Не толкова показно потребление?

От статия в сп. The Economist

Modern American elites have come to favor inconspicuous consumption. A new book looks at how expenditure has changed among America’s affluent”

5 август 2017

Коментар върху книгата “Сумата от малките неща: теория на аспирационната класа”. От Елизабет Кърид-Халкет (“The Sum of Small Things: A Theory of the Aspirational Class”. By Elizabeth Currid-Halkett), Princeton University Press; 254 страници.

Статусните символи са толкова стари, колкото и самото човечество. Едва когато Древният Рим става достатъчно богат, за да могат и плебеите да украсяват домовете си, елитите започват да се стремят да ги надминат като поръчват мозайки за своите вили; във Викторианска Англия жените от работническата класа започват да носят чорапи от камгарен плат, за да имитират копринения трикотаж на жените от горния 1% от обществото. В края на XIX в. Торстен Веблен, американски [икономист], се възмущава от “показното безделие” на “бароните-разбойници” (англ. robber barons) от неговата епоха, които се стремят да се отличават от простолюдието чрез способността си да избягват всякакъв труд. Той отива по-далеч, като критикува “показното потребление” на работническата класа, която се опитва да имитира достъпа на богатите класи до луксозни стоки.
Показно потребление се наблюдава и днес. Но точно както патрициите от класическите времена променят навиците си, след като масите придобиват способността да ги имитират, така и модерните американски елити се отдръпват от трупането на обикновени стоки, след като глобализацията ги прави достъпни за средната класа. Вместо това, твърди Елизабет Кърид-Халкет, професор в Университета на Южна Калифорния, в “Сумата от малки неща”, те са започнали да консумират плодовете на “показното производство”: обществено ценени неща като кафе от чиста търговия. Богатите наблягат също на “непоказното потребление” на услуги, като например образованието. Вместо да направи света по-егалитарен, тъкмо тази промяна заплашва да укрепи привилегированата позиция на съвременния елит по-ефективно от навиците на предшествениците им.
Тъй като неравенството се увеличава през годините, се множат и опитите на изследователите да се обяснят неговите причини и следствия.

Определяйки “показното потребление” като “облекло, часовници, бижута, коли и други социално видими стоки”, E. Кърид-Халкет открива, че въпреки че бедните трябва да заделят голяма част от дохода си за основни потребности, те насочват по-голям дял от общите си разходи за показна консумация, отколкото богатите. И тенденцията набира скорост. Между 1996 г. и 2014 г. най-богатият 1% изостава все повече от средния за страната процент на разходите за социален “блясък”. Квинтилът на средните доходи се придвижва в обратна посока: до 2014 г. те изразходват 35% повече от средната стойност като процент от годишните си разходи.
Вместо да пълнят гаражи с лъскави коли, данните показват, че богатите днес насочват бюджетите си към по-малко видими, но по-стойностни цели. Главен разход за тях е образованието на децата им: най-богатите 10% вече заделят почти четири пъти по-голям дял от разходите си за училище и университет, отколкото през 1996 г., докато за другите групи този дял едва се е променил. Те инвестират и в домашни услуги като домашни прислужници, освобождавайки време, което по-малко щастливите трябва да изразходват за домакински задължения.
Вместо да прахосват това ценно свободно време за фриволности, както прави охолната класа според Веблен, те го посвещават на емоционално обогатяващи преживявания, като да посещават опера, да празнуват на отдалечени места и да тренират в луксозни фитнес зали. Децата, които водят със себе си, усвояват този “културен капитал” и развиват необходимите нагласи и умения, необходими, за да получат достъп до елитните университети, което значително увеличава шансовете им те да формират елита на следващото поколение. Съвременният еквивалент на викторианците, носещи преждени чорапи, са хипстърите, които имитират увлечението на богатите към фермерските пазари и латето от свободна търговия, дори ако не могат да си позволят круиз до Антарктида.

За връзката между разходите за преживявания (а не стоки) и щастието вж. статията “The Science Of Why You Should Spend Your Money On Experiences, Not Things”

Книгата на Торстен Веблен “Теория на безделната класа” (1899 г.) е отпечатана на български език през 2016 г. от издателство Изток-Запад.

За творчеството на Веблен вж. също “Икономически теории. Антология”, том 2

За актуалните опити за интегриране на социалния статус в икономическия анализ:

  1. PDF: Седларски, Т. (2014), “Интегриране на социалния статус в икономическата теория: статусната икономика на Робърт Франк”, Икономически и социални алтернативи, 4/2014, с.117–134
  2. PDF: Седларски, Т. (2014), “Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институционалната икономика”, Икономическа мисъл, 1/2014, с.95–114
One clap, two clap, three clap, forty?

By clapping more or less, you can signal to us which stories really stand out.