Как да започваме и завършваме деня с децата си

Photo by Ben White on Unsplash

Това е втория текст от новата ни поредица “Дизайн мислене у дома“, в която ще споделяме инструменти и начини за по-пълноценни отношения с децата ни.

Автор: Цветелина Камова, създател на Red Paper Plane


Колко често отпразнуваме деня — с неговите победи, разочарования и емоции? Покрай върволицата от задачи и спешни неща, сякаш оставяме дните да преминават бързо един след друг. А дните са различни и шарени, специални и важни. Всеки един от тях.

За да отбележим всеки един ден, можем да използваме техниката “Check-in/Check-out”. Или да “отваряме” и “затваряме” дните. Така си даваме сметка за общата картина, засилваме емпатията и създаваме сплотеност — кой какво му предстои, как е настроен към днешния ден, какво го безпокои, какво е преодолял днес, какво ново е научил, какво ни е накарало да сме смеем силно, разбираме важни факти, говорим си за чувствата, напомняме си за задачи и дискутираме недоразумения или проблеми. Влизаме в деня с усмивка и излизаме от него с настроение.

Как да отворим деня?

Отваряме деня по време на закуска или по път (в колата, метрото, пеш), като всеки има по минута-две, за да сподели как му е минала сутринта, какво не се е получило добре и може ли да го промени утре, какво го е направило щастлив, какви са плановете за деня и какво важно не трябва да забрави (да си намери мечо, да пие вода, да се извини, да не си развързва косата и други дреболии). Не влизайте в детайли за деня и не отделяйте много време, само няколко думи са достатъчни. Участват всички. Дъщеря ми Ани (3,5 г.) отказва много дълго време да се включва в сутрешната сесия и си разказвахме само тримата. Един ден я попитах дали иска да й помогна, като й задам два въпроса: “Какво ще правиш в класната стая?” и “Какво ще правиш като излезеш на двора?”. И стана. Дни наред, да не кажа седмици казваше едни и същи неща (ще пресипвам бобчета и ще играя с Йоана), но беше много доволна, че участва. След това ме чу да казвам: “Аз днес ще имам суупер ден!” и оттогава отношението й се промени — иска да разказва първа и винаги завършва така, защото провокира весела реакция в колата.

Как да затворим деня?

Вечерната сесия е по-продължителна. Може на вечеря, може и преди сън на загасени лампи, където принципно сме предразположени да споделяме повече неща. Отделете по около 5 мин. на човек. Можете да си говорите за: “Какво много интересно нещо прави днес?”, “Имаше ли нещо, което те натъжи?”, “Какво искаш много да направиш утре?”. Ние затваряме деня вечер в стаята, непосредствено преди сън. Децата винаги започват с хронологично разказване на деня по факти (като ни оставихте, първо имахме linetime, там говорихме за, после работих с .., излязохме на двора, там паднах, ама не плаках, на обяд имахме ….). С времето свикнаха да резюмират :) Аз принципно разказвам последна, защото всички искат да са първи. Сони е изключително детайлен, Ани е по по-впечатляващите неща, дори да са се случили преди месец и да ги е споделяла оттогава дузина пъти.

Затварянето на деня е ключово за нас, без значение дали сме у дома или на почивка. Така научаваме много един за друг, свикваме да говорим за себе си, плановете и чувствата си, споделяме си хубави и тревожни моменти, разпитваме се за нови необичайни неща, които са ни направили впечатление, дискутираме проблемни ситуации и даваме идеи как да ги разрешим. И най-важното, лягаме спокойни и готови да посрещнем утре.


Цвети Камова е майка на Сони и Ани и основател на Red Paper Plane. Тя е изцяло отдадена на идеите си да пoдобри начина, пo който децата учат, играят и развиват ценни умения 
у дома и в учебна среда.


Red Paper Plane e иновативен начин за учене и игра за деца на 3–6 г. и 7–10 г., базиран на дизайн мислене. Разгледайте на http://bg.rpplane.com.