ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАНА И НАДЛЪЖНИЯ ПРОФИЛ НА МЕТРОПОЛИТЕНИТЕ

Особености на плана на метрополитените.

В зависимост от начина на построяване, особеностите на почвите, наличието на подпочвени води и т.н., планът на линията е повече или по-малко сложен.

Планът се състои от прави и криви участъци.

При трудни условия (сложни инженерногеоложки или хидрогеоложки условия, събаряне на солидни сгради или основна реконструкция на съществуващи инженерни съоръжения) се допускат криви с радиус до 300m (Vmax=80km/h).

- Спирките се строят в прав участък. Ако условията са много тежки метростанцията може да бъде в крива с R=8000m.

- Правите участъци между кривите са минимум 20m от т.НПК до т.НПК

  • При криви с радиуси под 2000m се проектират преходни криви. Дължината им зависи от приетото надвишение на кривата и проектната скорост, обикновено 60km/h.
  • Преходната крива е клотоида или първото й приближение кубическа парабола. Надвишението в кривите на метрополитените се приема да бъде теоретично, тъй като там се движат влакове само от една категория.

Надвишението в метрото се използва в цялата си стойност, защото то е на самостоятелно трасе (шофьорски курсове Варна цени), не пресича други улици, кръстовища и т.н.

Максималната стойност на надвишението е 150mm.

Когато метрото се строи по подземен способ с щит или друга известна разработка, положението в план се използва с голяма свобода. Главните трудности възникват при неблагоприятни хидро и инженерно геоложки условия.

При строителство по открит способ метрото в по-голяма степен трябва да следва положението в план на съществуващите улици и кръстовища.

Надлъжен профил на метрополитен (особености).

а) Общ вид на надлъжен профил.

Надлъжният профил на метрото до голяма степен е независим от терена. Това дава възможност да го доближим максимално до най-икономичния от енергийна гледна точка. При него спирките са разположени близко до повърхността, така че стълбите или ескалаторите да са по-малки. Средната част на профила е „вдлъбната”. Така метровлакът естествено се ускорява при тръгване и естествено забавя скоростта си при спиране. Този профил в някои книги се нарича „хълмист”.

Според дълбочината на заложението на метрото, надлъжния профил е дълбоко заложен, плитко заложен, на естакада и наземна линия.

б) Дължина и наклон на елементите.

Дължината на елементите трябва да бъде не по-малка от изчислителната дължина на пътуващите по тях влакове, като се отчита и перспективното развитие. За първи метродиаметър са приети метровлакове с по 4 метровагона. Минималната дължина на елементите между вертикалните криви е 50m. Максималният надлъжен наклон на подземните метролинии е 40‰, а на открити участъци е 35‰. Големият надлъжен наклон се определя от малката маса на метровлаковете. Те са само пътнически с 4 или 6 вагона. За Софийското метро те са 4 вагона. Вагоните са тип Е с Vmax=90km/h, тегло 32t празен.

в) Вертикални криви.

Всички съседни елементи с разлика в наклоните по-голяма от 2‰ се свързва с вертикални криви с радиус R=3000m при метростанциите и R=5000m на главните пътища от участъковите тунели.

Ако чупката е в „гърбица” или „яма” и големината на чупката Δi≥5‰, то свързването става с междинни елементи с наклон i≤5‰.

3)Габарити.

В метро строителството са нормирани: габарит на подвижния състав, габарит на приближаване на оборудването и габарит на приближаване на конструкциите

а)Габарит на подвижния състав — гранично напречно перпендикулярно на железния път очертание, в което трябва да се разполага само изправния вагон, с всички възможни технически допуски и с възможно счупване на ресор по време на движението

б)Габарит на приближаване на оборудването — очертание, ограничаващо разполагането на оборудването по отношение на подвижния състав. Тай включва габарита кинематичния габарит на подвижния състав с всички възможни отклонения на вагоните по време на движение, дължащи се на движение по технически изправен релсов път, с възможните технически допуски, в това число и счупване на ресорно време на движение. В долната част на габарита влиза и контактната релса, поддържащата я конзола и токоснемащата конзола на вагона.

в)Габарит на приближаване на конструкциите. Това е граничното очертанието, в което не трябва да влизат никакви части на строителните конструкции. Между габарита на приближаване на конструкциите и габарита на оборудването се разполагат линейните санитарно-технически и електротехнически устройства, оборудването и кабелите на блокировката, свръзките, автоматиката и телемеханиката. Тук е пространството за преминаване на служебните лица при инспекция и поддържане. При метрото габарита на приближаване на конструкциите зависи от формата на конструкциите: за участък с кръгло сечение; за участък с правоъгълно сечение и за подземни метростанции. Габаритът на приближаване на конструкциите за кръгли участъкови тунели се приема с форма на окръжност. При правоъгълни участъкови сечения габаритното очертание е полигонално. В участъка на спирките габаритът е с правоъгълно сечение. Разстоянието до стената е 100 mm. Метровлакът преминава с ниска скорост в района на станцията. Очертанието на перона, навлиза в габарита със специално очертание.

Welcome to a place where words matter. On Medium, smart voices and original ideas take center stage - with no ads in sight. Watch
Follow all the topics you care about, and we’ll deliver the best stories for you to your homepage and inbox. Explore
Get unlimited access to the best stories on Medium — and support writers while you’re at it. Just $5/month. Upgrade