Обхват и съдържание на социалното осигуряване
Теорията и практиката на социалното осигуряване различават следните негови организационни системи: В зависимост от характера и статута социалното осигуряване функционира като задължително, доброволно, частно и интегрирано. В зависимост от осигурителните рискове които покрива, то бива: за временна и трайна нетрудоспособност, майчинство, безработица, здравословно състояние, бед- ност и др. социални рискове.
Новини от страната и чужбина
Искаме ли да имаме зимен туризъм или не, попита Цеко Минев
Става страшно около Кобрата! Задава се фалит
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица
Psorilax | Мнения, Ефекти, Състав | Крем против псориазис
В теоретичен и приложен аспект организацията и управлението на социалното осигуряване обхващат и се осъществяват в следните направления и дейности: а) идентифициране на потенциалните опасности и разкриване на осигурителните рискове; б) определяне на обхвата на прилаганата защита и формиране на параметрите на осигурителна съвкупност; в) формиране на необходимия осигурителен фонд и определяне размера на внос- ките и другите източници за финансиане; г) извършване на осигурителните плащания при осъществяването на осигурител- ните случаи. Субекти на социалното осигуряване в управленски и финансов аспект са: а) институциите за функциониране на социалното осигуряване, б)осигурителите и в)осигурените лица. Органите, чрез които се осъществява осигурителната дейност са публичноправни и частноправни институции.
Публичноправните са неправителствени, но с публичноправни функции управ- ленски субекти. Затова осигурителните и други правоотношения с тях се регулират чрез статут на управление, разпоредителност и отговорност. Към тях отнасяме: Националният осигурителен институт (НОИ), Агенцията по заетостта (АЗ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и др. Съществена характеристика на националните осигурителни институти като оси- гурителни органи е тяхната автономия.
Автономията означава, че изпълнително- разпоредителната власт на държавата по социалното осигуряване се отделя от из- пълнителната власт и се възлага при пазарната икономика на независими специали- зирани органи, които са отговорни пред съдебната и законодателната власт. Обсто- ятелството, че националните осигурителни институции са неправителствени орга- ни, обаче не изключва характера им на публичноправни институции-титуляри на изпълнително-разпоредителната власт в отношенията по социално осигуряване. Освен това различаваме и частноправни институции, които също изпълняват функции по управление на средствата на социалното осигуряване.
Това са самостоятелни юридически субекти — осигурителни дружества в пенсионното, здравното и осигуряването за безработица и професионална квалификация. За тях са в сила освен разпоредбите на Търговския закон и специфичните закони на чиято основа функционира тяхната дейност.
У нас се прие те да бъдат акционерни дружества с различен минимално изискуем капитал за всеки вид осигурителна дейност. Осигурителите са платците на осигурителните вноски, а осигурени бенефициентите по покритите осигурителни рискове. Към осигурителите се отнасят работодателите, работниците и служителите в качеството им на платци на лични вноски, трети лица платци в полза на осигурените лица.
