Никога не яжте суши в бъдещето!

Photo by Tsveti Kamova

Това е импровизиран и бързо създаден текст по новите ни карти за разказване на истории, серия “Пътуване във времето“. Вие можете да правите безброй собствени истории с картите — ето една от мен:

Автор: Цветелина Камова, създател на Red Paper Plane


Ишида бил един изморен самурай. Днес беше тежък ден — цял ден битки срещу лошите. Даже нямаше време да хапне суши за обяд. Ишида погледнал слънцето, защото тогава нямало часовници, но дори и да имало, пак щяло да стане ясно, че е време за прибиране. Той, обаче, не планирал да се прибира — искал да отиде с машината на времето в бъдещето, където имало много вкусно суши. Не му се случвало за първи път и знаел, че е сууупер вкусно!

Та, влязъл вътре, “хоп-троп-трак” и изведнъж се озовал някъде… другаде. Било тъмна вечер и всеки друг би се притеснил и объркал, но Ишида, както всички самураи, можел да се ориентира добре през нощта. В самурайското училище много тренирали виждане и чуване в тъмното и самурайските учители много държали на това.

Ишида бил попаднал на пиратски кораб, посред нощ, на пълнолуние. Ооооо, но това не било мястото за суши! А наоколо била пълна тишина — всички пирати спели, след много тежък ден на обири и лошотия. Ишида се разходил по палубата и не открил нищо интересно. Изведнъж, отпред до руля, видял бледа светлина от свещ. Помислил — “там може да има суши”. С три скока напред и един вляво стигнал до нея.

И точно тогава свещта загаснала. А зад гърба на самурая нещо се раздвижило.

Но Ишида владеел всички начини да се обърнеш бързо и неочаквано. Хоп! И уловил движещото се нещо.

Изведнъж се разнесли силни крясъци — “по, уа, мука, пука, лили, уа-буа”! Отдръпнал се самураят и видял особено изглеждащо семейство на праисторически (той виждал в тъмното, нали помните). Те гледали объркано и най-вероятно също се чудили къде се намират.

Точно тогава и пиратите се събудили — семейството просто крещяло много силно! Ех, че неприятно! Усетил Ишида, че е време да си ходи — не обичал крясъци, вече бил непоносимо гладен, а и от клатенето на кораба му ставало лошо.

И “хоп-троп-трак” — машината на времето го пренесла в един голям град с небостъргачи. Пак било вечер, пак имало пълнолуние. Всеки един самурай щял да се поизплаши леко при вида на такъв град, защото самураите живеели в малки селца с къщи, векове преди да сме измислили високите сгради, лампите, колите и лодките. Но не и Ишида — това не било първото му посещение в бъдещето. Машината на времето често го пренасяла тук. Това било мястото с вкусното суши. Ишида даже май се усмихнал. Той знаел чудесно къде е най-добрият суши ресторант и какво да си поръча. И тръгнал бавно и спокойно точно натам.

И точно тогава, когато всичко вървяло по план, едно непланирано нещо смутило героя ни. До него, на тротоара, имало нещо с колела. Ишида бил виждал това животно и преди. Хората го владеели с някакви странни сили и го използвали, за да ги носи на гърба си. Това си мислел Ишида за скейтборда, който стоя пред него. Ишида взел бързо решение — спрял се, завъртял се, направил две резки движения, скочил върху него и се озовал моментално ….. на земята. И го заболяло. Погледнал животното (скейтборда), който стоял настрани и го бил победил в тази битка! Не могъл Ишида да обуздае звяра на тези земи! Ядосал се по самурайски, опитал пак и точно да му се получи, чул глас: “Хей, младежа с белия халат, остави ми скейтборда!”

Ишида не разбирал езика. Той говорил само японски, както и всички останали самураи. Та, обърнал се и видял една девойка. Симпатична. Тя се усмихнала лъчезарно и казала: “Аз съм Лина Грейс, космонавтката! Сигурно не ме позна, защото съм без скафандър. Помниш ли новините? А това е известният скейтборд Астро, който качих на Международната космическа станция. Не го ли позна? Имам поне 10 видеа в Ютюб с него!”

Ишида не реагирал. Не разбрал нито дума. Само му станало ясно, че това е нейното животно и тя не иска да му го дава. Ще се води битка — самураите никога не се предават!

Понечил Ишида да вади сабята си. Всъщност, не, размислил — много го боляло от падането. Просто искал да се прибере у дома — горе в планините, до храма, без шум и светлини, без непознати животни (и без суши, но това вече нямало голямо значение — щял да хапне нещо вкъщи). Там, където се чували само птичките и звуците на реката.

Тръгнал Ишида напред, но… Чакайте! На бялото му кимоно имало нещо шарено и… лепкаво. “О, не — животното е оставило следа върху мен, която никога няма да се махне!” Сега да кажем ли на нашия самурай, че това е обикновен стикер от скейтборда Астро? Няма нужда — нека си го има за спомен!

Край!



Red Paper Plane създава иновативни образователни програми с дизайн мислене за 4–10 г. деца — Дизайн откриватели за дома и Дизайн шампиони за учебна среда.