Представяне на сайта Toltec Legacy
Както е ясно от заглавието, целта на тази статия е да Ви представя сайта Toltec Legacy. Втората цел е да Ви дам някаква начална идея за моето разбиране за съдържанието на този сайт и защо е ценен. В замяна на усилията ми, искам да Ви помоля, ако това което прочетете Ви се стори ценно, да го разпространите.
Този сайт е образователен и предполага, че хората искат да се запознаят с толтекското наследство. Ако решите, че това е за Вас, ще трябва да свършите цялата работа сами, затова да почнем отсега. Ако потърсите в гугъл, повечето от което ще откриете за толтекски е подвеждащо. Затова Ви препоръчвам да започнете от тук.
Ако искате да получите по-добра идея, намислете си нещо, с което в момента се борите и потърсете по темата в публичната част на сайта. Т.е. напишете в гугъл:
site:www.toltec-legacy.com *challenge*,
където вместо challenge пише Вашето предизвикателство, написано на английски — езика на този сайт.
А ако предпочитате видео, това е Вашето! Препоръчвам Ви цялата серия.
Когато реших да се захвана с Пътя на Воина, единственото публично налично за толтекското наследство беше от учителя на Кастанеда, който той нарича в книгите си Хуан Матус. Аз бях чел две книги и бях заинтересуван, но и двете ме оставиха с усещането за нещо, което бих искал, но няма начин да получа. Първата описваше практики, които очевидно изискваха инструкция от някой знаещ, втората имаше практики, които като че ли можех и сам. Като да спра да си говоря в главата си. Ама напълно! Е опитах се, но само открих, че е невъзможно.
След няколко години обаче бях отчаян. Току що се бях развел и всичките ми връзки бяха провал, и с каквото се бях захванал, беше стигнало до задънена улица. И аз не знаех накъде да продължа и дали изобщо ще мога да продължа. Тогава започнах още една книга от Кастанеда — без особени очаквания, че ще ми помогне, а повече като бягство от действителността. Но нещо много силно резонира с мен. Един коментар на Хуан Матус за голямата романтична драма, завършила трагично, която Кастанеда току-що му беше разказал. Коментарът му беше, че няма нищо сбъркано нито с Карлос, нито с приятелката му, а те просто са били прекалено егоистични и с това почти не са се убили един друг.
Това напълно улови вниманието ми при все, че не го разбирах. Възможно ли е така да се правят нещата, че да не се стига до “трагедии”? И при все това да има обич? Тия въпроси ми бяха под-съзнателни, но решението ми беше да разбера колкото може повече — от собствен опит! за Пътя на Воина, както се казваше системата. Знаех, че може да ми отнеме години, но така или иначе нямах нищо по-добро.
И… това беше началото. :)
Имам намерение да напиша още няколко статии по темата, но първо искам да видя какъв ще е откликът. Затова съм благодарен на всякакви коментари!