърди, че именно неговият продукт е най-добрият и именно този, от който човекът отсреща има всъщност нужда.

Но на самия купувач в крайна сметка се пада изборът кой и какво ще избере. Всеки трябва да прецени точно от какво има нужда, колко е готов да преглътне финансово за него и кой ще изпълни задължението си да предостави обещаното най-добре.

Разбира се винаги може да отида пак при стария търговец, от когото винаги е купувал, и когото познава по име. Но всеки път стоката му става все по-лоша и по-лоша. Много пазаруват от него, но това го е накарало да се старае по-малко при избора си на продукция, осланяйки се, че инерцията на потребителската лоялност ще го задържи в безнеса завинаги.

Купувачът може да отиде и на щанда отляво. Там предлагат нови сортове идващи от Запад. Те са в крак с най-модерните технологии. Имат най-малко пестициди и са с най-високо качество. Но дали ще може да си позволи цената? Откъде да знае, че обещаното наистина ще съответства на реалността?

Или пък дясната будка? Там беше този намръщеният чичак, при когото никой не стъпваше. Сега е някой нов. Внукът му. Гледаш хората се събират при него. Решаваш да отидеш. Продуктите там били традиционни. Традиционно отглеждани, по традиционен начин, поливани с традиционен дъжд под традиционно небе. Никакви модернистични шменти капели-ГМО-джендър изгъзици, зеленчци за хора със здрави ръце и космати гърди. А и цената е най-ниската. А и качеството било най-високото. Как ставала тази работа ли, едно време да не са били по-високи цените, а виж какви продукти са яли хората, та сега ли не може?

Пазаруването е договор. Обещание, на което се доверяваш, вярвайки че ще получиш най-добрият резултат за теб или за близките ти. Пазаруването е сделка, танц между доверието в казаното и опита на съзнанието да разбере къде истината свършва и започват празните приказки. Пазарът е тържище на обещания — дадени, изпълнени или пък не. Същото е и с политиката.

А и с гащите

Разбира се винаги можеш да решил да не гласуваш, пардон — да пазаруваш, изобщо. Да оставиш някого другиго да прави избора с какво ще се храниш, колко често и дали ще ядеш изобщо. И тогава си свободен да недоволстваш, със сигурност ще си намериш и други слушатели, който са в твоето положение, с които заедно да недоволствате над решенията , които някой друг е взел за вас. Може да го правите в някое кафене, пред монитор или на семки на пейката пред входа. Но това съвсем няма да промени реалността, в която живеете — човек на средна възраст, за когото още някой се грижи като за дете.

Лявото и дясното не са просто изсмукани от съдържание категории, крачоли в които да си навреш оная работа. Те са предизборните програми, сборът от нечии обезщетения, събрани в една дума — ляво или дясно. От нея можеш да разбереш каква са възгледите на дадения политик за разходите в държавата, търговията, осигуровките, данъците, токът, браковете, религията.

Добре, значи да се абстрахираме от пъпката на носа. Но когато етикетите “ляво” и “дясно” вече спрат да значат нещо. Ако имат съвсем обратното на очакваното съдържание? Или пък това, което се намира в идеологията им, е до таква степен различно очакваното, че все едно не са едно и също нещо с него?

Така например традиционната дясна консервативна партия в Дания се нарича Venstre, в превод “ляво”. Радикално лявата партия пък сега се намира някъде в центъра на политическия спектър. Британската и Руската Либерално демократични партии, макар и с еднакви имена, няма как да се различават повече във вижданията си. Австралийските Либерали са всъщност отново консервативна партия, напук на антонимния речник.

Съвсем логично следствие от този смислов тюрлюгювеч личи в самоопределянето на сегашните политици. Колкото и да се различават във вижданията си за бъдещото на Франция и двамата топ кандидати за президентския пост- Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, твърдят, че са извън традиционното ляво-дясно — “извън политическите нюанси” или “над партийното разделение”.

Това е една особено любима позиция на новите националистически движения (и не само на новите) — т.нар “популисти”, отчасти защото големите над-национални съюзи като Европейската народна партия или Партията на европейските социалисти в повечето случаи ги отхвърлят за членове.

Така тези групички от аусайдери дълги години живееха в лимбото на подигравките, преживявайки хранещи се с утайката и трохите на скандалите и неуредиците, повтаряйки до втръсване любимата измишльотините на лидерите си с целеустременността на конска муха в неделя сутрин. Чрез комбинация от тромаво маневриране и опортюнизъм, дължащ се по-скоро на сляп късмет отколкото на дълбок замисъл, някои от тях успяха да запълнят пространствата освободени от големите политически блокове, стремящи се да бъдат максимално центристки, с надеждата по този начин да привлекат максимално много избиратели. По този начин те оставиха фланговете си опасно открити за всеки готов да падне в калта на политиката , за да ги заеме.

Така след серията катаклизми — финансовият колапс от 2008 г., бежанската криза, последвала Арабските революции и бавният, но неизбежен преход от икономика на производството към икономика н услугите, традиционният и непоклатим консенсус на западната политика поддаде. Традиционно лявото и дясното, след дълги години на практични компромиси за сметка на идеологическата си чистота загубиха подкрепата на най-верните си гласоподаватели — старите и богати за “Дясното” и бедните работещи за “Лявото”.

По-старите избиратели решиха да гласуват за “новите” националисти, които обещават да решат проблемите на Настоящето, като приложат притоплени грешките от Миналото. Наричани “популисти”, “фашисти”, “кафяви” (по цвета на нацистките ризи), всяка една такава партия или движение, както те обичат да се наричат, продава на избирателите си една идеализирана идилична картина на минало, минало, което никога го е нямало.

От това минало липсват и ужасите от масовите убийства, младежите умиращи без крайници на фронта, горящи и задушавани с газ, липсват и жените, гонени по улиците — остригани и с разкъсани дрехи или пък тези, които събират сили да се пронижат със закачалка, само и само, за да не хранят още едно гърло.

Тях ги няма за сметка на кича на тяхното си минало, минало, което плува в маршируващи дечица във весели народни костюмчета, произведени в Китай (вероятно от техни връстници), минало, в което всеки си е знаел мястото ( тоест жените и различните малцинства ги е било страх да искат равни права), народът е бил задружен (инакомислещите са били убивани или обявявани за луди) и всеки се е познавал със съседните си ( “селяните са си стоели в селата”). Минало в което, хората са изяждали, или в повечето случаи са били изяждани.

Друга отличителна черта на това течение е мътността в идеологиите им. Всеки техен поддръжник знае какво те не са, но когато стане въпрос за какво са, отговорите лакатушат като стрелката на полиграф.

Това е и една от причините тази група да се радва на толкова голяма подкрепа — от страна крайно дясна периферия на шовинистите, расистите и женомразците до левите маргинали — бивши комунисти и социалисти, които не харесват как модерните социалдемократи са прекалено отстъпчиви пред шефовете им, както и че над московския Кремъл не свети звезда.

От там и катастрофалния сблъсък на популистите с реалността на управлението.

Въпреки, че UKIP на Найджъл Фараж успя да изкара Обединеното кралство от ЕС, на последните избори тя загуби единствения си представител в долната камара.

FN на гореспоменатата г-жа Льо Пен успя да изключи от редиците си основателят на партията баща Жан-Мари, и въпреки, че за втори път самата тя достигна до балотаж, в парламента тя спечели едва 8 от 577-те места, съпоставено с 350-те места на партията на г-н Макрон, която той основа едва няколко месеца преди изборите.

Във Финландия Партията на истинските финландци след силният си резултат в изборите през 2011 г. и последвалото си участие във властта успя да се разпадне на съставните си части и да загуби над 50% от представителите си.

Въпреки, че успяха да формират правителство в Италия с другата популистка партия — Lega Nord, Движението Пет звезди на комика Бепе Грило, също толкова неориентирано в политиките си като останалите подобни “движения”, едва успява да управлява столицата на страната — кметицата Вирджиния Раджи е с ужасяващ рейтинг и дори не може да се справи с такива базисни неща като събирането на боклука и поддържането на многовековното културно наследство на Рим.

Единственият начин тези партии да се задържат на власт в сегашното си плачевно състояние е като икономиката на страната е в добра форма — нещо което дотолкова зависи от състоянието на световната икономика, колкото и то успехите на предишните по-центристки правителства. Така ги има и Фидес в Унгария и ПиС в Полша, но и Сириза в Гърция — родена в криза, която тя не е пречинила, но със сигурност е задълбочила и която вероятно и ще я погребе. Да не говорим и за случаи като този на Доналд Тръмп и неговия импийчмънт — понякога и просперитета на страната ти не може да те спаси.

От друга страна като такива извън политическия спектър се и определят и новите прогресивни, новото “Ляво”, родени от амалгамата на постигнатото от центъра и копнежите на мечтателите — било те младите или университетските професори.

Демократите на Обама, ЕМ на Макрон, Либералите на Трюдо в Канада, Гражданите на Aлбер Ривера в Испания. Всеки един от тях обещава светло бъдеще, вероятно по-светло от което наистина ще бъде, бъдеще до което ако зависеше само от коефициентите на интелигентност на кабинетите им, нищо чудно те да достигнат.

Много от участниците в тези движения далеч не са аутсайдери неуспели да се впишат никъде другаде, както при другата група, напротив. Често те са бивши членове и на двата традиционни политически блока (Макрон е бивш министър в Социалистическо правителства, а премиерът е от дясната партия на Републиканците), уморени от партийните боричкания, запознати как функционира държавата и готови да освободят пълният и потенциал без да бъдат спирани от тесните партийни машинации.

На хартия звучи прекрасно, но тук се намира и най-голямата слабост на тези нови движения. Въпреки , че те умеят да управляват безкрайно добре, модерният глобализиран свят, който е като мечта за младите и образованите, видели многобройните му възможности, свят който може да даде най-много в дългосрочен план, е трудно да бъде обяснен на обикновения работник или пенсионер, който живее от заплата до заплата, пенсия до пенсия, и който се интересува от близките до него, пряко засягащи го проблеми.

Такъв човек не би бил готов да плаща по-малко за стоките в магазина, ако това би означавало, че има шанс фабриката му да затвори или да се премести в чужбина. Не би бил готов да има гарантирана пенсия с парите на работещите имигранти, ако това би означавало, че съседите му ще бъдат хора, чийто език той не разбира. Не би бил готов да приема различната сексуалност за равнопоставена с неговата, дори това да означава, че детето му цял живот ще бъде принудено да живее с бремето на страха и нереализираната любов.

Но дали тези две течения смятащи себе си за надпартийни наистина не могат да се впишат в един регистър, създаден именно да описва къде попадат движения като техните? Дали наистина има значение накъде сочат, или и на тях им е през оная работа вече?

Въпреки многото часове спорове, дебати и милиардите дървета, паднали за отразяването им, лявото и дясното са улавят едно много просто разграничение -дали някой не иска промяна и е готов да живее със всичките последици на един сбъркан, но все пак познат свят, или иска нещата да продължат да се променят, като е готов да изостави близкото и познатото, за сметка на едно по-добро непознато бъдеще.

Ако си от първите — поздравления, ти си “Десен”, нищо че през целия си живот си гласувал за БСП. Ако си от вторите — ти си “Ляв”, било то и член на традиционна или градска “дясна” партия.

Лявото и дясното не са, и не могат да бъдат оставени да бъдат само едно академично разграничение. В едно променящо се постоянно време не можеш да настояваш, че само ти си неподвижен; ако се преместиш в южното полукълбо и ходиш на плаж през Август, има голяма вероятност да настинеш. Колкото и малко значение да имат тези етикети, те все пак играят своята важна роля — да накарат политиците ни да избират ясни позиции, като напускат уюта на ала-балата (разбира се, че можеш да проповядваш това, което ти дойде на акъла и да управляваш опипвайки с крак пътя пред теб, но това далеч не означава, че пътеката, по която се движиш, няма да завърши с пропаст). По този начин политиците правят избора на техния суверен далеч по-лесен и в крайна сметка по-правилен — малко избиратели имат времето и търпението да четат изборни платформи, замаскирани с думи, специално подбрани да не значат нищо.

Това не означава означава принуждаване да се заемат диаметрално противоположни позиции, напротив. Политиката е изкуството на възможното, затова всяко управление е серия от компромиси с обещаното — процес, който смекчава крайностите и създава консенсус в една здрава демокрация. Но все пак позиции ясно отличаващи се една от друга, зад които могат да застанат хора вярващи в едно по-добро утре за страната си, а не само за себе си и семействата си.

Иначе всичко ще е през к*ра им.

Welcome to a place where words matter. On Medium, smart voices and original ideas take center stage - with no ads in sight. Watch
Follow all the topics you care about, and we’ll deliver the best stories for you to your homepage and inbox. Explore
Get unlimited access to the best stories on Medium — and support writers while you’re at it. Just $5/month. Upgrade