Wacom Day | 5 въпроса към Петър Станимиров
С наближаването на Wacom Day в рамките на Sofia Comics Expo ни се иска да поговорим за българския комикс и новите дигитални технологии. От години насам ввинаги е било удоволствие за нас да работим с легендата Петър Станимиров и му благодарим че отдели време за това кратко интервю.
Здравейте, като един от най-талантливите художници, които творят в тази сфера още от 80те, може ли накратко да разкажете как изглежда през вашите очи прехода от класически техники за рисуване на комикси в миналото до използването на съвременни дигитални технологии днес?
Петър Станимиров: С две думи, за мен да работя с компютър в началото на 90-те беше любопитство и необходимост. По това време бях и издател и трябваше да се науча да си правя сам книгите. Корици, книжно тяло, илюстрации. Изобщо целият графичен дизайн. Най-трудно ми беше да се науча да рисувам с мишка. Умът ти иска едно ръката ти прави друго. Много тегаво беше. То дори не беше истинско компютърно рисуване, защото си рисувах на хартия, сканирах и след това довършвах картинката във фотошоп или корел. Но си спомням, че упорито, за около две години се бях изпедепсал с мишката.
-Днес и аудиторията, и създателите на комикси имат неограничен достъп до творчески идеи и концепции от целия свят. Кои бяха най-силните влияния върху създаването на комиксови персонажи в зората на българския комикс?
Петър Станимиров: Липсата на информация по това време беше наистина най-големия ми проблем. Единственото издание, което се продаваше официално, беше списание „Пиф”. „Рахан” на Шере, „Теди Тед” на Фортон, „Доктор Жустис” на Марчело, тези комикси ми бяха като Библия и с тях започнах, по-късно в антикварните книжарници открих и Фразета, Манара, Топи, Мьобиус и Биал. Това бяха художниците, които са ме вдъхновявали и от които съм се учил. Същият този проблем — липса на информация, продължи да ме побърква и по времето когато вече професионално започнах да се занимавам с комикси. Тогава не можеше да се пътува свободно извън България, и с колегите от „Дъга” изкупувахме всички енциклопедии , които се появяваха в чешкия, полския и немския културни центрове и руската книжарница.
Когато започнах да рисувам за издателство „Ломбард”, бях помолил холандския ми сценарист да ми изпраща американски каталози за мода, архитектура, коли, техника и други джунджурии, защото действието в моята история се развиваше в Щатите. На една от страниците катерички се ровеха в кофи боклук, боклук но американски, така че човека най-прилежно ми изпрати кашон с боклуци. Тези, които ни проверяваха писмата в пощата сигурно са се шашнали.
Като цяло липсата на информация е и причината да оформя някакъв стил , който е по-близо до европейските комикси.
- Може ли да се каже, че списание Дъга е вдъхновило характерна българска школа в рисуването на комикси и по какво се отличава тя?
Петър Станимиров: Не съм убеден, че съществува българска школа, за това са необходими няколко поколения, ние в „Дъга” все още се учехме, когато списанието спря да излиза. Самият аз продължавам да се уча, особено в днешно време, когато всеки художник в интернет може да подбере работите на стотици художници от цял свят и да оформи стила си най-правилно и удобно. Единственото, на което интернет не може да научи младите е личната дисциплина на художника на комикси.
-Кои са младите български (комикс) творци от чията работа сте най-впечатлен?
Петър Станимиров: Те са много ще започна с тези на годините на моите синове: Сатанасов, Иван и Сибила Коритареви, Титис, Георги Мурджев, Веско Чакъров и Боби Клисурски. Следващите са още по-млади и са моята надежда за бъдещето на българските комикси: Диана Нанева, Тодор Христов, Тодор Илиев, Васил Йончев, Анна Цочева и Анани Борисов.
-Какво се промени в творческия процес с появата на професионалните таблети на Wacom и кое е любимото ви нещо в работата с тях?
Петър Станимиров: Откакто притежавам Wacom изпитах истинското удоволствие да работя с компютър: за мен той препокрива всичките ми изисквания и необходимости като художник. Спестява ми много материали и време, и ми дава увереност и свобода в работата.
