Основни параметри на софийския метрополитен

Първоначалната схема на метрото е приета през 1975 г. първоначалната схема и последователните промени при строителството до сега.

Вследствие нарасналото население на града всеки ден от периферията на града към центъра и обратно се образуват големи пътнически потоци. Необходимостта от ефективен обществен транспорт (шофьорски курсове Варна промоции) по направление на най-големите пътнически потоци, транспортните и екологични проблеми на града налагат по тези направления да започне изграждане на метро в гр. София.

Съгласно приетия от Министерския съвет на Р България Технико- икономически доклад за метрото и одобрения със закон Общ устройствен план на столицата, Генералната схема за развитие на линиите му трябва да бъде с три диаметъра с разклонения в периферията, с обща дължина 65 км, 63 метростанции, като в крайния етап на реализация то ще превозва над 1,2 млн. пътника дневно.

Вторият диаметър „кв. Лозенец — Център — кв. Илиянци” ще има дължина 17 км и 17 станции. Третият диаметър „кв. Княжево — Център — ж. к. Подуяне — ж. к. В. Левски” ще има дължина 19 км и 23 метростанции. Диаметрите се пресичат в триъгълник в централната градска част, като по този начин с една смяна на линиите може да се достигне до всяка част от трасето на метрото.

Основните технически показатели на метрото, съгласно Технико- икономическия доклад, могат да се проследят в таблица.

Строителството на метрото започва от най-натоварения първи метродиаметър, където се формират най-големите пътнически потоци в града с прогнозни максимални стойности във върхов час до 38 хил. пътника.

Строителството на метрото започва с над 10 решения и постановления на Министерски съвет и на Народното събрание на Република България, а така също на редица решения на отделни министерства и на Столичния общински съвет. За строителството на обекта със специално решение на Министерския съвет е създадена фирма „Метрополитен” за инвеститорска дейност по проектиране, строителство и експлоатация на метрото.

От 1999 г. фирмата е преобразувана в общинско акционерно дружество „Метрополитен” ЕАД, регистрирано в СГС, с предмет на дейност „Експлоатация на изградените участъци и инвеститорски контрол на строителството на метрото в София”. Дружеството се управлява от съвет на директорите и изпълнителен директор, избран от състава на съвета на директорите.

Столицата на Република България е един от древните градове в Европа с хилядолетна история. Културното наследство на града датира от времето на траките и римляните значително преди новата ера.

ХХ век се характеризира с бурно развитие на града. През втората му половина, когато населението е около 500 хил. жители започва застрояване в периферните части на града. През 70–90-те години се изграждат големи жилищни комплекси, някой от които с население над 100 хил. души. През деветдесетте години населението на столицата надхвърля 1,2 млн. жители.

Последните 15–20 години, когато са премахнати съществувалите до 1990 г. ограничения за преселване в столицата, се характеризират с нов етап на интензивно застрояване и развитие на града. Изграждат се съвременни микрорайони от затворен тип, строят се модерни офисни сгради и бизнес комплекси, уплътнява се застройката в съществуващите жилищни райони, застрояват се крайградските райони с комплекси от еднофамилни и индивидуални сгради и други.

Съгласно данни от статистиката през последните две десетилетия в града се формира 25–35 % от брутния вътрешен продукт на страната. В града са влагани 50–60 % от чуждите инвестиции. През последните години броят на работните места нараства средно с 20–25 хил. годишно, на жилищата около 8–10 хил. годишно, а на регистрираните автомобили с 40 -50 хил. годишно, като по данни на транспортната полиция той вече достига около 1 млн. автомобила. Броя на студентите надхвърля 80000 души, над 2/3 от които са от други райони на страната. Ежедневно на работа в града пристигат над 70–80 хил. души от околните населени места и над 80000 автомобила от други населени места.

В момента населението на столицата надхвърлят 1,8 млн. жители. Нарастването на територията и населението на столицата се извършва при наличие на исторически формираната пътна мрежа в централната част на града с преобладаващо тесни улици или булеварди с изчерпана пропускателна способност и ограничени възможности за разширение [17, 18]. Изграждането на нови булеварди допълнени с тангенциални връзки извън така наречения широк център е ограничено и не съответства на темповете на нарастване на населението и на автомобилизацията в града. Поради ограничената пропускателна способност на уличната мрежа и нарасналата интензивност на движението ежедневие за града са големите задръствания по основните транспортни направления, водещи до изключително ниски скорости на придвижване в пиковите часове фиг.2.7, които с масовия градски транспорт са около 10 км в час.

Сега след пускането на първия лъч в експлоатация, броят на пътниците, които го ползват е 160000 п. в работен ден. Натоварването на трафика по линията на метрото пада с 15–20%. След пускането на втория лъч се очаква пътуващите да нараснат до 200000 п. на ден. Метрото става основен, главен вид обществен пътнически транспорт, а другите видове транспорт го допълват. В крайните квартали трябва да се движат допълнителни довеждащи линии на градския транспорт.