ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАНА И НАДЛЪЖНИЯ ПРОФИЛ НА МЕТРОПОЛИТЕНИТЕ
Особености на плана на метрополитените.
В зависимост от начина на построяване, особеностите на почвите, наличието на подпочвени води и т.н., планът на линията е повече или по-малко сложен.
Планът се състои от прави и криви участъци.
При трудни условия (сложни инженерногеоложки или хидрогеоложки условия, събаряне на солидни сгради или основна реконструкция на съществуващи инженерни съоръжения) се допускат криви с радиус до 300m (Vmax=80km/h).
- Спирките се строят в прав участък. Ако условията са много тежки метростанцията може да бъде в крива с R=8000m.
- Правите участъци между кривите са минимум 20m от т.НПК до т.НПК
- При криви с радиуси под 2000m се проектират преходни криви. Дължината им зависи от приетото надвишение на кривата и проектната скорост, обикновено 60km/h.
- Преходната крива е клотоида или първото й приближение кубическа парабола. Надвишението в кривите на метрополитените се приема да бъде теоретично, тъй като там се движат влакове само от една категория.
Надвишението в метрото се използва в цялата си стойност, защото то е на самостоятелно трасе (шофьорски курсове Варна цени), не пресича други улици, кръстовища и т.н.
Максималната стойност на надвишението е 150mm.
Когато метрото се строи по подземен способ с щит или друга известна разработка, положението в план се използва с голяма свобода. Главните трудности възникват при неблагоприятни хидро и инженерно геоложки условия.
При строителство по открит способ метрото в по-голяма степен трябва да следва положението в план на съществуващите улици и кръстовища.
Надлъжен профил на метрополитен (особености).
а) Общ вид на надлъжен профил.
Надлъжният профил на метрото до голяма степен е независим от терена. Това дава възможност да го доближим максимално до най-икономичния от енергийна гледна точка. При него спирките са разположени близко до повърхността, така че стълбите или ескалаторите да са по-малки. Средната част на профила е „вдлъбната”. Така метровлакът естествено се ускорява при тръгване и естествено забавя скоростта си при спиране. Този профил в някои книги се нарича „хълмист”.
Според дълбочината на заложението на метрото, надлъжния профил е дълбоко заложен, плитко заложен, на естакада и наземна линия.
б) Дължина и наклон на елементите.
Дължината на елементите трябва да бъде не по-малка от изчислителната дължина на пътуващите по тях влакове, като се отчита и перспективното развитие. За първи метродиаметър са приети метровлакове с по 4 метровагона. Минималната дължина на елементите между вертикалните криви е 50m. Максималният надлъжен наклон на подземните метролинии е 40‰, а на открити участъци е 35‰. Големият надлъжен наклон се определя от малката маса на метровлаковете. Те са само пътнически с 4 или 6 вагона. За Софийското метро те са 4 вагона. Вагоните са тип Е с Vmax=90km/h, тегло 32t празен.
в) Вертикални криви.
Всички съседни елементи с разлика в наклоните по-голяма от 2‰ се свързва с вертикални криви с радиус R=3000m при метростанциите и R=5000m на главните пътища от участъковите тунели.
Ако чупката е в „гърбица” или „яма” и големината на чупката Δi≥5‰, то свързването става с междинни елементи с наклон i≤5‰.
3)Габарити.
В метро строителството са нормирани: габарит на подвижния състав, габарит на приближаване на оборудването и габарит на приближаване на конструкциите
а)Габарит на подвижния състав — гранично напречно перпендикулярно на железния път очертание, в което трябва да се разполага само изправния вагон, с всички възможни технически допуски и с възможно счупване на ресор по време на движението
б)Габарит на приближаване на оборудването — очертание, ограничаващо разполагането на оборудването по отношение на подвижния състав. Тай включва габарита кинематичния габарит на подвижния състав с всички възможни отклонения на вагоните по време на движение, дължащи се на движение по технически изправен релсов път, с възможните технически допуски, в това число и счупване на ресорно време на движение. В долната част на габарита влиза и контактната релса, поддържащата я конзола и токоснемащата конзола на вагона.
в)Габарит на приближаване на конструкциите. Това е граничното очертанието, в което не трябва да влизат никакви части на строителните конструкции. Между габарита на приближаване на конструкциите и габарита на оборудването се разполагат линейните санитарно-технически и електротехнически устройства, оборудването и кабелите на блокировката, свръзките, автоматиката и телемеханиката. Тук е пространството за преминаване на служебните лица при инспекция и поддържане. При метрото габарита на приближаване на конструкциите зависи от формата на конструкциите: за участък с кръгло сечение; за участък с правоъгълно сечение и за подземни метростанции. Габаритът на приближаване на конструкциите за кръгли участъкови тунели се приема с форма на окръжност. При правоъгълни участъкови сечения габаритното очертание е полигонално. В участъка на спирките габаритът е с правоъгълно сечение. Разстоянието до стената е 100 mm. Метровлакът преминава с ниска скорост в района на станцията. Очертанието на перона, навлиза в габарита със специално очертание.
