За тези които не са разбрали, от вчера вече съм в клуба на TEDxSpeakers, благодарение на Венко и екипа на TEDxStaraZagora. Представих темата “Иновации в невежеството”, основно с представяне на документалния филм за образованието, по който работим вече три години. Имаме и ново име и лого — Ангели в действие, вижте, разгледайте. Мина добре, смятам че определено накарах някои хора да се замислят над някои цифри и историята на Ангел. Напрежението беше огромно, защото отварях цялото събитие и правех може би най-важната презентация в живота ми досега. Ще я повтарям в близка форма на много места в страната в следващите 6–7 месеца. Затова много благодаря на Гери Райжекова, която ме изтърпя да ми прегледа слайдовете и няколко пъти ми ги връща с коментари. Имаше нужда и още има нужда, но леко си отдъхнах. От тук нататък няма мърдане — филма трябва да има премиера към края на ноември. Сложили сме си една дата, но да видим какво ще кажат най-важните хора в следващите дни.

Имаше технически проблеми с устройствата за смяна на слайдове, на три пъти. Приемам ги за нещо нормално, в крайна сметка запазих хладнокръвие (случвали са ми се далеч по-гадни неща на презентации) и се надявам да работя със следващата версия на Hancy, което изглежда доста обещаващо. Актьора Стефан Вълдобрев беше водещ и се справи чудесно с представянето и преходите между всеки — много ми се иска да работим заедно за нещо подобно в даден момент. А сега малко повече за лекторите, които успях да видя и си водих бележки.

Ива от Jamba беше след мен и се срещаме за втора седмица след Code Week във Враца. Там тя имаше по-скоро мотивиращо представяне пред младежи и не можеше толкова да се разгърне. Основното, което организацията им прави е да намират работа на хора с различни способности, както тя ги нарече и организират маратони. Този път две от нейните истории в лекцията ме трогнаха — за тенисистката и фотографа. За тези които не знаят — тениса е любимия ми спорт, но не бях стъпвал на корта три години до миналото лято след трета тежка травма на дясното коляно. Но, ето че отново играя и ме досрамя, че не го правя повече — жената която тя даде за пример печели медали и купи за България в инвалидна количка, както и тренира деца. За възрастния фотограф, останал без ръце и пак снимащ с поръчки от целия свят ми доказа, че изкуството няма граници. Не знам как Ива ги поема тези истории и разказва с такава лекота и перлена усмивка, на мен би ми било много трудно да запазя самообладание и да не захлипам на сцената. В крайна сметка едно мое усещане тя повтори — всичко идва от сърцето, няма значение как изглежда човек и какви недъзи може да има. А нейното е голямо и свети — задължително гледайте лекцията ѝ като излезе.

Ингрид е професор от СУ и започна с — къде отиде културата? “Ако можехме да построим отново Европа, бих започнал с културата.” Не си записах на кой беше тази мисъл, но в наши дни е толкова вярно и нужно да се осъзнае. За мен основите на цялата хибридна война и фалшивите новини са точно в липсата на култура и критично мислене на толкова много хора. “Човек не може да се влюби в единен пазар” — колко вярно. На 2–3 пъти реферира към неща от моето представяне и то доста на място. Накараме отново да се замисля, че най-ценните ми приятели са тези, които ме насочват къде да ходя на изложби и арт места. Всеки може да се снима един ден в Европарламента, но политиците са скучни и ако нямаше арт инсталации и галерии наоколо няма как да ме завлечете до Брюксел. Така че, както Ингрид каза, няма да я има Европа без европейска култура.

Ясен Гешев определено имаше най-пиперливия и освободен език, който съм чувал на TEDx лекция, както каза Стефан не знам колко биип-ове трябва да му се сложат. Спомена за една книга и историята на един човек, която задължително трябва да си намеря — “Свирепият” на Ричард Марченко. Иначе не знаех че тяхно дело са толкова много от графитите в София, че даже и на картички ги слагали. Една негова мисъл си подчертавам с тройна линия — “Въпреки болката си, трябва да продължаваш напред, към където e светло.”

Илиян Любомиров е писател и поет, който беше без презентация но пък пълен с истории, които разказваше в движение, почти небрежно неподготвен, но изключително забавен. Каза и за ДДС-то на книгите, което е най-високо в цяла Европа и как не се дават пари за нови попълнения за библиотеки и читалища. Имало 14 милиона предвидени в бюджета от години, ама се спестявали и се давали за друго. Чудя се какви са тези по-важни неща, при положение че сме на последно място в Европа по културни инициативи. Е, затова каза че децата в страната четат вместо Хари Потър, овчарчето Калитко или историята на Цола Драгойчева. Забавно като го слушаш, ама трагично тъжно, като се замислиш. Разказа история за две ромчета, които преди време са се опитали да ограбят нещо от двора му и вместо това той ги научил да четат на български. “Дадох им нещо, което никой не може да им вземе.” — отново как трябва да подхождаме към образованието на всеки. Говорихме си след лекцията за преводи на български автори на чужди езици, както и за книжни центрове със съвременна българска литература извън България. Защо да няма красиви книжки на млади автори, аз знам поне 30 такива, които определено си заслужават? Ще се опитаме да направим нещо по въпроса.

Хотел Uniqato, в който бяхме настанени беше наистина чудесен, с пресни палачинки в 7, определено си заслужава да се заредите навреме за да ги хванете топли. Включих си работния компютър към телевизора, монтирах си малко видеото и си репетирах презентацията няколко пъти преди самото представяне.

Запознах се с топлеща купчина зареждащи хора, надявам се видя повечето скоро отново. Ще има втора част, защото сега не мога да си събера достатъчно мислите и искам да имам малко снимки, които се надявам да ми дадат утре.