Красиви в Добрич

Градския парк е необичайно добра комбинация от въздух, зеленина и вода

Преди година за първи път в живота си стъпих в град за който не знаех нищо, освен че е част от житницата на България. Нямах очакването да видя нещо различно и идвах, за да разкажа историята на един учител от Шумен. Извън тъжната статистика за демографския срив, която не се различава особено в цяла северна България, нямах представа че тук ще намеря най-красивия градски парк в страната, етнографския комплекс и всички други отворени пространства, които човек лесно може да забележи. Нямах представа, че ще намеря най-вече хората, които истински милеят за своя град и неговото бъдеще, които са решили да останат тук и сега.

Винаги съм обичал да пътувам в страната, но дотогава не бях идвал и не знаех нищо за Добрич. Когато се разходихме със Сашо, беше късен следобед и с няколко кратки щраквания с телефона си запазих усещането от този ден. Дали беше времето, водата, мирисът на отиващото си тежко за мен лято, но спокойно мога да кажа, че се влюбих. Запитах се, дали на такова място бих желал да разхождам и отгледам децата си.

Споделих снимките с няколко приятели, всички бяха единодушни — много красиво

На вечерята, когато бяхме седнали в ресторанта на Вила де Полета, ви разказах че не съм предполагал, че имате най-красивия градски парк в България и как си представям в него да се снимат филми, сериали и какво ли още не. Споделих и една хрумка — да се направи 48 часово филмово предизвикателство, с което това да се покаже чрез погледа на различни хора.

Времето е относително за всеки от нас, но много хора казват, че живеят за мига или тръпката от нещо ново. На онази вечеря с тези първи жадни погледи, с които ме гледахте всички на масата, когато споделих идеята, усетих точно такъв момент. Седмица по-късно Пламен ме помоли да напиша проект и бюджет. Направих го, но нямах особени очаквания — все пак идвах за първи път и не ви познавах. За мен най-голямото предизвикателство беше да пресъздадем заедно усещането за топлина и внимание, които ме накараха да оставя частица от себе си в Добрич и да искам да се връщам там с удоволствие, въпреки дългия път (със самолет трябва да видя как е) .

Малка част от хората, които помагаха

Днес се чувствам горд, че успяхме да посеем зрънцето любов и да разпалим страстта за създаването на нещо ново, красиво и качествено в толкова много хора. Това нямаше да е възможно, без изключителната подкрепа и всеотдайна работа на Сашо, Надежда, Боян, Пламен, Петър, Павел, Пепа, Иво, Валя, Стефан, Светлана, Ирена, Милен, Гугу, Анди и всички други знайни и незнайни добричлии, които приеха всички гости на града през тези няколко дни. Благодаря на изключителния поглед на Велин и Митко, които чрез очите, стъклата и сърцата си заснеха кадрите, които можете да видите в сайта и скоро в книжката. Благодаря и на останалите членове на журито — Петъо, Краси и Галя за това, че достигнахме единодушно до общото решение, което не беше никак лесно.

Всичките пет екипа вложиха сърцата си във филмите си

Благодаря на всички автори, които ни се довериха и работеха неуморно две денонощия — направихме всичко това за вас, със вас и заради вас. Всеки един успя да ме впечатли и очарова и бих работил отново с удоволствие с вас. На тези, които не успяха да дойдат или се отказаха в последния момент от страх или други “ангажименти” — убеден съм, че гледайки това което сте направили, ще ги хване яд. Наградите ни са скромни и са само три, но си позволявам да мисля, че истинското възнаграждение за всеки е било изживяването, емоцията, реакцията на публиката в града и останалите участници, когато гледате филмите си.

Всички вас, мили, прекрасни хора, спокойно мога да нарека днес мои красиви приятели. Благодаря ви и до нови срещи!