Оne girl finds…pregnancy
Ах (ох), тези месеци!
Със Слав си имаме нови приключения. Казват се Габриела и Йоан. Създала съм кратък списък с изводи, до които стигнах, когато бременеех. Те важат за мен и вероятно за още няколко познати и непознати дами, така че не претендирам за статистическа достоверност.
След първоначалната грандиозна еуфория от новината и насълзени очи на изгрев слънце през един майски ден, аз съм най-щастливата жена на света или поне в кооперацията до Женски пазар. Първо — със Слав ще имаме бебе (още не знаехме, че са две) и второ — аз съм супер. Чувствам се всесилна, всеможеща и всевиждаща. Освен че ще съм красива бременна, вероятно ще съм и доста продуктивна. Сега е моментът да разкрия всички свои таланти, способности и свръх интелигентност.
По време на бременност се затъпява
Имам планове за няколко работни проекта. Единият е травъл блог с полезни съвети и информация, като тук ще си партнираме със Слав. Другият е яка идея за нов бранд, по който ще действаме с моя колежка. Отделно си остава и ежедневната ми работа като супер маркетинг спец. Със сигурност ще изчета дузина книги и половината ще са професионално ориентирани. Да не забравя и „Хари Потър“, дето Слав все ме натиска да прочета.
Нищо подобно не се случва. Малко след като забременявам, мозъкът ми спира да функционира и отива в Панама да пие коктейли. Зарязва ме сама с разни планове, за които се оказвам тотално неподготвена.
Травъл блогът се сгромолясва с гръм и трясък след няколко разговора на висок тон със Слав. Той, видите ли, не може да разбере какво ми пречи да пиша по 3 статии седмично, всяка от които по минимум 2 хиляди думи. Ами, пречи ми. Това е много работа, събиране на информация и сглобяването й в граматически правилен и евентуално интересен текст. 3 статии седмично по 2 хиляди думи са 6 хиляди думи. И това при положение, че на моменти не съм сигурна, че мога да си напиша името без правописна грешка.
Единственото нещо, което ми се прави, е да гледам как Еркюл Поаро разплита сложни случаи по света. И да се впечатлявам или сърдя на участниците в Naked & Afraid.
С другите ми велики проекти нещата протичат по сходен начин. Тотално губя интерес към своето развитие като професионалист, блогър и открояваща се обществена личност. Книги прочитам точно нула.
Възможно е да станеш непоносима за околните
Тази точка трябва да я напише Слав. Аз не мога да пресъздам образа на новонастанилото се в дома ни мрънкащо създание (сиреч аз), с което му се налага да поживее няколко месеца.
Моята киселост нараства пропорционално на напредващата ми бременност. Всичко ме дразни и рядко съм доволна. Времето се разваля — много съм недоволна. Времето се оправя — става ми супер горещо и се чувствам отвратително. Мрънка ми се и не се притеснявам да го правя. Признавам, че има моменти, в които даже и аз усещам колко съм неприятна и ми идва да си отхапя главата и звучно да я изплюя.
По някое време ни се налага да сменим жилището и да пренесем един тон багаж. Слав цял ден мъкне торби и кашони. Докато той извършва усърдна физическа активност, аз почиствам тук-там с един парцал и пуфтя недоволно. Най-сетне идва моментът да си легна и да си почина. Матракът в новата къща е отвратителен. Абсурд. Не мога да спя на него. Започвам да крещя и да се оплаквам. Часът е 11 вечерта. Слав тръгва към Метро за нов матрак. Доста късно се връща. Аз не спя и раздразнено си чакам новия матрак. Малко по-късно той ми казва: „Обмислях дали да се прибирам тая вечер или да остана да спя в Метро.“
Не приличаш на моделите, които рекламират дрехи за бременни
Качвам 20 и няколко килограма. Колко точно не знам, защото, когато кантарът показва плюс 20 килограма, аз категорично решавам, че няма да се меря повече. Това обаче не ми пречи да продължавам да си представям как мога да съм красива и секси като бременна.
Много от дрехите си набавям от секънд хенд магазини или от приятели. Да не говорим, че дрехите за бременни са дразнещо скъпи. Обаче си имам своите моменти, в които ми се приисква да си купя нещо по- така, с което да изглеждам по-иначе.
В продължение на 5 часа и половина ожесточено се ровя в чуждестранен сайт с дрехи за бременни. Моделите, които ги демонстрират, са със сладки овални коремчета и малки дупенца. Екзалтирано си поръчвам 3 рокли. Когато новите ми фешън придобивки пристигат, моментално се натъпквам в едната рокля. Хм. Не приличам много на къдрокосата мулатка от сайта. Все пак се изпъчвам гордо и се дотътрузвам до кабинета на Слав. Решена съм да дефилирам пред него по-секси от всякога. Влизам драматично, със загадъчна усмивка на лицето. Мълчание. Страхливо и тихичко: „Струва ми се, че ти е малка…“
Каквооооо!!!??!! Той май ми казва, че съм прасе. Отивам пак пред огледалото. Оглеждам се внимателно от всички страни. Дупето ми ме гледа отсреща и някак странно ми напомня за любимия ми Дон Домат. Прасците ми са като на пехотинец. Тц, май вярно не изглеждам секси. На следващия ден връщам всичко, освен една черна рокля, която със сигурност ме вталява.
Може да ти отстъпят място в градския транспорт, може и да не ти отстъпят
В София градският транспорт се дели на две, различни от познатите ми подгрупи:
- Градски транспорт, в който ти отстъпват място. Това е метрото. Когато се материализираш с бременен корем в мотрисата, винаги ще седнеш. Още не съм се качила и вече трима души са скочили от седалките си. Все едно мен са чакали. Тия хора сигурно изпитват известен дискомфорт по време на пътуването си. Струва ми се, че непрекъснато са нащрек кога ще се качи бременна жена или майка с дете. В метрото е въпрос на престиж да отстъпиш място. Демонстрираш хем възпитание, хем западен модел.
- Градски транспорт, в който не ти отстъпват място. Това са трамваите. Тук е съвсем различно. Понеже се виждам отдалеч, няма как да остана незабелязана. В трамвая бременните въздействат на пътниците по съвършено различен начин. Ние сме един вид стимулант за извършване на друга дейност, било то съзерцаване на природата през прозореца или усърдно ровене в телефона.
Винаги закъсняваш
Аз и моята прословута точност, с която се хваля наляво и надясно, изфирясва заедно с мозъка ми. Като дъщеря на военен, съм обучена на точност до секундата. Страшно се дразня някой да ми закъснява. Аз винаги съм точна. Освен, когато забременях. Закъснение от 15 минути изобщо не го считам за такова. Половин час закъснение леко ме тревожи, но не дотам, че да се разбързам. Когато ми предстои среща, започвам да се подготвям в последния момент. Върша всичко бавно, без никакво напрежение. Само преди няколко месеца, ако неочаквано се случеше да закъснявам с 5 минути, пулсът ми се ускоряваше, пишех смс-и и се припотявах от извинения. Сега закъснявам по-ведра и спокойна от всякога.
Окосмяваш се на неочаквани места
Това е нещо, за което изобщо не съм подготвена. Една сутрин докато гордо се радвам на огромния си, близнашки корем, Слав лежи до мен и възкликва изненадано: „Какви косми имаш на корема!“ Поглеждам и о, ужас! Не фин мъх, а дълги косми са изникнали по коремчето ми. Хубава работа. Освен два живота, се оказва, че отглеждам и други форми на живот. Добре, така да е. Ще поема и този ангажимент. Дано да се махне обаче след раждането.
По време на бременност се чувстваш страхотно въпреки всичко
Въпреки всичко изброено и неизброено, въпреки всички физически неразположения и тежест, по време на бременността си се чувствам страхотно. Не знам как го постигам. То е едно особено чувство. Завършващо и изпълващо. Като горд параход съм. И хората все ми правят комплименти как добре ми се отразява бременността и как хич не съм напълняла. Хубаво ми е. Много са мили хората понякога.
А армията от ръчички и крачета в корема ми, заради които не мога да спя нощем, понеже играят крикет върху пикочния ми мехур, са двете чудеса, за които съм благодарна на вселената и с които нетърпеливо чакам да се запозная.
Когато обяснявам на Слав, че това ми е един от най-хубавите периоди в живота, той преглъща и леко се подсмихва. Нищо не казва.
