За бананите, хипопотамите и проектите (или защо някои деца могат повече от други)
Автор: Цветелина Камова, създател на Red Paper Plane
“О, ние постоянно правим проекти с учениците”
Срещам се много често с учители и директори. Повярвайте ми — всички до един правят проекти! Никой няма никакъв проблем с образователната система!
Неотдавна се запознах с топ учител в топ училище в Ню Йорк. Коментирахме как тя използва инструменти от дизайн мисленето в класната си стая, за да създава проекти за учениците. Дизайн мисленето е методология за креативно разрешаване на проблеми — тоест първо ти трябват истински, действителни проблеми, които да разрешиш по нов и различен начин (затова използваме думата креативно).
Истинските проблеми за решаване
Учителката ми разказа, че ключовият момент в началото на всеки проект е в откриването и дефинирането на правилния (действителния) проблем от самите ученици. Там тя влага сериозно усилие и изисква същото от тях. Например, планират посещение на зоологическата градина в Ню Йорк с класа. Когато отиват там, прекарват часове в наблюдение и обикаляне, докато децата не започнат да “виждат” проблеми и по-късно да се опитат да намерят причината зад тях. Наблюдават посетителите, забелязват повтарящи се реакции, записват си.
В класната стая следва обмисляне и дискусия на наблюденията. Имат нужда от допълнително информация, събрана по различен начин — връщат се, за да поговорят с посетители, да разпитат персонала, да прочетат или разгледат материали. Пак коментират и достигат до изводи за проблемни ситуации. Следват още редица стъпки на проучване, идеи, прототипиране, тестове в реалната среда, нужда от подобрения или нов старт заради неуспех — и така, докато решенията на децата станат съвсем реално изглеждащи (даже и с възможност зоопаркът да ги вземе предвид). Един проект може да отнеме повече от месец.
Има доста интересни проблеми, открити от децата (забравих да спомена, че те са в 1–2 клас). Ето няколко от тях:
Как бихме могли да подобрим средата на хипопотама, така че да съответства повече на естествените му нужди?
Как бихме могли да насърчим хората да не дават храна на животните?
Как бихме могли да информираме по-добре децата, които не могат да четат, за мястото, откъдето произлиза животното?
Как бихме могли да включим хората по-активно в отглеждането на животните?
Случка в Ботаническата градина
През почивните дни отскочихме с децата ни до Ботаническата градина в София. По средата на пътешествието през най-различни видове растения (точно влизахме в сектора с орхидеите), влезе училищна група от 5–6 клас. Чуваха се отдалеч — не бяха нормално шумна група деца, а крещяха доста силно. За мое учудване, след няма и три минути стигнаха до нас (ние бяхме по средата на голямата оранжерия след 20-ина минути разглеждане).
Учениците буквално прелетяха през сектора с орхидеите… и през нас. Разбрахме и какво крещят: “Тука няма банан, къде е бананът? Кой каза, че тук имало банани?” Не след дълго се появи и госпожата, която не ги водеше и не им обясняваше, а ги следваше с бързо темпо, за да не изостане. В един момент каза на момчето пред нея: “Оу, виж, орхидеи — може да вземеш на майка си, тя нали много обича?” Не последва реакция и всички вкупом се отправиха нанякъде. Когато излязохме от сектора с орхидеите видяхме, че учениците си бяха тръгнали.
Явно това е бил “проектът”, с който бяха дошли в Ботаническата градина. Госпожата най-вероятно го е отчела успешно, родителите са били доволни, разказали са на други и са препоръчали училището си, защото “децата работят по проекти“.
Кое всъщност прави разликата
В същото време децата в Ню Йорк, по-малки от нашите тук, също са работили по проект. Разликата е, че са упражнили и приложили поне 8 инструмента за умения.
Как да подходят, за да открият проблем.
Как да намерят и потвърдят информация за него.
Как да го придвижат към решение, като дадат най-различни идеи.
Как да изберат водеща идея и от нея бързо да създадат работен вариант на решението.
Как да го проверят дали работи в реална среда.
Как да представят решението си, за да съберат обратна връзка.
Как да продължат напред, ако усилията им не са довели до желания резултат.
Как да работят в екип през цялото време, дори и да не са най-добри приятели.
Не, няма да намерите банани при орхидеите. Банановото дърво е високо, с големи листа и се вижда отдалеч. Разбира се, възможно е и да не знаеш — но можеш много бързо да намериш отговора, ако питаш учителката или провериш в смартфона си (или ако си от още по-напредналите, да попиташ Сири, Гугъл асистента или Кортана). Но това не е проект — това е проста задача с ясен отговор, която много прилича на упражнение в учебната тетрадка.
Ако учениците бяха дошли в Ботаническата градина не само да опознаят растенията, но и да търсят решения на истински проблеми, може би щяха да забележат неясните табели, позасъхналия сектор с азалиите или липсата на сувенири за спомен. Всеки такъв проблем може да е част от проект.
Но истинските проекти изискват усилие. И точно затова дават резултат.
Red Paper Plane създава иновативни образователни програми с дизайн мислене за 4–10 г. деца — “Дизайн откриватели” за дома и “Дизайн шампиони” за учебна среда.
