Изборите отвътре — добре организиран хаос
Или премеждията на един застъпник

Здравейте! Ние от “Заедно” решихме, че е време да се работи активно за промяната, която искаме да видим в града и страната си. В случай, че за пръв път попадате на нас, нека се представим накратко. “Заедно” започна като една идея за пробуждане на активно гражданско общество сред младежта. В последствие около тази идея се формира екип от четирима много различни човека, но с една обща цел — да допринесат за положителната промяна в нашата среда на живот. За да се случи това осъзнаваме, че трябва младите да бъдат много по-осведомени относно политическите събития и премеждия в страната ни наред с други теми. Освен гласоподаването, член на нашият екип реши да бъде застъпник в изборната нощ. И тъй като изборите вече са история, но са обект на анализ, решихме да му дадем думата, за да разкаже друга гледна точка.
МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019

Както знаете, в София, но и на много други места, местните избори се състояха в два тура. Реших тази година, освен да гласувам, да пробвам нещо ново и да видя какво се случва след края на изборния ден. По тази причина се записах като застъпник (а и заради силната си симпатия към моя фаворит) на първи тур. За който не знае, освен членовете на СИК (Секционна Избирателна Комисия), в самата секция имат право да присъстват представители на различни партии и застъпници за различни кандидати. Така и не успях да разбера каква е разликата между едното и другото, дали е само терминология, или има същинска разлика в правата на двете групи. Както и да е, това е извън днешната ни тема на разговор.
След като гласувах в собствената си секция, за мен изборната нощ започна в 18 часа. Обикновено посрещането от СИК на човек, идващ в края на деня след като те са били там цял ден не е особено топло. Донякъде това е разбираемо, но нека вметна, че застъпниците имат право да дойдат по всяко време на изборния ден и само членовете на СИК са задължени да седят там цял ден.
Нека прескочим два часа напред, тъй като реалната работа на един застъпник идва след края на изборния ден. Да си застъпник е на пръв поглед елементарна работа — нямаш право да пипаш абсолютно нищо (бюлетини, кутии, протоколи). Просто седиш и наблюдаваш как членовете на СИК искат да си тръгнат възможно най-рано и съблюдаваш дали спазват процедурата.
Та, затворихме секцията, заключихме се вътре и се започна работа като пчелички в кошер — шумно, бързо отваряне на кутии и разделяне на трите вида бюлетини. Хартия навсякъде, освен на пода. Чак на мен, който не се славя като еколог, ми стана мъчно за толкова многото изсечени дървета. В този ред на мисли, не трябва да допускаме Грета да разбира за процеса на нашите избори, че ще ни направи диви и щастливи.
След подреждането на три купчинки, всяка от тях трябваше да се раздели на още две — действителни и недействителни гласове. И се започна спор кое е действителен глас и кое не е.
Имах чувството, че гледам Ел Класико в бар и се спори дали тук е имало засада, или не.
Към 22:30 вече се стигна до така заветното броене. В секцията бяхме общо трима застъпници/представители. Мислехме си, че му се вижда края. Че какво толкова остава? Броене и вписване в протоколи. Уви, не бяхме прави. Тук е важно да вметна, че от 7 члена на СИК, в която бях, трима вече не вършеха нищо освен да си говорят и да гледат какво се случва. Само мога да си представя какво е било по другите секции.
Броенето мина, всички гласове записани на листче по номер на бюлетини. Започна се писането на черновата на протокола (да, има такова нещо и да, безумно нужно е). Мислех си, че остава още половин час докато си тръгнем. Уви, не бях прав. Точно в този момент чух най-страшните думи в живота си към този момент: “Бягат ни 10 гласа” каза председателката на СИК, пишейки черновата и пресмятайки всичко на калкулатор.
Започна се трезгаво търсене на тези 10 бюлетини сякаш търсеха билет печелещ джакпота. Това продължи около 15 минути.
С всички трудности, технически детайли на процеса, вечерта за нас приключи радостно. В 1:00 бяхме готови да си ходим, поне част от нас. Другата част, ръководството на СИК, замина към Арена Армеец. Не знам какво се е случило с тях там, надявам се да са добре жениците, защото бяха доста мили.
От тук написаното, предполагам ви става ясно какво се случва след като затворят тези врати. Статия за случващото се в Арена Армеец от нас може и да не видите, защото лично на мен ми се живее живот, в който не съм припадал в затворено помещение.
В края на краищата, изводите са два:
- Ако някога решите да бъдете застъпник, планирайте запой след това, ще имате нужда да сте сред хора максимално скоро.
- Може би Грета наистина трябва да научи за начина на гласуване в България за да може най-накрая да преминем изцяло към някаква форма на електронно гласуване, която ще спести време както на нас в ролята си на избиратели, така и на хората, които на всички избори са членове на СИК.