Проблемите с ромските групи под лупа и доколко са възможни по-добри решения за здравна подкрепа

Видео дебютът на инициативата #ПраваПоВремеНаКриза е с участието на адвокат Мария Шаркова, практикуваща в областта на медицинското право и д-р Анелия Авджиева, социален антрополог. Домакин на разговора е Пролет Велкова. Темата — проблемите на ромските групи под лупа по време на пандемия.

Адвокат Шаркова, която е сред основоположниците на проекта, отбеляза: „Тази инициатива е нашият отговор на ситуацията, която е нова за всички, тя е безпрецедентна и постави лекари, юристи, всички граждани, в една необичайна обстановка, с която да се справим. Бих казала, че трябва да направим така, че личните ни, индивидуални права да не влизат в конфликт с опазването на общественото здраве. Не сме се събрали да търсим недостатъци на взетите противоепидемични мерки и да даваме повод на хората да търсят аргументи да не ги спазват.“

Д-р Авджиева препоръча на първо място ромските махали да се разглеждат като пространства, които са част от града или селото. Да се обърне внимание на факта, че в тях живеят много хора, но в същото време на места няма подходящо инфраструктурно осигуряване (течаща вода, канализация). Всичко това води до повишен риск от разпространението на вируса.

Всяко засягане на права изисква да има определена процедура и мотиви за това засягане

„Когато затворим тези места без да сме се справили с причините да се разпространява заразата — да, ние затваряме едно пространство, но вътре в него оставяме нещата да се случват някак от само себе си. Хората ще продължават да не могат да спазват елементарни правила. Ако някой е заразоносител той няма да може да се самоизолира, защото понякога една къща е една стая, в която са струпани 5–6–7 или 8 души. И тук идваме до препоръките на Съвета на Европа и Human Rights Watch: при подобни мерки трябва да осигурим основните нужди на хората, които са изолирани — храна, адекватни условия на живот, трябва да се избягва непропорционалното засягане на права. Много хора работят без трудови договори (на черно) или се препитават като събират вторични суровини и нямат основание да напуснат затвореното пространство, т.е. нямат и доходи. В същото време, те не разполагат с дезинфектанти, просто защото не могат да си ги закупят“, отбеляза адвокат Шаркова.

Какво може да се направи?

Тя припомни международните препоръки, според които следва да не се ограничава, а да се насърчи достъпът до социални услуги: „Това ще мотивира хората да се изолират доброволно. Доброволната изолация винаги работи по-добре от принудителната.

Тази ситуацията прави така, че всички познати проблеми да изкристализират. Например съвсем скоро работих по доклад за достъпа на бременни здравно неосигурени жени до медицинска помощ по време на бременността и раждането. Това са предимно жени от ромските общности. Заедно с организация Ларго събрахме информация по ЗДОИ и се оказа, че има области в страната, в които за последните три години нито една бременна неосигурена жена не е имала достъп до полагащия ѝ се еднократен преглед докато е бременна.

Според д-р Авджиева, освен регламентацията, е особено важно да се работи ефективно и на терен: „Към медиаторите и неформалните лидери в квартала могат да се включат неправителствени организации, но и студенти по хуманитарни специалности, които не са обвързани задължително с НПО, но се обучават как да общуват с хора от етнически или уязвими общности. Те имат този социален усет, социална солидарност и емпатия, които са необходими. В крайна сметка, комуникацията, не в смисъл на информираност, а между личности, общуването между човеци е изключително важно за всички ни.“

Мария Шаркова е управляващ съдружник на адвокатско дружество „Шаркова и партньори“, което специализира изцяло в областта на медицинското право.

Д-р Анелия Авджиева е председател на Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“.

От #ПраваПоВремеНаКриза изказваме благодарност за проявения изключителен интерес към инициативата от страна на колеги юристи и граждани. Това свидетелства за нейните навременност и необходимост. В тази връзка бихме искали да направим няколко важни уточнения:

- #ПраваПоВремеНаКриза не дава правни консултации по конкретни казуси, дела или преписки.

- #ПраваПоВремеНаКриза не е правна кантора, следователно не търси и не приема клиенти, не разглежда индивидуални жалби, сигнали, проблеми.

- #ПраваПоВремеНаКриза не е организация, а доброволно начинание на група юристи, чиято цел е да споделят мнения и становища по предприетите мерки в рамките на извънредното положение и в тази връзка да се разработват научни или публицистични материали.