Silvia StumpfСтъклени душиПонякога ме пускат в нечия душа. Замалко само. Да надникна. Заварвам всякакви неща. Понякога е прашен склад със стари вещи, обувки детски…Oct 3, 2017Oct 3, 2017
Silvia StumpfПо стълбите“1,2,3… “ брои тя на всяко стъпало. Позеленелите камъни на училищните стълби са обсипани с иглички от олисяващия стогодишен бор пред…Sep 15, 2017Sep 15, 2017
Silvia StumpfХлопанеКогато една врата започне да хлопа, не се опитвай да я подпираш. Първо ще те подразни шума. Само ти ще го чуваш. После и другите. Ще задуха…Sep 11, 2017Sep 11, 2017
Silvia StumpfСтарата бъчваТой нямаше чувство за отговорност. Изпи го цялото. Наследил беше една огромна, непоклатима бъчва долу в мазето на старата си дядова къща…Sep 4, 2017Sep 4, 2017
Silvia StumpfМама е безсмъртна“Мислех, че мама е безсмъртна…” Момчето беше стиснало юмруци, сякаш пазеше вътре безценно камъче, което не иска да даде на никого. Гледаше…Sep 3, 2017Sep 3, 2017
Silvia StumpfСамотата е пристиганеЛипата ми каза да не слушам кестена. Размърморил се е от рано в есенната утрин, че е забравил дали е цъфтял някога изобщо, че го болят…Sep 2, 2017Sep 2, 2017
Silvia StumpfПоряза меВсичката любов на света може да изтече тихичко през едно порязване. От груба дума. Първо не боли, само я чуваш, както острият нож минава по…Aug 31, 2017Aug 31, 2017
Silvia StumpfФилийка?Мажа филия домашен хляб с масло и конфитюр от смокините от двора на дете, попаднало почти случайно в градината. “- Какво правиш? - Мажа ти…Aug 26, 2017Aug 26, 2017
Silvia StumpfИлийкатаУтре сме на работа. Животът ни срещна за малко и съвсем случайно. Уговорихме се да седнем “на по домат и сиренце, не готви нищо, моля те”…Aug 25, 2017Aug 25, 2017
Silvia StumpfКогато пропуснеш да кажеш “обичам те” преди загубатаВятърът начупил снощи любимата ми красива бяла паничка, изрисувана наивно в сини цветя и пълна с восък и късичък, дебел фитил, от който…Aug 23, 2017Aug 23, 2017