Новогодишни обещания

Вярвам, че в началото на всяка година, когато си набелязваме целите за следващите 12 месеца, трябва да тръгнем от това, което сме научили през изминалите 12. Вместо както понякога правим — да препишем от миналогодишния списък нещата, които не сме успели да случим.

За мен декември беше преходен период, понеже още тогава знаех с какви намерения ще започна 2018. Така че, за някои от точките в списъка съм “подготвена”.

Но за други потърсих вдъхновение и го намерих тук. Което погълна следващите няколко часа от вечерта ми и ме накара да се замисля, че може би едно от новогодишните ми обещания трябва да е “по-малко висене в Ютуб”.

So, here we go:

  1. Going full vegan. Имам 3 години стаж като вегетарианка, но през първите три години от студентстването си проядох месо. През изминалата година обаче бавно вървях към това — първо намалих и спрях месото, след това млечните продукти и накрая яйцата. Ще трябва да си готвя повече и да намеря алтернативни рецепти за любимите си неща (не се отказвам от гофретите!), но става все по-лесно, откакто веганизмът е тренди. 2017 ме научи, че здравето ми е по-важно от всичко, затова голяма част от новогодишните ми обещания се въртят около внасяне на здравословни промени в начина ми на живот. Няма да ставам адвокат на веганизма, защото не вярвам, че е правилният избор за всеки, но тялото ми ми показва, че е правилният избор за мен. Напоследък осъзнавам колко са относителни всички “здравословни тенденции” и някъде в този ред на мисли си направих аюрведически (или доша) тест… for fun. Но и не пречи да го взема предвид, нали.
  2. Смятам, че новогодишните обещания трябва да са конкретни, затова “да пиша повече” е много, много зле формулирана цел. И така, понеже все пак, в крайна сметка, искам “да пиша повече”, си казах, че: — ще го правя по работа (както и в момента); — ще пиша поне веднъж седмично в блога си; — ще имам три завършени разказа в края на годината. Хобитата, талантите ни, нещата, които обичаме, дори връзките ни изискват системно полагани усилия. Но ако само при думата “усилия” ти дотяга, значи не правиш твоето “нещо”.
  3. Бавни сутрини. Ако още веднъж изскоча от леглото си в паника, че съм изключила и петата аларма преди 15 минути, и хукна нанякъде преди да съм се събудила още, ще превъртя. Затова реших да усвоя изкуството на бавните сутрини (което може би току-що си измислих) като се науча да си лягам и да се събуждам по-рано. Да гледам изгрева или да се разхождам сутрин, да правя йога или да си пия чая на спокойствие — според настроението. За целта обаче трябва да: — си приготвям дрехите от вечерта; — си лягам така, че да имам 8 часа сън пред себе си; — си създам навика да ставам още с първата аларма (в дългосрочен план мечтата е да се науча да се събуждам без аларма); — си създам причини да искам да стана сутрин… звучи макабрено, но понякога се оспиваме, защото сме изморени от живота си и нямаме причини да станем от леглото. Така че, както понякога в други отношения, решението на някои проблеми в леглото е извън… леглото.
  4. Да правя повече нови неща. Няма да бълвам глупости за излизането от зоната на комфорт, само ще кажа, че животът ни не е безкрайно дълъг (от една страна — за щастие). В последните месеци често се сещам за това и тази мисъл ме прави по-смела. Излизам от черупката си, защото не искам да съм “момичето, което отказа всяка покана, понеже не искаше да се изложи”. Хората са твърде заети със собствените си несигурности, за да се присмиват на нашите, и за всяка задача, пред която ще се изправиш, има твърде много решения — така че буквално няма как да сгрешиш. А веднъж повярваш ли, че няма как да изживееш живота си “погрешно”, ти олеква… и започваш просто да го живееш.